Въвеждане на ленински съботници спрямо „соросоидите“, протести с кирки и лопати вместо с плакати, закони, а не слободия.

За всички тези неща призова в неподражаемия си стил бившият министър на културата, сега депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов в днешния си десетоноемврийски разговор в ефира на Нова тв.

Повод Рашидов да прати „соросоидите протестъри“ на извънреден безплатен труд в полза на обществото стана въпросът защо всяко нещо се превръща в скандал – от ремонтите на центъра на София и настилките по „Граф Игнатиев“, през сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ в България и бонусите на чиновниците по време на срива на Търговския регистър, до поисканите тази седмица от главния прокурор шест депутатски имунитета и няма ли протестите и скандалите да се превърнат в емблема на кабинета „Борисов 3“.

И тук скулпторът подхвана любимата си тема – тези, които не са съгласни за всичко с властта.

„Емблема на кабинета не, но емблема на времето ще остане. Ние си го изработихме – създадохме условия тази форма на живот да присъства. След изчезването на средната класа ние си изградихме платена средна класа. Създадохме понятието „протрестър“, което направихме професия. След това направихме протестите форма на живот. Всяка добра новина я скриваме, скандалът стана основна храна на българина. Всички сме виновни“, започна Рашидов.

След което разказа как си направил експеримент – сутрин пускал телевизорите и отварял сайтовете и „отврат – катастрофи, убийства, кървища, нещастия“.

„Вие не чухте, че „Графа“ не е завършен обект. Омърсихме една цяла фирма. Какво се случи? Кой наказа тези, които създадоха скандала - няма доказателства. Аз безкрайно добре познавам шефа на „Джи Пи Груп“, който ми беше студент докато преподавах едно време в Академията. Изключително умно, кадърно момче. Той да допусне такъв примитивизъм – извинявайте, но мозъкът няма как да ми го приеме. Извинявайте, но ние водим един примитивен живот, евтин“, разпали се Рашидов.

И посочи виновниците за „омърсяването“ на строителната фирма, очевидно препращайки към гражданската организация „Спаси София“, която сигнализира за нередности при ремонта на столицата.

„Но вървят едни соросоидни много добре платени млади дейци, ходят с едни фотоапарати. Едно дърво не са посадили цял ден ходят снимат и спасяват София. От кой я спасяват София? София трябва да се гради, камък върху камък, иска работа - не да се спаси. Една бригада, на тея дЕца, по една лопата, един ленински съботник и да поработят малко. Не може да си паразит цял ден с един фотоапарат. Нивата иска не молитва, а мотика. Ходят, снимат, вдигат скандали, възбуждат страсти….“, ядоса се Рашидов.

След което разказа как докато под неговото ръководство шестима известни архитекти правели Ларгото, „дойде някакъв Глишев (Манол Глишев, б.р), орева орталъка и всички медии го ползвахте да си правите материалите“. „Днес Ларгото е един от най-хубавите обекти“, констатира бившият министър.

На въпрос как управляващите ще крепят парламентарното мнозинство като не могат да съберат кворум след като БСП и ДПС отказаха да се регистрират в зала и поставиха ултиматум – оставката на вицепремиера Валери Симеонов заради изказванията му по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания и не е ли време за правителство на малцинството, Рашидов се обяви против и обвини опозицията в безотговорност.

„Кабинет на малцинството? - Опасно е. В момента има коалиционно правителство. Има едни, дето непрекъснато излизат от залата. Те си мислят, че ГЕРБ бойкотират. Не – бойкотират самата ни държава, безотговорно го правят.

„Аз също малко ме е яд на Валери, защото изпуснал е една дума – тежка е, да. Ми излез и се извини, но човек трябва да има бързото достойнство. Той закъсня с извинението и сега става лавина“, отвърна Рашидов.

След което доразви тезата си за Валери Симеонов, но през призмата на собствените си изказвания през годините, предизвиквали бурни обществени реакции.

„Казах на един водещ не си плюй на заплатата – какво му беше обидно?“, започна депутатът, визирайки „препоръката“, която отправи към водещия по БНТ Георги Ангелов.

През юли 2016 година той се включи в ефир, за да посъветва Ангелов да не критикува държавата в лицето на Министерство на културата, защото тя му плащала заплатата като кадър на обществената телевизия.

