Article_top

Сред държавите в ЕС България е страната, в която цари най-голямо недоверие към ваксинирането. Тя е и на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините. Това показва най-новото и най-голямо досега проучване на отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС, разпространено от Европейската комисия. Днес е Световният ден за борба с детския паралич (полиомиелит).

В проучването са включени 28 782 респонденти от 28-те страни на ЕС като проучването е направено в сътрудничество с "Галъп интърнешънъл" и "King Baudouin Foundation". Във всяка страна са интервюирани средно по 1000 души като има някои вариации.  В България са били анкетирани 1200 души.

В синьо са държавите от ЕС, в които от 2010 г. насам е регистриран спад в нивото на имунизации.

В Португалия най-голям процент от анкетираните смятат, че ваксините са безопасни - 95,1 на сто, ефективни - 96,6% и важни за децата - 98 на сто. На второ място е Финландия като 97,6 на сто от анкетираните там смятат, че ваксините са важни за децата, но скандинавската страна отстъпва на шеста позиция по отношение на вярата в безопасността на иминузациите.

Ето и топ 5 на държавите в ЕС, в които има най-голямо доверие, че ваксините са безопасни:

Португалия

Дания

Испания

Унгария

Великобритания

В дъното на класацията по този показател е България . Едва две трети от българите, или 66,3 на сто, смятат, че имунизациите са безопасни. Следват Латвия и Франция. 

Отново сред последните сме и по въпроса дали ваксините са важни за децата. Тук класацията на най-скептичните страни се води от Словакия с 85,5 на сто, следва Полша - 75,9 на сто и третата позиция е за България - 78,4 на сто.

Както и по въпроса дали ваксините са ефективни. Тук последното място е за Латвия със 70,9 на сто, следват България - 72,7 на сто и Полша - 74,9 на сто.  

Категорична убеденост, че ваксините са сигурни, са изразили 27,6% от българите, а други 38,7% казват, че по-скоро са склонни да се съгласят с подобно твърдение. Но общо 13% не го приемат, а други почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса.

Българите показват малко повече увереност в ефективността от ваксинирането - 34% я приемат категорично, а отново 38,7% с уговорка. Но и тук общо 327 души не вярват в това или нямат мнение и не отговарят.

Скептицизмът и предубежденията на българите са сравними само с тези в Полша, но това е страната, отбелязала и най-сериозен спрямо 2015 г. срив в доверието към ваксинирането и то благодарение на много силната кампания на конкретна организация (STOP NOP) и участието в нея и на лекари и политици.

Две държави - Чехия и Словакия - показват, че скептицизмът може да е силен и сред професионалистите. В Чехия 36%, а в Словакия 25%, от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

а. Важно е децата да са имунизирани b. Смятам, че ваксините са безопасни c. Смятам, че са ефективни. d. Ваксините са съвместими с моите религиозни убеждения. В тъмно синьо са държавите от ЕС, в които има най-нисък процент положителни отговори.

Европа - най-скептичният към имунизациите континент

Отказът от имунизации нараства в страните членки на ЕС, се отбелязва в проучването. Между 2000 и 2017 г. рутинна имунизация с първата доза на ваксината за морбили - част от ваксината за морбили, рубеола и паротит - е с намалени показатели в девет от държавите в ЕС от 2010 г. насам, ръст има в 12 държави. През 2017 г. броят на заболелите от морбили стигна най-високото си ниво от 2010 г. От 9420-те случая през 2010 г. 86 на сто бяха регистрирани във Франция., Гърция, Италия, Румъния и Великобритания - това са страни, в които обхватът на ваксиниранети е под нужните 93-95%, за да има защита от епидемия. В момента 17 от държавите членки на ЕС са спроцент над това ниво. Но отново тревожна тенденция ,в която е включена и България - в осем от тези 17 държави има спад на процента на имунизации.  

"Доверието във ваксинирането на континента намалява и Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксинете регион в света", посочва Витянис Андрюкайтис, еврокомисал по здравната политика.

Не малка е тук ролята на твърде активните антиваксърски групи и организации. 

В случая с България, например, две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили, посочени във втория доклад. Едната е забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране, другата е неспособността да се достигне до най-застрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив). От 2010 г. насам обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява, посочва още докладът. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

Две държави - Чехия и Словакия - показват, че скептицизмът може да е силен и сред професионалистите. В Чехия 36%, а в Словакия 25%, от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т. нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

Ваксината срещу грип - още по-непопулярни

Когато става дума за ваксинирането на възрастните българи срещу грип, факторът недостъпност на най-застрашените отново излиза, но се появява и друг - недостатъчни информираност, здравна грамотност и осъзнаване сред населението за смисъла от тази процедура (България е сред седемте страни в ЕС, в които в този случай пациентите доплащат).

