На 11 ноември 1918 г. е подписано Компиенското примирие, с което започва краят на Първата световна война, военният конфликт, довел до смъртта на над 15 млн. души. Войната оставя на човечеството и някои неочаквани иновации. 100 години след края на кръвопролитния сблъсък, довел до огромни човешки загуби и териториални преразпределения и сътресения, Би Би Си предлага кратък преглед на тези полезни изобретения, които правят живота по-лесен.

Преливането на кръв

След 1917 г. преливането на кръв започва масово да се прилага. Това е предшествано от три открития - че има кръвни групи, че малко добавяне на натриев цитрат - натриеви соли на лимонената киселина - пречи на кръвосъсирването, както и че кръвта може да се съхранява в хладилник. 

Благодарение на кръвопреливането в голяма степен са оцелели тогава 92 на сто от ранените британци.

Пластичната хирургия

Новозеландският хирург Харолд Гилис, който по време на войната служи в британската армия, пръв започва да присажда на лицата на пациенти кожа от други участъци на телата им. За да може доколкото е възможно да върне на пациентите си нормалния им вид, той даже се консултирал и със скулптори. След войната обобщил опита си в капиталния труд "Пластичната хирургия на лицето" и създал първата в света клиника по пластична хирургия.

Алуминиевите протези

Първата алуминиева протеза е създадена през 1912 г. от британския инженер Чарлз Дезутер за неговия брат Марсел, пилот-любител, който загубил крака си при катастрофа на аероплана му. Благодарение на тази протеза Марсел могъл отново да лети. През Първата световна война протезите започват масово да се произвеждат. Алуминиевата струвала два пъти повече от дървената, но била много по-лека и служела много по-дълго.

Изкуственият тен

През 1916 г. берлинският лекар Карл Гулдчински започва да нагрява с кварцова лампа деца, които страдали от рахит и от недохранване. За лятото той предписвал на младите се пациенти слънчеви бани. Когато емпирически се доказва, че новият метод помага за укрепването на костите, в цяла Германия децата започват да стоят пред кварцовите лампи.

По-късно се изяснило, че ултравиолетовите лъчи улесняват преработката в организма на витамин D, необходим за усвояването на калция.

Сините хирургически облекла

Френският фронтови хирург Рене Льориш предлага лекарите и медицинските сестри в операционната да влизат със сини дрехи и шапки вместо с бели, за да се различава хирургическата униформа от останалите и по-лесно да се контролира нейната стерилност. След войната тази практика се наложила в целия свят.

Памукът

До Първата световна война за превързване на ранени се използвали или изсушен торфен мъх, който притежава антибактериални свойства, или меки влакнести тъкани. След началото на войната всички светски дами са смятали за свое най-достойно и патриотично занимание изработването на такива превръзки.

През 1914 г. американската компания Kimberly-Clark патентова памучната вата, която започва да се ползва масово в болниците на държавите от Антантата. Медицинските сестри харесали нововъведението и му намерили и други приложения. След войната търсенето на превързочни материали спаднало. В складовете на Kimberly-Clark останало огромно количество вата, която трябвало да бъде употребена. Така през 1920 г. в продажба били пуснати първите дамски превръзки от марката Kotex

Стилът "милитари"

Мъжете и жените започват да подражават на военните в облеклото. Това, с което се отличава стилът "милитари", е пясъчният или маслинов цвят, широките рамене на силуета и пришитите джобове.

"К(ха)ки" на хинди означава "прашен". Британците първи обличат войниците си в униформи с цвят "каки" по време на Бурската война.

Френският военен министър Южен Етиен заявява: "Червените панталони – това е френската армия". Французите носели червени панталони още от времето на Наполеон. Картечният огън, на който са подложени войниците му обаче, бързо го кара да забрави традициите и войнския шик.

Още едно модно понятие, появило се във военните времена, е "френч". То идва от името на британския фелдмаршал Джон Дентон Пинкстън Френч. Той носел военна куртка с подвижна яка, специфика в закопчаването и големи джобове, каквито после се появили в униформите навсякъде по света. 

В цивилната политика за първи път френч облякъл руснакът Александър Керенски. Дълги години така се обличал и Йосиф Сталин, докато не сменил френча с маршалски мундир.

Кожената куртка

Първата световна война въвежда модата на кожените якета/куртки, те имат сериозното предимство, че в тях не се задържат въшки. Били внесени в Русия в големи количества малко преди революцията, а при болшевиките стават неофициална униформа на комисарите и чекистите. След войната тези якета стават популярни по целия свят заради тяхната практичност и красота.

Ципът

През 1913 г. емигриралият в Америка швед Гидеон Суиндбек патентова ципа. Промишлеността не проявява интерес към изобретението, което впоследствие е изпробвано от британските и канадските моряци по време на войната – макар и първо не на дрехи, а на книжни кесии за дребни ценности. През 20-те години на 20 век изобретението било забелязано от модната дизайнерка Елза Скиапарели и компанията Hermes, които започват да произвеждат дамски чанти с цип. От 1937 г. циповете вече се използват за закопчаване на мъжки панталони.

Парашутът

С началото на военните действия си спомнили за парашутите, които били изобретени доста по-отдавна. Смята се, че още Леонардо да Винчи прави първите скици на подобно приспособление. За първи път с нещо като парашут скочил парижанинът Андре-Жак Гарнерен на 22 октомври 1797 г.  - от самоделен водороден балон от височина 400 m над парижкия парк Монсо.

