"Не съм бил оптимист, че снощи нещо ще се случи. Ключовата дата ще бъде 28 февруари".

Това заяви премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел. Така той коментира снощната вечеря за Брекзит, на която не бе постигнат напредък по сделката.

"Даже Далия, колежката (литовската президентка Далия Грибаускайте – б.р.) си е пуснала едно, бих казал, интересно и закачливо туитърче, че вечерята прераснала в британска закуска. Докато не дойде декември... и после ключовата дата ще бъде 28 февруари. Това ще са сроковете, в които ще се правят много предложения, много ще се говори, различни варианти, тактически включително. Това е нормално в такива преговори, в такъв тежък развод, при такава мощна икономика, обвързана така с Европа. Изключително сложни процеси", обобщи Борисов.

След това Борисов бе попитан дали наистина смята 28 февруари за краен срок. И се опроверга, като даде следния отговор:

"Не, не казвам така. Казвам, че докато вече не дойде крайният срок, дотогава, както разбрах, няма да има извънреден съвет, ще влезем вече в декември, сиреч ще остават 5, 6, 8 седмици до вземането на решение и вече в този елемент ще стане много напрегнато. Това казвам. Защото снощи, ако имаше решение, щяха да са излезли и да го кажат. Нали така? И аз се пошегувах, за да не ми изкълчи пак някой думите в България, защото това е любима тема, че към този момент една дума повече никой не може да ви каже за напредък по Брекзит.“

В действителност Великобритания трябва да напусне ЕС на 29 март 2019 г. След което се очаква преходен период от 19 месеца.

Борисов потвърди, че все още няма напредък по въпроса за границата между Ирландия и Северна Ирландия. Но се надява на решение, защото Брекзит без сделка ще е много лош и за двете страни – и за България, и за Великобритания.

Миграцията – извозили сме със самолет 3000 афганистанци

Днес главната тема, обсъждана на Европейския съвет, е била миграцията.

"Поканих ги да дойдат в България. И едно по едно нещата се подреждат така, както преди 2-3 години. Говорих на всички колеги, че не можем да говорим за вторично разпределение, преди да сме решили въпроса с външните граници. Чухме тревогите, които имат и Испания, и Италия, и Франция. Но в същото време аз им зададох четирите стълба, според които всяка една държава може да се справи, подпомагана от ЕС. Ако искате, да ви ги повторя пак.

• Първо, да има политическа воля. Всяка една държава инвестира в своята гранична сигурност. Това е направила България.

• Второ, което зависи от целия ЕС – споразумение с трети държави, както ние имаме с Турция.

• Трето, ако е необходимо, както за България се дадоха 160 милиона евро, да се подпомогне и всяка държава, която поиска определена сума.

На базата на тези три неща вече говорим за вторичното разпределение, солидарността, хуманността и всичко останало“, каза Борисов.

Но така и не спомена четвъртия стълб.

Той е убеден, че в австрийското председателство "не че не желаят, но нямат възможност".

Посоките са различни и има три групи държави.

Едните категорично не искат мигранти. Другите символично биха взели, но искат да се реши въпроса за външната граница.

"До този момент сме извозили обратно със самолети близо 3000 афганистанци, дошли нелегално в България. Дадох пример, че нашите граничари се познават поименно с турските", похвали се премиерът.

Той изказал притеснение, че в момента миграционният натиск върху България идва от гръцката граница.

Третата група страни пък са залети от мигранти. Това са Германия, Австрия, Швеция и те искат вторично разпределение.

"Трите неща трябва да вървят заедно – външна граница, преразпределение, солидарност", смята Борисов.

За пореден път той обявил, че неговата, на България солидарността е да пази външната граница. И всеки чужденец от ЕС, който дойде и види, да си тръгне с едно и също впечатление – че се справяме прекрасно с този проблем.

За климата - не бива ЕС да издържа страни като Абу Даби и Дубай

Накрая Борисов прочете на журналистите дословно текста, който настоял да се запише в протокола. Той е във връзка с предстоящата на 2 декември среща в Катовице за климатичните промени и според него е свързан с енергийната ни сигурност.

"1. Запазване на договорената цел от 40 на сто до 2030 г. (процентът е на вредните емисии - б.р.).

2. Недопускане на ревизия на рамката.

3. Недопускане на повишаване на финансовите ангажименти на ЕС към развиващи се държави, в които попадат Китай, Абу Даби, Дубай, наши приятели. (В действителност Абу Даби и Дубай са част от Обединените арабски емирства – б.р.) Ние да плащаме за това ми се вижда неестествено, несериозно и неправилно.“

И се обоснова:

"Казвам го, защото настоях по тази тема да се запише заради вредните емисии, заради "мариците", заради нашите миньори и въобще нашата енергийна сигурност, близо 60 на сто от която е на базата на въглища. Да не ни обиколят някъде, без да се усетим".

Колко сериозен е проблемът

Ако Европейската комисия приеме окончателно законодателството за привеждане в съответствие на сегашните цели за емисиите на СО2 с Парижкото споразумение за климата, държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", заедно с нея и мините, както и двете т.нар. американски централи са сериозно застрашени. Проблемът е, че цената на квотите може да достигне 35 евро/тон още догодина, след като вече надхвърлиха 20 евро за тон.

До март 2019 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" трябва да заплати за емисии парникови газове над 300 млн. лева, стана ясно тази седмица на среща на енергийния министър Теменужка Петкова, ръководители на държавните енергийни дружества и представители на синдикатите.

Средствата за квоти за посочения период ще бъдат осигурени, но в следващите месеци ще се конкретизират мерките за дългосрочно гарантиране стабилността на държавния ТЕЦ, от който зависи и бъдещето на мините в региона. За периода 2013-2017 г. ТЕЦ "Марица изток 2" има разходи за въглеродни емисии за над 570 млн. лева.