Не ми се искаше да пиша по тоя въпрос, понеже ми се струва нередно да се говори много на фона на една трагична случка. Но бездънната глупост, която, веднага след съботното убийство, се разшири из всички страни, изисква от съвестта ми да подчертая - за онези, които са пропуснали да съзрат, циничната плесница, която някои именити демократи у нас и на Запад нанесоха и върху благоразумието, и връз благоприличието.

Ще започна от опашката на рибата. Оптимизмът ми по отношение на нашето общество се препъна в направо оскърбителната неспособност на мнозина да извършват най-прости умствени операции. Социалните мрежи бяха залети от коментари, предимно просташки, които изразяваха пълна убеденост във връзката между убийството и професията на жертвата. Споделяха се статиите на „обективни“ чужди медии и се изразяваше възмущение от убийствения характер на българската държава. Очевидно мнозина дори не успяха да се усъмнят в тезата за поръчково убийство, въпреки гигантските пробойни на едно такова твърдение. Никой ли не се досети, че един платен убиец едва ли би изнасилил жертвата си, оставяйки значително количество ДНК? Никой ли не видя съществената разлика в почерка между убийствата на журналистите в Словакия и Малта от една страна (словакът бе застрелян в главата, а малтийката взривена в колата си) и това в Русе от друга?

По-отблъскваща от чистата глупост обаче е дребната манипулация. Дами и господа ревностни демократи се възползваха от истерията, за да печелят дивиденти и да поддържат отколешните си тези за корумпираност на държавата. Но тук нещата добиват особена сериозност. Едва ли има две мнения за влиянието на мафиотските структури в България. Когато обаче обществени фигури си позволяват да спекулират с една трагедия не само при липса на доказателства, подкрепящи твърденията им, а при наличието на една много по-правдоподобна теза, скритите им намерения не може да не излязат наяве. А ако сами не излязат, е наш дълг да ги посочим.

А какво да кажем за исполините на свободното и обективно слово - тъй наречените западни медии? Прочетохте ли написаното от Би Би Си, „Гардиън“ и други? Там се правеше ясно внушение, обвързващо професията на Виктория с трагичната случка. Отново, без никакво доказателство и противно на здравата логика. Чест прави на нашите медии, които, въпреки обвиненията срещу тях, запазиха по-трезв тон. Британският посланик нарече реакцията на Би Би Си и компания „неточност“. Не. Това бе манипулация, част от активно градения образ на България като страна от третия свят, която подлежи на обучение по европейски ценности и брюкселски морал. Към това прибавяме и любителя на извъртанията Манфред Вебер, който във въжделенията си за председателския стол на Еврокомисията заби нож в гърба на „добрия си приятел“ Бойко, като написа тревожен коментар в туитър (в чиято искреност никой не може да се съмнява).

Този печален случай има неочаквани последици, които разкриват няколко момента. Най-напред, българите отново доказват вредната си и налудничава недоверчивост по отношение на всичко свое. Ако тази психоза не се изкорени, ще продължаваме да бъдем в капана на чужди влияния. Второ, в общественото ни пространство има достатъчно хора, които са готови безотговорно да наклеветят и злепоставят страната ни пред целия свят в името на някаква нищожна слава, която да захрани заниженото им достойнство. Уви, незначителността на думите им само се затвърди. Трето, „приятелите“ ни в Брюксел от рода на Вебер са ни приятели, само докато имат изгода. Да мислим друго е наивност. Четвърто, понякога здравият разум може да се окаже по-обективен дори и от „Гардиън“.
 
Борисов бе прав да бъде гневен. Това не бе атака срещу правителството, а срещу името на България. Дано се срамят виновните.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".