В началото на XX век германката Кете Паулус изобретява сгъваемия парашут. Тя е една от първите жени-парашутисти.

Появява се и самолетът. Не е възможно използването на парашут, който да виси отвън, както е при балоните. Така идва историческата 1911 година. Руският запасен артилерийски поручик Глеб Евгениевич Котелников създава първия в света раничен парашут. Той представлява неголяма, надяваща се на гърба металическа раница, в която се намирало легло, монтирано на две спирални пружини. Върху леглото се скатавали въжетата, а върху тях – куполът на парашута, който бил от коприна с диаметър 7 m и 40 cm, съшит от 24 трапецовидни сектора. Когато летецът напускал самолета, той издърпвал шнур, капакът на раницата се отварял и пружините изтласквали купола навън. Парашутът е наречен РК-1 или „Ранцевый Котелникова – модель первая“, и е патентован от Котелников през 1912 г.

Новината за забележителното руско изобретение се разпространява бързо. В Петербург пристигат множество представители на чуждестранни фирми. Един от тях – французинът Ломач, успява да се добере до чертежите и до първите образци на руския парашут. Твърде скоро точните копия на раничния парашут на Котелников се появили във Франция, а след това и в САЩ. Същевременно, въпреки огромните му усилия, руският изобретател не успява да убеди царските генерали за необходимостта от новия парашут, независимо че в началото на 1917 г. са направени 65 успешни скока. Изобретението е отхвърлено като „ненужно“. То щяло да направи руските летци страхливци и да им даде възможност вместо да приемат въздушния бой, да напускат по всяко време самолета. През лятото на 1918 г. парашутите за пърив път са използвани не за спасяването на летци, а за десантни операции. Френският майор Еврар заедно с двама свои подчинени кацнали с парашут в тила на германците в Ардените, пренасяйки взрив, които поставили на жп линия и после се върнали обратно през фронтовата линия.

Спорен е въпросът доколко парашутът може да се смята за мирна иновация. Нейната невоенна употреба се ограничава до спорта и до спускането на земята на космическите апарати.

Ръчният часовник

Ръчните часовници на каишка са измислени за летците по времето на Първата световна война. Бързо, удобно и практично, но - както тогава много хора смятат - също така суетно и повърхностно. Практиката да се носи часовник на верижка била преустановена чак след няколко десетилетия. 

През войната се появила и нуждата от по-голяма точност на хронометрите на командващите. Пехотата трябвало да влиза в атаката веднага след приключването на артилерийското нападение. Ако войниците избързвали, рискували да попаднат под приятелски огън, ако се забавели, губели началното предимството.

Неръждаемата стомана

Металургът Хари Бреърли от Шефийлд по поръчка на британското военно министерство трябвало да създаде специална сплав за артилерийските дула, която да е топлоустойчива, за да издържат те на прегряване и да може да се повиши скоростта на обстрела. Бреърли не успял точно в това отношение, но при опитите забелязал, че стомана с добавка на хром става устойчива на корозия

Лятното часово време

Много дискутираната напоследък смяна на времето, която от догодина би трябвало да бъде премахната на територията на ЕС, се въвежда точно по времето на Първата световна война. Причината - да се удължи светлата част от деня. На 30 април 1916 г. германското правителство наредило в 11 ч вечерта стрелките на часовника да се преместят с час напред, за да се постигне икономия на осветление. На 21 май същата стъпка предприели и във Великобритания. В Русия лятното време било въведено през 1917 г., в САЩ - през 1918 г.

В САЩ и Германия го отменили след края на войната, по отново го върнали по време на Втората световна война, с настъпването на мира го отменили, после пак го върнали по време на петролната криза през 70-те години на миналия век.

Чай в пакетчета

Малко преди войната нюйоркският търговец Том Съливан, който продава чай в копринени пакетчета, пробва да пусне едно от тях в кипяща вода. Дрезденската фирма Teekanne разбира, че това е удобен начин за съхраняване и запарване на чай в походни условия. Teekanne започва да доставя пакетчета чай за фронта, заменяйки коприната с марля. Войниците ги наричат "чаени бомби".

Презерватив

Презервативът е създаден още в средата на XVI век от италианския лекар Габриел Фалопи, но не толкова за контрол на раждаемостта, а за предпазване от сифилис. Но употребата му столетия наред била възпрепятствана от религиозните норми.

В началото на войната германците първи започват да снабдяват своите войници с презервативи и да ги рекламират. Примерът на противника бил последван от французите. Британците удържат до 1917 г., когато броят на заболелите от венерически болести надхвърлил 400 хил. души.

Когато през октомври 1917 г. в Европа започват да пристигат американски войски, французите препоръчали на съюзниците си да ползват презервативи и лицензираните войнишки публични домове. Военният министър на САЩ Нютън Бейкър изпаднал в ужас. "Господи, ако разбере президентът Уидро Уилсън,, веднага ще заповяда всички да се върнат у дома".

Презервативите постепенно стават все по-популярни след края на войната, въпреки че някои ограничения за продажбата и рекламата им се запазват до края на 60-те години на миналия век, а Католическата църква нееднократно е изразявала неодобрението си от употребата им.