В България при третия кабинет на Бойко Борисов върви социалистическа революция. Тиха, но този път истинска. Протестите от миналия уикенд са искри от нейния огън, който не гори силно и не може да се определи като "пожара на бунта". Но тлее достатъчно дълго време и не го виждат само тези, които предпочитат да се правят, че го няма.

Важно уточнение. Българската социалистическа революция няма нищо общо с Българската социалистическа партия. В ръководството на тази партия са някои от най-големите "народни изедници". Тя твърде често защитава позициите на бизнеса, вместо тези на пролетариата, за да бъде истинска социалистическа партия.

Събитията през XX в., които обозначаваме като "социалистическа революция", може би са революция, но не и социалистическа. В началото Ленин и неговите съмшленици, с подкрепата на Германия и САЩ, успяват да се възползват от хаоса в Русия в края на Първата световна война, за да вземат властта. Целта на Германия е да извади Русия от войната и тя е постигната. Целта на САЩ е да придобие достъп до необятния руски пазар и огромните му ресурси. Тази цел също до голяма степен е постигната. Ленин и другарите му са наясно, че Русия е доста изостанала в своето историческо развитие, за да се случи в нея истинска социалистическа революция. Тяхната цел е да я използват за плацдарм за социалистически революции в Западна Европа. Когато обаче на власт идва Сталин, той изоставя тази политика и се връща към традиционната руска имперска политика на завладяване на възможно най-много територии. И трябва да се признае, че грубоватият грузинец постига много повече от всички изтънчени руски императори преди него чрез т.нар. социалистически лагер, който не е нищо друго освен най-големия успех на руската империя. Част от този успех е и "социалистическата революция" в България.

У нас в момента няма залпове на "Аврора", нито партизани, излизащи от гората. Но има един голям проблем, проблема на проблемите - унизително ниски доходи в сравнение с ЕС и същевременно цени, сравними с тези в ЕС и понякога дори по-високи. До скоро българите не роптаеха и като че ли се бяха примирили с тази ситуация. Напоследък обаче това очевидно не е точно така и протестите от последните дни го доказват.

Оплакванията на работодателските организации, че не могат да си намерят работници, се засилиха особено много през последните година-две. Същите тези работодатели не искат да приемат реалността и дават различни обяснения за този дефицит. Най-популярното сред тях е, че българите са мързеливи и недостатъчно образовани. Никой не се осмелява да посочи истинската причина. А именно - че хората вече не искат да работят за средна заплата от 500 евро (в много райони на България тя е доста по-ниска). С други думи, у нас върви тиха социалистическа революция. Същите тези "мързеливи" и "необразовани" българи се справят изключително добре в Западна Европа, когато са им създадени добри условия и достатъчна мотивация.

Обясненията защо българите предпочитат да не работят, вместо да се унижават, са различни. Едно от тях е, че в почти всяко семейство у нас има човек, който работи някъде в Западна Европа и това, което изкарва, е достатъчно за останалите, за да се издържат, макар и на ръба на оцеляването. Реакцията на работодателите обаче е по-важна от обясненията. А тя продължава да е отчайващо неадекватна.

Българските работодатели трябва да приемат факта, че в условията на пазарна икономика трудът също е стока. И като всички други стоки тя се продава там, където за нея се плаща най-добре.

Българските работодатели трябва да приемат факта, че времето, в което основното им конкурентно предимство бе ниската цена на труда, вече отмина. Подобно изявление към тях отправи наскоро не друг, а самият финансов министър Владислав Горанов. А той не е известен с прекалената си любов към широките народни маси.

Българските работодатели трябва да осъзнаят, че работните места сами по себе си не създават брутен вътрешен продукт. Той се създава от работниците, които заемат тези работни места. Незаето работно място означава, че такова работно място на практика не съществува.

Българските работодатели трябва да спрат да се държат като изедници и да зарежат манталитета си на робовладелци. В една от последните си публични изяви един от тях заяви, че синдикатите са вредни. Друг обаче го допълни, че ако решат, и те могат да изкарат 20 хил. работници на протест. В нормалните държави протестите са синдикална, а не бизнес дейност. Подобно отношение в Европа през XXI в. от работодател към неговите работници е недопустимо. Времената се промениха, а работодателите в България отказват да се променят заедно с тях.

Не по-малко неадекватна е и реакцията на българската държава. Опорната точка там е, че в условията на пазарна икономика държавата не създава работни места и не плаща заплати. Това е така. Но държавата при пазарна икономика има едно много важно задължение - да осигури върховенство на закона и реална конкуренция, които са задължителни условия за по-добър стандарт на живот. С това си задължение българската държава се проваля вече близо 30 години, включително при трите кабинета на Борисов. Един от поводите за последния протест бяха високите цени на горивата. Те са такива най-вече защото държавата позволява в тази област да има монопол. Държавата би трябвало да следи изкъсо дали работодателите, на чиято страна е силата, спазват всички закони, свързани с правата на работниците, които винаги са от слабата страна. Развита цивилизация има там, където държавата защитава слабите. Когато защитава силните, това е робовладелска деспотия.

Социалистическа революция, и то не чак толкова тиха, в момента върви не само у нас, но и по света. Една от основните причини за победата на Запада в студената война бе, че тамошните управленски и икономически елити създаваха такива условия, че всяко поколение живееше по-добре от предишното. Това се случваше и заради заплахата "червената чума", идваща от Изток, да се разпространи и на Запад. СССР обаче рухна и елитите на Запад се разпищолиха. Сега за пръв път след Втората световна война настоящото поколение няма перспектива да живее по-добре от предишното. И може би точно това е основното обяснение за политическите успехи на Доналд Тръмп, на различни популисти в европейските страни, както и за "Брекзит". Създаденият след Втората световна война ред в рамките на ЕС осигуряваше на Запад мир и просперитет. Напоследък обаче просперитетът започна да изчезва, а покрай това се появяват заплахи и за мира.

България този път е част от световните тенденции, а не е извън тях. Но управляващите елити все още не успяват да намерят правилния отговор на задачата, пред която са изправени. А той е прост - капитализъм, но с човешко лице. Когато по-богатите мачкат по-бедните, то винаги има обратна реакция. Усилията за всеобщ просперитет не са комунизъм. Напротив - отказът от такива усилия е най-прекият път към комунизма. Най-добре би било, ако тихата социалистическа революция скоро даде резултат. Защото винаги съществува опасност тя да прерасне в шумни комунистическо-популистични преврати. Вече се е случвало.