Доверието към грипните ваксини е по-ниско дори от това към MMR и вероятно това отчасти се дължи на промяната им всяка година, казва Хайди Ларсън, професор и директор в Vaccine Confidence Project към Лондоското училище за хигиена и тропическа медицина. Тя е и ръководител на научния екип зад доклада на Европейската комисия и допълва, че има и друг фактор - неосъзнаването колко сериозни могат да бъдат рисковете при заболяване от грип.

Ларсън също обръща внимание на регистрираното растящо нежелание сред лекарите да препоръчват грипни ваксини на бременните, които са смятани за особено рискова група.

Най-недоверчиви към ваксините у нас са младите и ниско образованите

В доклада се посочва, че нивото на образование изглежда има роля - анкетираните, завършили основно училище, са най-склонни да се съмняват във ваксинирането. Но тук има уточнение, че това важи при ваксините за морбили, но не и при тези за грип.

Различия има по отношение на религията. Резултатите показват, че хората, идентифицирали се като руснаци или източноправославни, проявяват по-малка склонност да приемат, че ваксините са безопасни и ефективни в сравнение с атеистите. Също така по-голям дял сред мюсюлманите (в сравнение с атеисти/гнотици) посочват, че ваксините са като цяло важни, безопасни и ефективни.

Полът с малки изключения (жените в Чехия, Германия, Унгария и Италия се открояват с недоверие към сигурността) не определя какъв отговор ще предпочете анкетираният. Но възрастовите групи имат значение, като по правило тези над 65 години настояват, че ваксинирането е важно за децата. В България групата с най-висок дял на съмняващи се във важността на ваксината за морбили, рубеола и паротит, например, е на 25-34-годишните, както и хората с основно образование.

При сравняване с резултатите от подобен доклад от 2015 г. се вижда, че в група държави, включително Франция, Гърция, Италия и Словения, се е повишило доверието към безопасността на ваксините, докато в Чехия, Полша, Финландия и Швеция то е намаляло.

 
Снимка EPA/БГНЕС

Сред държавите в ЕС България е страната, в която цари най-голямо недоверие към ваксинирането. Тя е и на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините. Това показва най-новото и най-голямо досега проучване на отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС, разпространено от Европейската комисия. Днес е Световният ден за борба с детския паралич (полиомиелит).

В проучването са включени 28 782 респонденти от 28-те страни на ЕС като проучването е направено в сътрудничество с "Галъп интърнешънъл" и "King Baudouin Foundation". Във всяка страна са интервюирани средно по 1000 души като има някои вариации.  В България са били анкетирани 1200 души.

В синьо са държавите от ЕС, в които от 2010 г. насам е регистриран спад в нивото на имунизации.

В Португалия най-голям процент от анкетираните смятат, че ваксините са безопасни - 95,1 на сто, ефективни - 96,6% и важни за децата - 98 на сто. На второ място е Финландия като 97,6 на сто от анкетираните там смятат, че ваксините са важни за децата, но скандинавската страна отстъпва на шеста позиция по отношение на вярата в безопасността на иминузациите.

Ето и топ 5 на държавите в ЕС, в които има най-голямо доверие, че ваксините са безопасни:

Португалия

Дания

Испания

Унгария

Великобритания

В дъното на класацията по този показател е България . Едва две трети от българите, или 66,3 на сто, смятат, че имунизациите са безопасни. Следват Латвия и Франция. 

Отново сред последните сме и по въпроса дали ваксините са важни за децата. Тук класацията на най-скептичните страни се води от Словакия с 85,5 на сто, следва Полша - 75,9 на сто и третата позиция е за България - 78,4 на сто.

Както и по въпроса дали ваксините са ефективни. Тук последното място е за Латвия със 70,9 на сто, следват България - 72,7 на сто и Полша - 74,9 на сто.  

Категорична убеденост, че ваксините са сигурни, са изразили 27,6% от българите, а други 38,7% казват, че по-скоро са склонни да се съгласят с подобно твърдение. Но общо 13% не го приемат, а други почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса.

Българите показват малко повече увереност в ефективността от ваксинирането - 34% я приемат категорично, а отново 38,7% с уговорка. Но и тук общо 327 души не вярват в това или нямат мнение и не отговарят.

