Слушам как академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера, омаловажава вандалството в Япония. Фейк новина било. На ограда било, не точно на паметника. На странична сграда било, не точно на основната. Сами се били предали, не са търсени. Японската полиция се радвала, никой там не бил ядосан. Японските медии нямало да говорят, всичко тръгнало от българските медии… И т.н.

Омаловажаването и търсенето на оправдания винаги ми е било странно. Истинските мъже поемат отговорност. Стискат зъби, извиняват се и продължават напред.

Както се казва, не можеш да осъзнаеш цялата ситуация и отговорността си в нея, ако не изпиеш горчивата чаша до дъно. Не можеш да си вземеш поука, не можеш да дадеш пример, не можеш да ходиш с високо вдигната глава. По нашите земи се приема за унизително да се извиниш. Ама искрено. Без да шикалкавиш. Просто да кажеш: Сбърках, извинявам се. И да си тръгнеш, ако трябва.

Подобно „наведено“ поведение тръгва от „изконните български традиции“ на политиците ни. Още от „снишаването“ на Тодор Живков, това май е практика. В модерен вариант често чуваме:

1. „Е, морален съм, подавам оставка като министър. Ама не съм направил нищо лошо и се връщам като зам.министър.“
2. „Е, ударих шамар на жената, ама тя ме ядоса и не съм виновен.“
3. „Е, умират хора без трансплантиране, ама сме спазили буквата на закона и сме поискали необходимите документи.“
4. „Е, крадат кокошките на бабите, ама е маловажно и няма да обръщаме внимание.“
5. „Е, бият жените, ама то си е домашна работа и няма да се намесваме.“
6. „Е, стават катастрофи, ама то е от несъобразена скорост и не е наша вина.“
7. „Е, скапват се пътищата, ама ще ги ремонтират.“
8. „Е, перфектни ни са обществените поръчки, ама сменяме правилата в движение.“
9. „Е, убил двама души, ама иначе е добър човек.“
10. „Е, тормозим журналистите, ама иначе има свобода на словото.“
11. „Е, изнасилил жена, ама бил пиян и не помни нищо.“
12. „Е, ще изгоним руски дипломати, ама след още много доказателства.“
13. „Е, искаме модерна западна икономика, ама да я направим с наши източни методи.“
14. „Е, лява партия сме, ама ръководството ни е от богати бизнесмени.“
15. „Е, дясна партия сме, ама всички сме комунисти.“
16. „Е, патриоти сме, ама развяваме знаме на чужда държава.“
17. „Е, искаме сами да си поемем съдбата в ръце, ама гласуваме все за Бащица.“
18. „Е, искаме много права, ама без отговорностите.“
19. „Е, искам да имаме деца, ама не ни се занимава с тяхното възпитание.“
20. „Е, пазарна икономика сме, ама ако може да сме по-близо до властта и да получаваме държавни пари.“
21. „Е, правим преход и реформи, ама кротко, без да бързаме.“

После се чудим защо децата нямат морални ориентири. Явно защото имат само такива примери. На дребни души, които не могат да поемат отговорността. Не могат да изпият чашата. Не могат просто да кажат: Извинявам се.

Интелигенцията, политиците, изобщо лидерите трябва да са на висотата на положението си. И да са за пример. Ама явно не го разбират все още.

Е, жалко.

----

* Текстът е публикуван във фейсбук профила на Любомир Аламанов. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.