Понятията "русофили" и "русофоби" са се появили няколко години след появата на Третата българска държава. "Русофили" са били онези, които са смятали, че заради Руско-турската война от 1877-1878 г. Русия има право да ни посочва княз, правителство и дори да ни превърне в Задунайска губерния, ако желае. "Русофоби"-те пък са били на точно обратното мнение. Незнайно защо "русофоби" и до днес се превежда като хора, които мразят Русия. По-точният превод е хора, които се страхуват от Русия. За русофилите има документи, че тяхната русофилия не е била съвсем идеалистична и благородна, а се е поддържала финансово от азиатския департамент.

Дали сегашните "русофили" имат и финансова обосновка от руската федерация засега поне можем само да гадаем. По-важното обаче е друго. Понятията "русофили" и "русофоби" вече са по-скоро отживелица. Те би трябвало да се заменят с други.

Русофилите, а и русофобите вече са доста по-различни. Русофилите не са просто радетели за повече руско влияние у нас. Те се почитатели и на модела, по който се управлява тази държава - авторитарен, без силна опозиция, без свобода на словото, без върховенство на закона. Обратно - русофобите не просто се страхуват от Русия. Те са обезпокоени от същия този модел, към който България все повече се придържа в последно време при управлението на ГЕРБ.

Един от най-отявлените русофили у нас, лидерът на "Атака" Волен Сидеров открито пропагандира влизането на България в Евразия. По-точно е да се каже връщането на България в Евразия. Защото ние в Евразия сме прекарали половиината си история - 500 години османско владичество, 50 години съветска окупация. Да обясняваш на всеослушание как 500 години сме били роби на турците (което не е вярно от историческа гледна точка) и същевременно да изтъкваш колко е хубаво да се върнем в същата тази Евразия, от която сме се избавили след грамадни усилия огромни жертви, е доста непоследователна позиция, но това е друга тема.

Накратко - русофилите вече са евразиофили. И съответно русофобите би трябвало да бъдат наричани евразиофоби. Евразиофилите не просто прокарват интересите на Русия у нас. Те често изтъкват какви големи предимства за България ще има сближаването ни с други държави от Азия, като например Китай, дори Иран... Факт е, че от това са големи държави с голям икономически потенциал. Икономиката обаче не е всичко. Близкото сътрудничество с тези държави върви ръка за ръка със затварянето на очите за липсата на елементарно уважение в тях на човешките права например. Винаги е опасно да се върти търговия с подобни държави. Ако западните демокрации не бяха въртели търговия с Хитлер преди 1939 г., кой знае, може би нямаше да има Втора световна война.

Евразиофоби, от друга страна, е подходящ слоган, който би могъл да събере цялата автентична десница/демократична общност, която към момента е в насипно състояние. Факт е, че при всичките им различия всички партии, претендиращи да са в тази общност, винаги са били последователни еврофили и съответно евразиофоби. Една партия или коалиция с подобно име би могла да разчита и на сериозен политически успех. Всички социологически изследвания отчитат, че въпреки цялата хибридна война, въпреки всички усилия на евразиофилите русофили българите продължават да подкрепят в мнозинството си както членството ни в НАТО, така и членството ни в ЕС. Целокупният електорат може би няма достатъчно далновидност, но е наясно с краткосрочните ползи. Българите, дори най-големите русофили знаят, че всичко хубаво, което ни се е случило в годините на прехода - колкото и малко да е то - се дължи не на друго, а на членството ни в ЕС и НАТО.

Един от най-големите политически дефицити у нас към момента е, че в парламента няма нито една партия, която да се нарече евразиофобска. Няма да е изненада партия ГЕРБ, която напоследък направи доста евразиофилски теманета - на Путин, на Орбан, на Пеевски и т.н., да загуби доста от електората си на следващи избори.