Този уикенд по кината тръгва „Бохемска рапсодия“ – филм, който меломаните очакват вече 10 години. Още преди да го видя, бях решил да препоръчам на феновете на „Куийн“ и Фреди Меркюри да го гледат със затворени очи. Ако не друго, ще чуят любимата си музика с изключително добро качество. Сега, след като гледах „Бохемска рапсодия“, трябва да призная, че звукът наистина е фантастичен – поане в залите с Dolby Atmos, които в София са три. Що се отнася до останалото, което се случва на екрана – някои от съмненията ми се потвърдиха, но най-големите ми опасения бяха приятно опровергани.

Предварителните ми страхове бяха предизвикани от едно интервю на Саша Барон Коен пред Хауърд Стърн. Барон Коен беше първият избор за ролята на Фреди, но отпадна през 2013 г. В интервюто той обясняваше, че е отказал ролята заради желанието на Брайън Мей и Роджър Тейлър – двама от тримата живи членове на групата – да направят филм, подходящ за деца до 13 години. Филмът щял да разказва и историята на „Куийн“ и след смъртта на Фреди Меркюри. Мей и Тейлър имат последната дума при избора на режисьор, одобряването на сценария и актьорите.

Слава богу, не е така – сюжетът на филма свършва доста по-рано, в пика на кариерата им с участието на групата в мегаконцерта Live Aid през 1985-а – шест години преди смъртта на Фреди. И правилно – „Куийн“ без Фреди е като „Сигнал“ без Данчо Караджов (с извинение).

Що се отнася до скандалната страна на Фреди, въпреки няколко мъжки целувки и малко бял прах, разпилян по масата, в САЩ „Бохемска рапсодия“ е разрешен за лица над 13-годишна възраст. У нас „не се препоръчва за деца под 12“. Все пак, нито сексуалната ориентация, нито злоупотребата с алкохол и кокаин са спестени на публиката. Перефразирайки Хашек, можем да кажем, че поне по отношение пороците на Фреди, филмът е умерено честен и в рамките на закона.

Историята в „Бохемска рапсодия“ започва през 1970 г., когато младият, новопристигнал във Великобритания от Занзибар Фарук Булсара, е товаро-разтоварач на летище Хийтроу (и студент по дизайн) през деня, посетител на музикални клубове през нощта и автор на песни, мечтаещ за слава през цялото време. Късметът му излиза, когато вокалистът на една от групите, които харесва, напуска. Фарук, който вече се представя като Фреди, смело предлага да заеме овакантеното място.

Макар и първоначално стреснати от стърчащите му предни зъби, щом чуват гласа му Брайън Мей и Роджър Тейлър (барабанистът и китариста на групата) приемат. Съвсем скоро ще осъзнаят, че и на тях им е излязъл късметът – сдобили са се със изключителен фронтмен, незаменим автор на песни и вокалист, на който му предстои да стане легенда (а и те заедно с него). Ще трябва да минат няколко години, преди целият свят да научи това. Но заедно с експериментите, споровете, успеха и любовта на милионите поклоници, ще дойдат и проблемите.

Всъщност, според сценария на „Бохемска рапсодия“ късметът на „Куийн“ с намирането на Фреди се превръща в най-големия им проблем. Самият той има няколко проблема – не обича да говори за различния си етнос и трудно приема различната си сексуалност. А успехът е допънителният товар, който му дава възможност да се хвърли с главата надолу във водовъртеж от безразборни сексуални авантюри, диви партита, алкохол, кокаин и разрушване на мостовете с всички, които държат на него. Но в крайна сметка, като в красива приказка (за деца до 12 г.), с помощта на няколко приятели Фреди се завръща в „семейството си“ („Куийн“) и се сдобрява с другото си семейство (майка си и баща си). Вярно, че вече е късно и му остават броени години, но поне тях ще изживее в мир със себе си.

Филмът показва с хумор интересни моменти от създаването албума „A Night At The Opera“ на „Bohemian Rhapsody“ и опитите на момчетата да убедят продуцента си да пуснат като сингъл песента, въпреки нечуваната ѝ дължина от 6 минути. (Странно как никой от групата не се сети да му каже, че един от най-успешните сингли в историята – „Hey Jude“ на „Бийтълс“, е почти 8 минути.) Включена е много музика – над двайсет песни от всички албуми до 1985-а и е показан творческият процес в студиото при създаването на някои от тях. Като фен на „Куийн“, за мен това бяха най-интересните и приятни сцени от филма. Почти цялата музика е от оригиналните записи на групата, с изключение на някои краткотрайни моменти, в които е използван гласа на Марк Мартел – канадски певец, с глас доста близък до този на Фреди.

Накрая е възпроизведено и почти цялото изпълнение на „Куийн“ на Live Aid. То звучи добре, даже отлично – но не изглежда така. Рами Малек, въпреки старанието, перченето по сцената, изкуствените зъби и 35-те си години по време на снимките, прилича на недоспало момче (с торбичките под очите си), докато през 1985-а Фреди е почти 40-годишен мъж в разцвета на силите си. Двамата просто са доста различни типажи. Останалите от „Куийн“ (с изключение на Джон Дийкън) също не си приличат достатъчно – не и за хората, които са са живели с техните песни и клипаве в последните 35-40 години.

Докато пубиката засега (първи гледат филма най-големите фенове) оценява високо филма – давайки рейтинг 8.4 от 10 в IMDb, мненията на критиците са доста по-разнообразни, като отрицателните рецензии имат лек превес – 48 от 100 в „Метакритик“. Повечето обвинения са в изкуственост, липса на задълбоченост, недостатъчно вглеждане в тъмната страна на главния герой и прикриване на някои екстрамни страни в поведението му…

И все пак, за мен основният проблем на „Бохемска рапсодия“ е неуместният избор на актьор за главната роля. Не че Мелек не е добър актьор – в началото на филма, когато играе младият Фреди, дори беше напът почти да ме убеди, но с напредването на историята Фреди възмъжава, а Рами си остава със същото юношеско излъчване. Той дори и в гръб не изглежда като героя си! Може би за зрители, което не са много запознати с групата, това няма да е от особено значение, но за останалите действа много разсейващо.

Докато гледах финалните сцени, в които актьорите на сцената на „Уембли“ се правят на „Куийн“, не знам защо се сетих за шоуто „Като две капки вода“. И се зачудих какъв точно е смисълът от тази буфосинхронада, когато съществува оригиналното видео и всеки би могъл да го гледа, когато си поиска!? Какво повече ни дават последните сцени от филма?

Добре поне, че музиката е истинска. В крайна сметка сигурно много зрители ще харесат филма, а други все пак ще останат по-доволни, ако го гледат със затворени очи.

 

"Площад Славейков"