Спада подкрепата за Владимир Путин, страхът от саботаж расте. Защо Кремъл реагира гневно на кървавата драма в анексирания Крим? На тази тема посвещава коментара си Аня Вилнер, публикуван в онлайн изданието на германското сп. “Фокус”. Предлагаме ви анализа с незначителни съкращения.

След масовото убийство в професионалното училище на анексирания от Русия полуостров Крим с най-малко 19 жертви градусът на възмущението не спада. Според руския Следствен комитет най-младата жертва е ученик на име Сергей, роден през 2003 г. По данни на следствието престъпникът, 18-годишен ученик, се е самоубил.
Направи впечатление колко бързо руските сили за сигурност реагираха. Първо изходиха от терористичен акт. В крайна сметка нападателят е използвал огнестрелно оръжие, също и взрив. От Русия пристигнаха гвардейци, експерти от Федералната служба за сигурност, сили за сигурност от вътрешното министерство, както и медицински персонал.

По данни на руския в. “Комерсант” разследването е поверено на спецгрупа, ръководена от генерал-майор Сергей Соркин. Точно той водеше разследването на атентата в метрото на Санкт Петербург през 2017 г. и на пожара в руски търговски център през пролетта с над 60 жертви. Това показва какво значение придава Москва на сегашния атентат в Крим.

Въпреки че при атентата в Керч всичко говори за личен мотив, според разследващите мъже под пагон трябва да се провери дали 18-годишният ученик е поддържал връзки с “украински екстремисти”. До каква степен  Кремъл подозира “украинска следа”, е трудно да се прецени. Възможно е по-скоро да се създават настроения срещу Украйна, тъй като досега няма доказателства за политически мотив.

Защо Москва реагира толкова чувствително на кърваво деяние, извършено от ученик? В тази посока има няколко основания.

Путин реагира алергично на всички събития в Крим

През последните години насилственото анексиране на Крим през 2014 г. е най-големият вътрешнополитически успех на Путин дори това извън Русия да звучи като парадокс. Но не бива да се забравя, че наред със сигнала към чужбина, че Путин може да мести граници и да погазва международното право когато поиска, ставаше дума и за нещо друго. За много руснаци анексирането на Крим е национална придобивка и историческа победа за Путин. Това сочи и подкрепата за него, която след анексирането на Крим беше впечатляваща. Това обяснява защо за Путин всичко, свързано с Крим е, важно. То особено важи за пристанищния град Керч. За изграждането на тамошния мост, който единствен пряко свързва Крим с Русия, руският президент изразходи над три милиарда евро и лично откри моста.

Крим излиза скъпо на Русия и поради липсваща инфраструктура. Както през 2017 г. в свой репортаж германската тв Ем Де Ер посочи, дотогава Москва е изразходила между 7 до 8 милиарда евро за строеж на пътища, електроцентрали и мостове. Към това трябва да се добавят и парични потоци в размер на милиарди към бюджета на Крим. Две трети от бюджета на полуострова идват от Москва.

Това показва какво значение има Крим за Кремъл. Изглежда е все едно колко пари потъват на полуострова, докато президентът може да демонстрира пред народа си, че Крим се контролира от Русия. И обратното – всеки инцидент на Крим алармира Кремъл за задаваща се опасност срещу лозунга “Крим е наш”.

Страх от актове на саботаж

Действително през 2015 г. активисти на татарското малцинство в Крим извършиха няколко атентата срещу енергоснабдяването. Бяха взривени далекопроводи, така беше парализирано електроснабдяването на полуострова от Украйна. Сега електроснабдяването е от Русия, но има недостиг и токът често спира. Москва обинява Киев. Често украинци са арестувани поради “саботаж”. Подобни обвинения правителството в Киев окачествява като политически мотивирани.

В Москва се забелязва тенденция чрез обвинения в саботаж да се провокират вражески настроения срещу Киев с цел повече руснаци да застанат зад линията на Кремъл. Дали пропагандната машина на Путин все още действа на пълни обороти, предстои да видим.

Пада одобрението за Путин и правителството

След анексирането на Крим Путин се радваше на почти 90 на сто подкрепа. Ежемесечните изследвания на независимия социологически институт "Левада" обаче показват, че междувременно ефектът “Крим е наш” е отшумял. От месеци намалява подкрепата за Путин, за премиера Медведев и правителството. Това се отнася също за парламента и други институции.

Според "Левада" 67 на сто от руснаците са доволни от Путин, но едва 58 на сто му вярват. Това е със 17 процентпункта по-малко в сравнение с миналата година.

Една от причините е оспорваната пенсионна реформа, която руският президент наскоро наложи. Все пак бяха оповестени редица изключения, но явно в Кремъл са подценили настроенията сред населението, което се надигна на протест.

Това явно не се хареса на Путин. Той гледа на протести срещу политиката му като посегателство не само срещу личната му власт, а и като на сигнал за задаващи се безредици, провокирани от мними или истински врагове на Русия.

Типичен страх на руските правителства е, че един ден Западът може да използва безредици, за да инсталира прозападно правителство в Москва.

Че сега населението не застава сплотено зад Путин, повишава неговата изнервеност.

Партията на Путин вече няма да се избира автоматично

От гледна точка на Кремъл повод за напрежението е и фактът, че при регионални избори подкрепата за партията на Путин "Единна Русия" намалява. Това твърди и политологът Александър Кинев от московския Университет по икономика. В свой анализ за университета в Бремен той стига до извода, че при тазгодишните регионални избори и при тези за губернатори се забелязва тенденция да се подкрепят кандидати на опозицията.

“Този път дори традиционни избиратели гласуваха срещу правителството”, посочва в анализа си Кинев.

Лично той е наблюдавал голяма активност на Кремъл да се забрани подкрепата за кандидатури на опозиционери с вероятност за изборна победа.

Това показва две неща. Първо - правителството е толкова несигурно, че масирано притиска опозицията, вместо да заложи на това, собствените му кандидати да се наложат, както е било през изминали години. Второ – расте недоволството от правителството сред всъщност не особено политизираното население в регионите и то го показва в избирателната кабина.

Първото не е нещо ново, второто е ново развитие на нещата и това дълго ще занимава Кремъл.