Какво би накарало водеща политическа партия да се чувства толкова разочарована от себе си, че да предпочита да се лекува вместо да управлява?

Германските социалдемократи са изпаднали в някакъв вид депресия. Може да я наречем властофобия. Партията управлява страната като по-малък партньор на десноцентристките християндемократи, оглавявани от канцлерката Ангела Меркел, но много членове се страхуват, че продължаването на участието в тази коалиция може да ги унищожи.

Партията изглежда е в състояние на свободно падане. На последните избори в провинция Бавария социалдемократите, известни с акронима си ГСДП, отбелязаха своя най-лош резултат, като се сринаха от 20,6 на 9,7 процента. В неделя в провинция Хесен има други избори, на които социологическите проучвания прогнозират подобен резултат.

Ако социалдемократите понесат още едно поражение в Хесен, в партията ще се засилят исканията за излизане от управляващата коалиция. Това може да доведе до нови избори и нова коалиция от партии, която би могла да бъде оглавявана от ГСДП. Но мнозина в партията, особено младите членове, смятат, че най-старата политическа партия в Германия има нужда от творчески отпуск - прекъсване, в което да размишлява какво се е объркало и как да се направи рестартиране.

Проблемът на партията отчасти е, че консерваторите на Меркел заимстват много от идеите на левоцентристите - от въвеждането на минимална заплата до узаконяването на еднополови бракове, а по този начин едновременно прегърнаха и задушиха социалдемократите.

Но за болестта на ГСДП има и друга причина, предизвикана от самата партия. През последните две десетилетия социалдемократите се изместват надясно в икономически план, но (вероятно като компенсация) наляво в културно отношение. Това може да не притеснява градските по-горни класи в страната, но поражда объркване сред повечето германски избиратели за това кого иска да привлече партията.

В същото време ГСДП пренебрегва тема, която една левоцентристка партия, родена от работническото движение, би трябвало да иска да прегърне. Германия - четвъртата по големина икономика в света и най-богатата страна в Европа, е процъфтяващо място, но е разкъсвана от неравенство и социална несправедливост.

Трябва внимателно да се погледнат традиционните данни, за да се види мащабът на проблема. Безработицата е намаляла наполовина през последните 20 години - от около 11 на около 5 процента; частното богатство се е увеличило почти двойно и днес възлиза на 11,7 трилиона. Заплатите също са се повишили.

Но намаляването на безработицата в Германия имаше цена: появата на нова по-ниска класа, т.нар. прекариат - работещото бедно население - или както може да бъдат наречени, хората, които работят, за да съществуват - такива, за които се оказва почти невъзможно да натрупат богатство. Един милион души в Германия работят в икономиката на временната заетост - хора, наричани на немски "лайарбейтер", които вършат само временна работа без защита срещу уволнение. Други над три милиона германци имат само временни трудови договори с незначителни защити.

Същевременно според проучване на свързаната с профсъюзите фондация "Ханс Бьоклер" най-богатите 10 процента от домакинствата в Германия притежават почти 60 процента от цялото чисто богатство на домакинствата - доста над средното ниво за развитите страни. Това е ахилесовата пета на Меркел. Защо ГСДП не я е атакувала?

Отговорът е, че за да направят това, социалдемократите ще трябва да се изправят срещу собствените си недостатъци, довели до провали, засягащи сърцевината на поддържания от самите тях ляв образ. През последните две десетилетия финансираната от държавата бедност е изместена от финансирана от частния сектор бедност, а това става главно под покровителството на социалдемократите - било като управляваща партия или като по-малък партньор във властта, контролиращ министерствата, свързани с вътрешните въпроси.
Започвайки от първото десетилетие на 21 век при управлението на канцлера Герхард Шрьодер, именно ГСДП въведе по законодателен път много от реформите, които създадоха днешните неравновесия. Партията не само въведе значителни съкращения на социалните помощи, а и постави началото на данъчна реформа, която понижи най-горната ставка от 53 на 42 процента.

Максималната ставка се достига сравнително рано при годишен доход около 55 000 евро. Но колко е справедливо от гледна точка на левите възгледи, че същата данъчна ставка важи за някой, който печели 200 000 евро? ГДСП също така, изглежда, не си даваше сметка, че главният изпълнителен директор на "Дойче пост" печели 239 пъти повече от заплатата на средния си работник.

После дойде бежанската криза, която удари във време, когато вярата в солидарността сред самите германци беше отслабнала. Социалдемократите, изглежда, изведнъж преоткриха своето съчувствие към непривилегированите, след като те бяха дошли от чужбина. Партията показа поразителна незаинтересованост, поне на думи, към социалните разходи, наложени от пристигането на над един милион бежанци.

По-рано тази година хранителна банка в Есен, западна Германия, реши временно да изключи чуждестранните граждани, защото за тях отиваха всичките й доставки и тя трябваше да остави отдавнашни клиенти с празни ръце. Водещи социалдемократи обвиниха доброволците на хранителната банка в ксенофобия.

Все пак моралното възмущение на ГСДП почти не помага да се отговори на един сложен въпрос, пред който е изправен целият континент: как да бъдат справедливо разпределяни оскъдни ресурси в рамка, надхвърляща националните граници?

Организирането на глобализацията по по-справедлив начин, при който системата най-малкото наподобява механизмите за балансиране при старата национална държава, е едновременно трудна и крайно належаща задача за социалдемокрацията днес. Това е нещо, с което левоцентристите би трябвало да са готови да се заемат. Вместо това социалдемократите се вглъбяват в себе си, неспособни да отговорят на най-спешните въпроси за страната във време, когато Германия има нужда от тях.

*Йохен Битнер е политически редактор в седмичника "Цайт" и автор на коментарни статии. Анализът е публикуван в "Ню Йорк таймс" и препубликуван от БТА. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.