В средата на третия си кметски мандат (може да се окаже и че е малко преди края му) Фандъкова запретна ръкави и обзета от нездрав строителен ентусиазъм се зае да „възстановява и обновява централната градска част“. За ужас на столичани, затвори половината център за автомобили, градски транспорт и пешеходци. На тяхно място покани една строителна фирма.

Някои по-наивни граждани повярваха, че може и да е за добро: какво лошо има да се сменят плочките и да се махнат сергиите от площад Славейков? Но те махнаха и половината от дърветата, а поне дотук начинът, по който е свършена останалата работа, роди куп подигравки и новия девиз на столицата:

„HUBAVOE, но не е готово“.

По неясни причини асфалтът в градинката на църквата „Св. Седмочисленици“ бе премахнат и „възстановен и обновен“ с плочки в стил „балатум с повърнато и размазано“. Стана ясно и че тези плочки, които влязоха в остър дисонанс с естетическото чувство на много софиянци, изобщо не са предвидените по проект. Междувременно разбрахме, че строителната фирма не може или не иска да спази договорените планове, материали и срокове – или поне така обясняват сега от Общината. Появиха се сигнали за дълбоки и смущаващи нередности, явно и нарушение на закона за обществените поръчки (ЗОП) и влагането на неподходящи материали със съмнителен ефект в проекта.

Сега е напът да бъде „възстановено и обновено“ (или по-скоро съсипано и развалено) още едно любимо място на софиянци – градинката „Кристал“. Като начало там слагат от същия „балатум“, с който вече покриха и около „Седмочисленици“ – въпреки че на визуализацията са показани други плочки. Идеята била двете градинки „да си кореспондират“.

По-всичко личи, че има опасност „дупката“ на „Кристал“ – красивата долчинка срещу Военния театър – да бъде запълнена и изравнена.

Това място е издълбано преди повече от 100 години като изкоп за основите на бъдеща сграда, на поради войните проектът е изоставен. В следващите десетилетия долчинката обрасва с трева, появяват се храсти и малки алпинеуми – и центърът на София се сдобива с единствената си 3D градинка. Там през зимата деца се пързалят с шейни и се замерят със снежни топки, а през останалите едно дърво с елегантно протегнат клон им служи за кон и други игри. По тревистите склонове при хубаво време понякога спят бездомници, друг път си почиват с книжка студенти и други граждани. В градинка е сниман и един (ако не хубав, то поне) красив български игрален филм*.

През последните дни в същата тази падинка камиони изсипват купчини с пръст, камъните са извадени и подредени отстрани – и работниците казват, че не знаят защо. Страхуваме се, че искат да направят градинката 2D и да лишат София от едно от най-прелестните му местенца.

По този повод призоваваме госпожа Фандъкова да излезе от тази дупка – и наистина да я възстанови в предишния ѝ вид. Може и да я обнови, като посади отново трева и още две-три дървета. Нищо повече. Ако толкова иска да пълни дупки, по софийските улици има предостатъчно – и наистина има нужда от това.

*Филмът „Безкрайната градина“ на режисьора Галин Стоев.

Площад Славейков