„Ние сме живи хора, хайде да говорим с истински език. Или „чеп за зеле“ – извиних се, не исках да обидя българския народ. Нито зелето беше обидно, нито чепът дето е основа на една царевица. Но го приехме така, извиних се“, продължи Рашидов обясненията си по друго собствено изказване – че българският народ не ставал за чеп за зеле.

„Валери Симеонов направи една грешка – не се извини навреме. Всеки може да изтърве една дума. И други хора го правят, ама тях не ги дебнат. Аз като изпусна едно нещо цял ден ме дебнеше площад ли е, Славейков ли е – какво е едно това нещо – хубаво име има – и кръгът „Капитал“, и после цялото нещо се тиражира и става един готин скандал. Може ли един кръг дето един ред не написа за успеха на нацията ни в Лувъра, само скандали. Това ли е по-важно – нацията или аз да изпусна една дума и да ме качат на черешата“, продължи депутатът, визирайки тук сайта за култура „Площад Славейков“, както и небезкритичните към властта медии, които властта обича да нарича „кръгът Капитал“ по едноименния седмичник.

Тази седмица парламентът прие на първо четене Закона за филмовото изкуство, покрай който се разшумя заради изказване на депутата от медийната комисия Тома Биков (ГЕРБ), чийто смисъл бе, че ако държавата ще финансира кино, то трябва да й изгражда позитивен имидж. Репортаж от заседанието на комисията, на което Биков направи изказването си се появи във в. „Сега“ и след него на Биков му се наложи да опровергава написаното.

„Позитивни филми – това са глупости на един кръг от едни хора на свободното словоизлияние. Кой нормален човек в 21 век ще се върне социализма - да каже какво ще се прави?!“, започна Рашидов.

След което един вид сам се опроверга:

„Но едно нещо се изпуска – държавата като дава на гърба на българския данъкоплатец един милион, два милиона, в случая са 17 милиона за кино, хубаво е да се питаме, аджеба, както навсякъде по света, какво като го дам тоя един милион. Веднага казват: убиваме киното. Какво лошо има в това държавата като дава парите да види какви дивиденти й носи това. Кой ще се върне обратно в социализма в 21 век?!“

На въпрос за прясно приетите изменения, добили популярност като медийния закон „Пеевски“ заради един от съавторите му – Делян Пеевски, Рашидов попита:

„Кое ви притеснява – законът или името на Пеевски?“

След което разясни защо е добре медиите да оповестяват собствеността и финансирането си, както гласят поправките:“

„Няма нищо по-нормално и по-законно от това който иска да прави бизнес да си декларира собственост. Може ли да има къща, която е на филанкишията, пък аз да живея в нея. Ми, декларирай си къщата. Никой не е против свободата на словото, аз лично съм се борил за нея.

„Мърдок прави медии, за да изкарва пари, тук правим медии, за да ги финансираме. То ще излезе наяве – който прави добри медии. Имаме нужда от добри медии. Ами вижте, уморих се на един като му викаш „Каолин“, той ти вика убивате свободата на словото. На друг му викаш вратът ти е широк, той вика убиват свободата на човека. Спрете вече всички с тая простотия, бе хора!“

Рашидов се съгласи с контстатациите на водещата, че медийната среда е мътна и кална, че има медии, които клеветят и такива, които сеят пропаганда.

„Страхът на управлението е да вземе здраво в ръцете си закона – законът е силата, законът е властта. Оттук нататък трябва да направим сериозни поправки. В България има вече „европейски журналисти“. А вие каква сте, в коя част на света сте – в Китай? Това са едни понятия, които се създават, внушават…“, подхвана още една критична организация Рашидов – Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ), която има клон и в България.

„Ние си създадохме общество и сега ще му берем колая. „Семена в браздите“ - имаше едно хубаво предаване навремето – да сте видели някой на митинг с кирка, с лопата, с оръдие на труда… Написали плакати“, посочи още бившият министър на културата.

И по повод 10 ноември – 29 години от началото на прехода, каза в заключение:

„Трябва да си върнем държавата и тя да бъде трудолюбива, за да станем богати. Медената питка трябва да се чете непрекъснато, за да знаят децата, че да се замеси питката, трябва да се сее, да се оре, да покълне, да се ожъне, да се мели, брашно да се прави, хляб да се меси и накрая питка се меси. Най-чуваната дума през последните шест години в България е „оставка“.“