Румен Радев, Корнелия Нинова и Волен Сидеров имат повод да ревнуват. Една велика сила днес подло им отне геостратегическата мечта да бъдат "мост", "антре", "разпределителен център" и пр. между Русия и Европа. Ако си послужим с русофобския речник, ще кажем, че в Кремъл влезе истински кандидат за "Троянски кон", пред когото те изглеждат като магарета (да ме прощават).
 
Джузепе Конте, новият министър-председател на Италия, се срещна с руския президент Владимир Путин в Москва и му обеща да съдейства да възобнови диалога си с Европейския съюз. Такъв диалог почти няма откакто Русия заграби Крим от Украйна през 2014 година и след това помогна на сепаратисткия бунт в Донбас.
 
Вместо диалог има санкции, благодарение на които еврото днес се разменя за  над 70 рубли в сравнение с 35 преди.
 
Конте обаче каза, че е време на това бъде турен край. Италианският премиер заяви вчера, че санкциите на ЕС срещу Русия трябва да бъдат прекратени, но не отговори дали неговото правителство е готово да наложи вето на удължаването им, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.
 
"Правилно е да се поддържат икономическите отношения между Италия и Русия. За Италия санкциите никога не са цел, те са инструмент и трябва да отпаднат възможно най-бързо", посочи Конте. 
 
"Длъжни сме да се постараем да възобновим този диалог, да възобновим сътрудничеството", каза Конте в интервю за ТАСС, под заглавие "На срещата (ми) с Путин се зароди дружба". "Искаме за помогнем на Русия. Но знаем, че ако само ние й помагаме, това ще бъде твърде малко. Ето защо искаме да привлечем всички други страни". 
 
Той добави, че иска да върне Путин сред лидерите на водещите световни икономики (Г-7), които го изключиха от групата си след руското нахлуване в Крим.
 
Конте, до миналата пролет безпартиен адвокат и професор по право, е нещо като италиански Любен Беров. За тези, които не помнят - Беров, професор по икономика, водеше "експертно" правителство, подкрепяно от БСП и ДПС от 1992 до 1994 година, след като ДПС свали правителството на СДС, начело с Филип Димитров, като оттегли подкрепата си за него при поискан от самия премиер вот на доверие. При Беровото правителство, чийто премиер нямаше партийна принадлежност и ясна политическа отговорност, разцъфтяха т.нар. "групировки", "застрахователи" и империята на "Мултигруп".
 
Като Беров, Конте е политически слаб премиер. Той е на този пост, само защото италианските парламентарни избори през март т.г. не излъчиха ясен победител и двете водещи в класирането партии - популисткото движение "5 звезди" и крайнодясната "Лига" - трябваше по някакъв начин да си поделят властта в странна евроскептична коалиция. Те го направиха, като за премиерския пост си избраха неизвестна до момента кукла на конци, а конците дадоха в ръцете на двамата й заместници, Луиджи ди Майо, лидер на "звездите" и Матео Салвини, лидер на "Лигата".
 
Без тяхно одобрение премиерът не може да направи нищо, защото рискува "стабилността" на правителството и страната. Не е нужно да се обяснява понятието в кавички на актуалната българска публика.
 
Салвини подготви визитата на Конте с посещение в Москва преди седмица, където каза в прав текст пред бизнесмени, това, което министър-председател на държава от ЕС все още е трудно да си позволи - че Италия е готова да наложи вето на следващо продължаване на европейските санкции срещу Русия.
 
 
В интервюто си пред ТАСС Конте не беше толкова прям. Но ако погледнем търговските му разговори с руските лидери, ще видим, че става дума за заобикаляне на именно тези ограничителни мерки, които засягат ключови за Русия отрасли като енергетиката и нефтодобива. Ето какво предаде по темата вчера БТА: 
 
