По пътя“ на Джак Керуак го превръща в основоположник на бийт поколението* в Америка, но авторът не се е срамувал да поиска от майка си пари, след като е похарчил своите по време на епичното си пътуване, описано в книгата му от 1957 г.

В писмо, писано през 1947 г., десет години преди книгата да излезе и точно в апогея на своето пътуване, 25-годишният Керуак моли майка си Габриел за 25 долара, за да може да се придвижи от Денвър до Каролина, пише „Гардиън“. Бележката е писана на ръка и носи датата 29 юли.

Снимка „Whitmore Rare Books“

Днес писмото за 25 долара се продава за 22 500 долара онлайн. Изписаният с молив лист разкрива уязвимостта на младия Керуак, познат на читателите си главно като автор, освободен от нормите на обществото.

Той започва бележката със „Скъпа мамо“ и дава на Габриел инструкции как да му изпрати парите по клон на „Уестърн юниън“, намиращ се близо до работата ѝ в Бруклин.

„Пътуването на стоп е невъзможно през пустинята и планините – казва той, но уточнява, че не живее в мизерия в Денвър. – Отседнал съм в скъп апартамент с душове, храна и всичко. Но искам да тръгвам, за да мога да направя много пари, плавайки в Тихия океан и да се прибера през есента да завърша книгата си.“

Писателят продължава:

„Господи, не можеш да осъзнаеш колко много ми липсваш ти и къщата, и писането в стаята ми. Но ще се върна след няколко месеца и ще спестим малко пари“.

Подписал писмото с „Джаки“ и три целувки след името си, Керуак разказва накратко на майка си за приключенията си в Денвър, по-късно описани в „По пътя“.

„Леле, колко беше забавно тук… Имах около 10 приятелки, ходих до планината, слушах опера, ядох модна храна и пържола от еленско месо.“

Поради същите тези причини „не ми е останал нито цент“, признава си той.

Преживяванията му в Денвър са важен епизод от живота му, тъй като това е първото истинско пътуване, което предприема. Денвър е също така и родното място на Нийл Касиди, „героя на снежния Запад“, който се превръща във вдъхновение за Керуак и негов близък приятел.

В „По пътя“ майката на писателя е прототип на лелята на лирическия му герой Сал Парадайз, а въпросното писмо също се появява в разказа:

„Писах на леля ми писмо, за да ѝ поискам 50 долара. Обещах, че това ще са последните пари, които ѝ искам, след това тя ще получава пари от мен, веднага щом се кача на този кораб“.

Но когато всъщност стига до Сан Франциско, кариерата му на мореплавател така и не се осъществява и той започва работа като охранител на строителна площадка. Според Whitmore Rare Books, които предлагат на търг писмото, бележката „подкопава схващането, че пътуването му е било безцелно. Когато планира пътя си на Запад, той включва транспорт и пари, разказвайки на майка си за нуждата от ефикасност, ако иска да достигне целите си“.

Текстът на бележката с молив вече се е появявал в том с писмата на Керуак, издаден през 1955 г., но никога досега оригиналът не е предлаган на търг.


* Бийт поколение е тесен литературен кръг от американски писатели, зародил се след Втората световна война, които отричат обществените норми и материалните блага.

"Площад Славейков"