За най-големите в държавата “Съединението прави силата“ не е от голямо значение. Те обичат да се перчат помежду си, а ние да им гледаме сеира.

Повечето българи, все още свързват успешния политик със силно изразено мъжкарско и граничещо с хулиганско поведение, с игра по  свои собствени правила, несъгласувани с останалите. Тези политици винаги стоят върху т. нар. червени линии, които разграничават допустимото от немислимото в политическото поведение. По- лошото е, че си позволяват да забравят за тези граници в името на партията или бранейки собствения си авторитет. Това са онези изявени личности в политиката, за които се казва, че имат твърда ръка, която може, а и трябва да тропа по масата.

В противовес на изказаното досега се появява образът на  Росен Плевнелиев, най-емблематичният пример за антипод на този тип политици. Той срещна недоумението на българския избирател, точно защото не отговаряше на тези критерии.

Май е по-добре да ни тропат по масата, а?

Разбира се, че всеки има право на мнение, но  проблемът с така очертания  български  политически тип е, че демокрацията не предполага подобен вид примитивно лидерство, което е било присъщо на номадските племена, атакували границите на Римската империя. Въпреки това такива политици винаги са били за предпочитане в България пред онези, които не вдигат шум и не се бият в гърдите. Ако някой случайно още не е направил асоциация с конкретен политик, нека се вгледа в лидерите на основните партии.

Тази агресивна линия на поведение е толкова разпространена, че дори Корнелия Нинова, жената начело на БСП, се държи нападателно, за да защити позицията си в партията и да не я свързват със слабо лидерство. И тя реши да заложи да мачо поведението.. За да покаже колко е подходяща за водач на БСП, тя влезе в конфронтация с много "другари", сред които Георги Гергов, а с лидера на ПЕС Сергей Станишев се сблъска за Истанбулската конвенция (която Нинова и партията ѝ бурно отрекоха).

Освен вътре в соцпартията Нинова избра и мачо поведение, за да се доказва като опозиционен лидер. Изказването, че "демокрацията ни е отнела много" и безбройните словесни престрелки с премиера Бойко Борисов илюстрират този подход. Конфликтите, които двамата лидери ни сервираха по медиите, доведоха нещата дотам, че да се съдят взаимно за клевета.  Съдът не отсъди победител в сблъсъците Нинова-Борисов, но дори фактът, че се е стигнало дотам, е ясен индикатор, че има проблем с гореспоменатите червени линии. А детското извинение “ама той/тя започна пръв“ е просто нелепо за хора с такива позиции в една демократична държава.

Разграничението Изток-Запад в коалицията на "Обединените патриоти" също предизвиква колизии. Волен Сидеров и Валери Симеонов отново намериха поводи да покажат хулиганско поведение, а Красимир Каракачанов си сложи синя каска  - за всеки случай. Не, че Сидеров и Симеонов имат нужда от повод, те си действат така по принцип.  И май е по-добре да са ангажирани да се ръфат помежду си, за да не нападат други - както стана с фашистките изказвания на Симеонов за протестите на майките на деца с увреждания. И тук, премиерът Борисов тропна по-силно по масата, за да накара вицепремиера да се извини публично.  Само дето така му  даде повод отново да премине границите на допустимото, започвайки с: „Казаха ми, че трябва да ви се извиня....“ И ето, че проблемът си остана нерешен, защото тропането по масата не променя фактите и последствията.

Друг изявен мачо в българската политика днес е президентът Румен Радев. Той се опитва да се разграничи от БСП и яростно да се противопостави на Борисов. Радев си позволи обаче да изкаже публично незачитането си на формата на управление на Република България. Да си държавен глава и да трябва да олицетворяваш единството на нацията, пропагандирайки президентска република, защото ти самият си президент, отново е проява на това мъжкарско поведение, което руши държавността.

Едно си баба знае, едно си баба бае...

Проблемът се разраства, след като сме си изгласували мачовците, защото продължаваме  да мислим дихотомно. Ако  Бойко Борисов не е “нашият човек“, то ще да е Румен Радев. Някакси не върви да бъдат мразени едновременно, камо ли да ги одобряваш в пакет. Ако пък Румен Радев не е най-любим, то няма друг избор освен Валери Симеонов или Волен Сидеров. Тези две личности са несъвместими помежду си и най-много да се разберат по отделно с Красимир Каракачанов, който обаче непрестанно се опитва да им напомня, че трябва да чакат на редичка за тропане по масата. И червената лидерка тропа, ама с това мъжко поведение може и да стане любимец, кой знае...

Естествено, за да бъде защитаван  “нашият човек“, който и да е той, трябва да се отрича всяка сричка, изречена от останалите няколко, че даже да има и яростно противопоставяне и напомняне на изминали изцепки. Невъзможно е другият да е прав, а и да е, не може да се каже гласно - предателско е. Позволено е мълчание, само ако е в името на запазването на властта. Такива междинни и незначителни разисквания са за политолози и други експерти, които "обаче кой знае от кого са платени"...

Има ли хора, които не харесват изброените досега и този мачизъм?

Има, ама те сигурно са разни неразбрани перковци, дето не следят световните тенденции за силови, а не силни лидери.  Първите са тези, които пазят себе си и тесния кръг около себе си. Вторите са тези, които зачитат чуждото мнение, готови са на диалог и най-вече пазят държавността. България този път се вписва чудесно в световните тенденции. Ах, колко е хубаво да не изоставаш по нещо...

Освен това, тези, които не са любители на силовите лидери задължително нямат представа за „нашенската“ реалност, те просто не вникват в българското съзнание и бит,  затова много, много не трябва да говорят по темата, камо ли да бъдат представлявани по разни институции. Тук идва мястото на “Съединението прави силата“  - обаче като  всеобщ консенсус на защитниците на мачовците в българската политика, които се обединяват в името на това, че България има нужда от такива лидери. Че то изобщо може ли без тях или други като тях? Нали политиката е възможното решение.

Всички лидери са на масата, ами сега?

Когато всяка една от тези изявени личности застане до масата, започва яростно да защитава своите правила и да тропа по нея и възможното решение изглежда все по- недостижимо. В този национален скандал масата започва да се тресе, а някой започва да удря все по-силно, за да спре останалите, само дето каквото и да стане, масата ще си остане повредена...

Послепис: Ако някой не възприема тази статия като политическа, а като прозаично нескопосано съчинение, да се взре в българския политически процес, ама без да тропа по масата.

----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z".