"Ролята на В. В. Путин като едноличен "организатор" на всички възможни победи, не означава отказване от принципното положение за това, че лидерът е длъжен преди всичко да покаже ясна политико-идеологическа цел, а след това - стратегия за нейното постигане. Засега няма нито едното, нито другото. Има хаотични опити, предизвикани от обективната потребност, но не подкрепени от политическа воля. Ние се намираме в апогея на политиката на "ръчно управление", когато даже най-дребните въпроси не се решават без намесата на президента. Или въобще не се решават."

Защо привеждам този цитат?

Защото тези дни си говорих с колега, който бе удивен, че професор от самия МГИМО, се изказва остро за един болезнен неуспех на руската външна политика.

Моят приятел бе удивен - професор от МГИМО да критикува действия на Кремъл! Това е чудо невиждано.

Наистина, през последните 5-6-7 години имаше много здраво затягане на "дисциплината" в обществените науки. Всяка студия, монография, дисертация, трябва задължително да цитира Путин и да е в духа на неговата единствено правилна и несъмнено велика политика.

От това пострада руската наука, която винаги е демонстрирала изключителни имена и е докосвала, особено в сигурността и отбраната, най-сериозни висоти.

Впрочем, дори сега се превеждат на руски език уникални книги, вкл. от езици, които малцина у нас ползват. Руският език е един от световните прозорци към голямата наука. Затова е нелеп всеки опит да се забрани ползването на литуратура на руски език, каквито опити вече има у нас!

Но, следва и едно голямо Но, затова е горният цитат.

През последните година - година и половина, колкото и странно да звучи, започват да се появяват плахи и не чак толкова плахи опити за критики на Путин и неговата еднолична и все по-авторитарна политика.

Не би могло и да бъде другояче. Русия не е в добро здравословно състояние. Освен това бяха минати редица граници на недемократичността и смачкването на опозицията. При това критиките са и отдясно, и отляво. 

А и как иначе - един-единствен човек си присвои правото само той да казва какво и как да бъде в Русия. Той дойде на власт, когато все още хората бяха масово офф-лайн, сега те са вече масово он-лайн. Т.е. стана на сериозна възраст цяло едно поколение, а той седи и продължава да не дава на другите да имат мнение за стратегическите приоритети на Русия, вече пети мандат. Задминава и Сталин, и Брежнев, явно е решил да бъде управникът на Русия, който най-дълго е бил на този пост от 1917 г. насам.

Може би ледът се пука.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Публикуван е с незначителни съкращения. Заглавието е на редакцията