Скептицизмът и предубежденията на българите са сравними само с тези в Полша, но това е страната, отбелязала и най-сериозен спрямо 2015 г. срив в доверието към ваксинирането и то благодарение на много силната кампания на конкретна организация (STOP NOP) и участието в нея и на лекари и политици.

Две държави - Чехия и Словакия - показват, че скептицизмът може да е силен и сред професионалистите. В Чехия 36%, а в Словакия 25%, от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

а. Важно е децата да са имунизирани b. Смятам, че ваксините са безопасни c. Смятам, че са ефективни. d. Ваксините са съвместими с моите религиозни убеждения. В тъмно синьо са държавите от ЕС, в които има най-нисък процент положителни отговори.

Европа - най-скептичният към имунизациите континент

Отказът от имунизации нараства в страните членки на ЕС, се отбелязва в проучването. Между 2000 и 2017 г. рутинна имунизация с първата доза на ваксината за морбили - част от ваксината за морбили, рубеола и паротит - е с намалени показатели в девет от държавите в ЕС от 2010 г. насам, ръст има в 12 държави. През 2017 г. броят на заболелите от морбили стигна най-високото си ниво от 2010 г. От 9420-те случая през 2010 г. 86 на сто бяха регистрирани във Франция., Гърция, Италия, Румъния и Великобритания - това са страни, в които обхватът на ваксиниранети е под нужните 93-95%, за да има защита от епидемия. В момента 17 от държавите членки на ЕС са спроцент над това ниво. Но отново тревожна тенденция ,в която е включена и България - в осем от тези 17 държави има спад на процента на имунизации.  

"Доверието във ваксинирането на континента намалява и Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксинете регион в света", посочва Витянис Андрюкайтис, еврокомисал по здравната политика.

Не малка е тук ролята на твърде активните антиваксърски групи и организации. 

В случая с България, например, две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили, посочени във втория доклад. Едната е забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране, другата е неспособността да се достигне до най-застрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив). От 2010 г. насам обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява, посочва още докладът. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

Две държави - Чехия и Словакия - показват, че скептицизмът може да е силен и сред професионалистите. В Чехия 36%, а в Словакия 25%, от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т. нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

Ваксината срещу грип - още по-непопулярни

Когато става дума за ваксинирането на възрастните българи срещу грип, факторът недостъпност на най-застрашените отново излиза, но се появява и друг - недостатъчни информираност, здравна грамотност и осъзнаване сред населението за смисъла от тази процедура (България е сред седемте страни в ЕС, в които в този случай пациентите доплащат).

Доверието към грипните ваксини е по-ниско дори от това към MMR и вероятно това отчасти се дължи на промяната им всяка година, казва Хайди Ларсън, професор и директор в Vaccine Confidence Project към Лондоското училище за хигиена и тропическа медицина. Тя е и ръководител на научния екип зад доклада на Европейската комисия и допълва, че има и друг фактор - неосъзнаването колко сериозни могат да бъдат рисковете при заболяване от грип.

Ларсън също обръща внимание на регистрираното растящо нежелание сред лекарите да препоръчват грипни ваксини на бременните, които са смятани за особено рискова група.

Най-недоверчиви към ваксините у нас са младите и ниско образованите

В доклада се посочва, че нивото на образование изглежда има роля - анкетираните, завършили основно училище, са най-склонни да се съмняват във ваксинирането. Но тук има уточнение, че това важи при ваксините за морбили, но не и при тези за грип.

Различия има по отношение на религията. Резултатите показват, че хората, идентифицирали се като руснаци или източноправославни, проявяват по-малка склонност да приемат, че ваксините са безопасни и ефективни в сравнение с атеистите. Също така по-голям дял сред мюсюлманите (в сравнение с атеисти/гнотици) посочват, че ваксините са като цяло важни, безопасни и ефективни.

Полът с малки изключения (жените в Чехия, Германия, Унгария и Италия се открояват с недоверие към сигурността) не определя какъв отговор ще предпочете анкетираният. Но възрастовите групи имат значение, като по правило тези над 65 години настояват, че ваксинирането е важно за децата. В България групата с най-висок дял на съмняващи се във важността на ваксината за морбили, рубеола и паротит, например, е на 25-34-годишните, както и хората с основно образование.

При сравняване с резултатите от подобен доклад от 2015 г. се вижда, че в група държави, включително Франция, Гърция, Италия и Словения, се е повишило доверието към безопасността на ваксините, докато в Чехия, Полша, Финландия и Швеция то е намаляло.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?