"Няколко поредици европейски и американски санкции блокираха инвестиционни проекти. По-рано тази година италианският енергиен гигант Ени (Eni) се оттегли от съвместен проект с руската петролна компания Роснефт за разработване на залежи в Черно море. Ени обмисляше отказ от подобно начинание и в Баренцово море. Ени и Роснефт обсъждат форми за сътрудничеството си в условията на санкциите, въведени от САЩ, с цел да бъде избегнато нарушаването им, информира ТАСС. Ръководителите на двете компании Клаудио Дескалци и Игор Сечин са се срещнали вчера вечерта и са обсъдили общи проекти, включително в Баренцово море, според източник на агенцията. Асоциацията на италианските земеделски производители Колдирети (Coldiretti) подчерта необходимостта да се потърси начин за прекратяване на търговските ограничения, допълва АП".  
Ще се осмели ли Италия да разруши единството на ЕС и да осуети  продължаването на санкциите, които всички столици продължават да подкрепят единодушно вече над четири години, въпреки че и други сред тях (София, Виена, Никозия, Атина) роптаят срещу тези мерки?  Това ще видим в края на идния февруари и в началото на март, когато въпросът трябва да се появи пак на масата на външните министри и на срещата на върха на ЕС. Последното шестмесечно продължение на евросанкциите срещу Русия заради Украйна изтича на 19 март.
 
 
Такова вето от държава основателка на ЕС и от ключова съюзничка в НАТО би било прецедент и не би останало без последствия. Но правителството на Конте, в което управляват вицепремиерите, вече направи един такъв прецедент с проектобюджета си за догодина - първия в историята, който Европейската комисия върна, защото той демонстративно нарушава европейските правила за финансова дисциплина и ангажиментите поети от предишното правителство в Рим.
 
 
Ако едно правителство е готово на това, нищо чудно да е готово да го направи и в друга област, например в т. нар. "Обща европейска външна политика и политика за сигурност".
 
Конте не е първият правителствен ръководител в ЕС, който вади руската карта, след като се е скарал с Брюксел. Същото прави няколко пъти гръцкият му колега Алексис Ципрас по време на "канадската борба" с Комисията, Еврогрупата и Международния валутен фонд по време на дълговата криза през 2015 година. 
 
Руските блъфове на Ципрас не постигнаха нищо. Путин не му даде пари. Брюксел не се уплаши. Но Италия не е  Гърция. Нейното икономическо и политическо относително тегло е неколкократно по-голямо. Тя отвсякъде е кон, а не магаре - поне на ръст. Освен това периодът е предизборен (вотът за Европейски парламент е след по-малко от година) и за антисистемните заместници на Конте е ключово да отбележат точки в тази "канадска борба". Тяхната декларирана цел е да разбият сегашния европейски консенсус и да създадат нов. Те се надяват дързостта им да бъде последвана и подкрепена.
 
 
И тук неволно могат за поставят на изпитание българските кандидат-коне. Президентът Румен Радев ще се наложи да си спомни обещанията от предизборната си кампания България да се изправи срещу санкциите спрямо Русия. Нинова ще трябва да си спомни, че подкрепяше тези обещания. Сидеров - също, макар в момента да крепи правителство, гласувало няколко за продължаване на санкциите. Като едни "богатыри на распутье", цитираните политици ще трябва да решат накъде да хванат - подир Русия, или подир Европа. Ще им се наложи да направят най-неприятното за българския политик - да си изпълнят изборните обещания.
 
Всичко това може да изглежда лошо, но е хубаво за избирателя. Той ще види ясно кого е избрал. 
 
Има и друга добра за България новина, която БТА съобщава: 
 
Путин заяви, че Москва и Рим проучват варианти за включване на Италия към газопровода "Турски поток", съобщи агенцията, цитирайки ТАСС. В сферата на доставките на руски газ за Италия всичко е възможно, каза руският президент.
 
"Проучваме всички възможности. И включване на Италия към "Турски поток" през България, Сърбия, Унгария, Гърция", добави той.
Тук Клуб Z e длъжен да припомни, че навремето Путин се оправда с България и европейската й дисциплина, за да пренасочи някогашния "Южен поток" към Турция и да го прекръсти "Турски поток". Истинската причина обаче беше оттеглянето на Италия от този проект при тогавашното й правителство. Италианското потребление на газ е два пъти по-голямо от общото потребление на всички страни по трасето на "Южен поток". Без него той губеше икономическия си смисъл. Новото италианско правителство може да разклати здраво Европа, но дава на Бойко Борисов надежда да построи мечтания газов "хъб" край Варна. В интересни времена живеем.