За успеха като за занимание, което не е самотно, за грешките и извиненията, за саможертвите и за поуките, за маските и за приятелите.

За всички тези неща говори днес легендата на българския футбол Христо Стоичков при предствянето на автобиографичната си книга в съавторство със спортния журналист Владимир Памуков. "Христо Стоичков. Историята" вече е на пазара и съдържа 400 страници истории на самия Стоичков за живота и кариерата му.

Изненадата на представянето бе, че редом до Камата, като специален гост бе посрещнат и настанен не кой да е, а съдията, когото през 90-та Стоичков настъпа на терена след спорна ситуация. След което отнесе жълт и червен картон, както и наказание - шест месеца извън терена (в последствие намалени на два). Става въпрос за Урисар Аспитарте - "скъп гост, който малко или много е съпричастен в моята спортна кариера, защото си извадих много поуки след това, което се случи", както го представи носителят на "Златната топка".

Символично реферът му подари същия картон, който му вдигна преди 28 години. И разказа, че още оттогава датира тяхното приятелство:

"Впечатленията ми за Стоичков до онзи момент не бяха от най-добрите. Той имаше голям хъс, много спортна злоба и вулканичен характер. Затова беше трудно да му съдийстваш. След това се разкая, затова винаги съм го защитавал и му намалиха наказанието. След това участвах в няколко предавания с него и трябва да кажа, че имате една великолепна личност извън терена. Това ми даде възможност, аз и други в Европа, да опознаем какъв отзивчив човек е Христо извън терена​​​​."

 

"Исках да разкажа всичко, случило се през годините, къде истина, къде неистина, защото исках веднъж завинаги да се спрат спекулациите за това какво е Христо Стоичков извън терена. Няма крито-покрито, всичко е едно към едно, не съм спестил на никому нищо. Това, което съм го казал - не се връщам назад, това, което съм критикувал съм го критикувал и няма да се върна назад. Има някои грешки, които съм направил и съм ги споделил вътре - стиснал съм зъби да се извиня по някакъв начин", започна Стоичков представянето. 

И отдаде дължимото на всички, съпътствали живота и кариерата му:

"Лесно е да се разбере от книгата какво е моето послание, откъде съм тръгнал и къде стигнах. Но като казвам къде съм стигнал, това не значи, че съм аз. В тази книга тази думичка "аз" я зачеркнах, защото не ми е приятно да я споменавам. Когато започнеш да споменаваш тази думичка "аз" по някакъв начин пренебрегваш своите колеги, приятели, семейство, искаш да си сам. Във футбола сам човек нищо не може да направи. И в живота не може да направи. Затова моите колеги са там: треньорите, семейството, публиката ми са там – без тях няма шанс да постигнем взаимните успехи. Индивидуалните награди са продукт на това, което сме играли на терена. Под една или друга форма са ме избирали в някакви класации, но те са част от моя живот - от техния (на близките живот)."

Стоичков припомни и трудните моменти от живота си, в които е трябвало да се бори, за да остане в спорта. Започвайки от времената, в които е прохождал - на 11-12 години - "освободиха ме да не играя футбол".

"Вървях от стадион "Марица" до нас и съм плакал. Но силата е сила. Преодолях и продължих напред".

"На 20 години пак искаха да ме изхвърлят от футбола и пак не успяха. 90-а година когато отидох в "Барселона" стана инцидентът с този човек ( Урисар Аспитарте) и пак бях наказан. Но си направих изводите - уважавай този, който е срещу теб, за да бъдеш и ти уважаван. Исках винаги да бъда победител и моите колеги ми помогнаха да бъде победител. Затова искам да благодаря на всички - никога не съм делял в моя живот, кой е от "Левски", ЦСКА, "Славия", "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив) и т.н., защото ние сме част от този спорт. Имам големи приятели, защото са го залсужили", каза още Камата.

А сред приятелите спомена изрично Наско Сираков - първият човек, подал му ръка в националния отбор.

И посочи в заключение:

"Аз съм си аз, не мога да бъда с двойна маска. Ако се променим сега на 53 години, значи нищо не сме постигнали. Продължавам по същия начин - когато съм си върша работата съм концентриран в работата, когато си правя кефа - си правя кефа."

Освен цяла плеяда спортни деятели, спортисти и собственици на клубове като Стефка Костадинова, Димитър Пенев, Илиана Раева, Наско Сираков и Даниел Боримиров, Дончо Донев, Гриша Ганчев, Тодор Батков, спорният министър Красен Кралев, Любо Ганев, и мн. др., представянето на книгата бе уважено от трима български президенти: Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.