Министър-председателят Бойко Борисов призова днес за удвояване на усилията за постигане на мир в Източна Украйна и в кризисните райони в Близкия изток и Северна Африка, които са източник на незаконна миграция към Европа.

Той подчерта успешните български инициативи за стабилизиране на Западните Балкани и пледира за международна подкрепа за уреждане на почти 30-годишния спор между Македония и Гърция, решителната крачка в който е референдумът в неделя за промяна на името на бившата югославска република.

"Отправям призив за удвояване на съвместните ни усилия за постигане на мир и стабилност в Украйна при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страната", каза Борисов. 

Той подчерта, че през последните четири години и половина, по данни на ООН, общият брой на загиналите надхвърля 10 хиляди души, а на ранените – 24 хиляди и че особено безпокойство буди и влошаващата се хуманитарна и екологична обстановка в Донбас.  На фона на тази статистика няма напредък по изпълнението на Минските споразумения и не са преодолени и различията по условията за разполагане на мироопазваща мисия под егидата на ООН в Източна Украйна, подчерта бълтарският премиер.

Той припомни, че основен приоритет на приключилото през юни Българско председателство на Съвета на ЕС беше европейскат перспектива на Западните Балкани и че сключените в този период договори между България, Гърция и Македония, както и срещата на върха ЕС-Западни Балкани миналия април в София, са крачка към решаване на дълтрайни проблеми в невралгичния район. 

"Не можем да оставим на политическата карта на който и да е регион или континент „бели петна“ на държави със забавено развитие, слаба икономика и уязвимо пред глобалните заплахи население", каза Борисов. "Буквално след два дни народът на нашата югозападна съседка ще трябва да направи решителен избор за своето бъдеще – да утвърди постигнатия безпрецедентен компромис със съседна Гърция, който ще разчисти пътя на страната към европейската и евроатлантическата ѝ интеграция. Моментът наистина е исторически. Въпросът е „сега или никога“. Точно за това ние трябва да ги подкрепим в стремежа им да направят новия избор за  държавата си".

България подкрепя диалога между Белград и Прищина и приветстваме стремежа им към нормализиране на двустранните отношения с посредничеството на ЕС,  каза Борисов. В същото време той подчерта, че "на този етап евентуално „прекрояване на границите“ не е работещо решение".

С тази позиция страната ни се нарежда на страната на Германия, която е между държавите членки на ЕС, несъгласни с евентуална размяна на територии между Сърбия и Косово, за каквато Белград и Прищина се опитват да се договорят в момента с посредничеството на Европейската комисия и европейската дипломатическа служба.

Страните от съюза са разделени на за и против евентуална сделка от тази вид, в подкрепа на която преди дни се изказа и президентът на САЩ Доналд Тръмп. Берлин се опасява, че такова решение може да възбуди поредица от териториални претенции в региона, които да нарушат крехкия му мир. 

Други точки, в които българската външна политика се различава от курса на САЩ, са международната сделка за иранската ядрена програма и миграцията.

"Считаме, че Съвместният всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма продължава да е ключов елемент от международната архитектура за сигурност", каза премиерът за споразумението, от което Тръмп извади САЩ.

Борисов засвидетелства и подкрепата страната ни за Глобалния пакт на ООН за сигурна, редовна и законна миграция, в който САЩ отказват да участват.

За пореден път министър-председателят потвърди българската позиция, че решение на миграционната криза трябва да се търси в премахване на коренните й причини - политически, социалноикономически и природни и предотвратяването на бъдещи конфликти. 

Борисов обаче подчерта, че България продължава да работи рамо до рамо със САЩ против международния наркотрафик и че в момента българските власти провеждат операция по задържане на стотици тонове хероин. Той не даде подробности.

В заключение премиерът припомни спасяването на българските евреи от Холокоста през Втората световна война.

"Споделям с вас историята за спасяването на българските евреи, защото тя носи силно  послание към настоящето и всички хора, които се чувстват застрашени", каза той. "Нашата мисия днес е да не допуснем  връщането  на  ксенофобията и антисемитизма, незачитането на правото на живот на всяко живо същество по расов, етнически или друг признак. Знаем, че това е възможно и вече се е случвало".