Ad Config - Website header

 

Article_top

„Искаш да станеш известен? Ела на кастинг в най-младата българска медия!“

Така започваше 40-секундният клип, с който студентската телевизия „Алма матер“ търси кадри. И продължаваше с „Деси“, която носи „кафенце и сметанка“ на „шефа“, докато той оглежда задните ѝ части на фона на Евлоги и Христо Георгиеви и сградата на Ректората на Софийския университет.

Клета картинка, помислиха си мнозина и се възмутиха.

Обяснението на програмния директор Башар Рахал, че клипът е „сатира“, не е никак убедително.

Академична институция се рекламира от "девойче" в къса кожена пола и „шефа“, който обстойно оглежда задните му части. Не изглежда като обещание за адекватно образование сякаш.

Търсят „водещи, оператори, продуценти“ единствено с обещание за известност. Което може би отговаря до известна степен на очакванията на някои първокурсници в специалност „Журналистика“ (за огромно съжаление). Но е съвсем противно на това, на което университетът трябва да ги научи, за да могат да вършат работата си качествено.

Някак гротескно изглежда звено на академична институция да показва на студент(к)ите си, че най-добрата реализация за тях е поднасяне на „кафенце и сметанка“ на началника. За такава "кариера", простете ми, не е нужно да си губите времето с висше образование.

Какво всъщност става със студентската телевизия?

Дълбоко "философското" обяснение на програмния директор на „Алма матер“, че лоша реклама няма, трудно може да се приложи към пошъл клип, рекламиращ висше учебно заведение. Още повече университет с претенции за академичен авторитет.

До миналата седмица немалка част от студентите на Софийския университет не подозираха за съществуването на тази телевизия. Да не говорим за несвързани с учебното заведение хора. Във факултета по журналистика има една врата, на която е залепен стикер с надпис „Алма матер“. Оттам я знам аз. Нито знаем какво прави, нито къде излъчва, нито кой работи в нея.

Всъщност телевизия „Алма матер“ има лиценз за обществен оператор. Като БНТ и БНР, но не точно. Защото в Закона за радиото и телевизията пише как се избират директорите и управителните съвети на БНТ и БНР. А „Алма матер“, въпреки че е обществен оператор, не е задължена да провежда конкурси за ръководни длъжности.

В средата на лятото тихо и тайно ректорът проф. Анастас Герджиков назначи без конкурс за програмен директор с четиригодишен мандат Башар Рахал на мястото на преподавателката във Факултета по журналистика и масова комуникация доц. Светлана Божилова. Той бе на изпитателен срок и трябваше да представи концепция за развитието на телевизията. Предложението му и досега не е станало обществено достояние. Реализацията обаче я видяхме всички.

Освен това ректорът проф. Герджиков поиска Академичният съвет да го упълномощи да сключи договор с потенциален инвеститор с конкретни параметри – инвестиции в размер на десет милиона лева за пет години (около 2 млн. годишно) под формата на външна продукция. Положителната разлика между приходите и разходите на частния инвеститор следва да се разделя в съотношение 50:50 между фирмата и университета.

Като се имат предвид популярността на телевизия „Алма матер“ и очакваните рекламни приходи в размер на минимум 2 милиона лева годишно (само за да си възвърне инвестицията външният изпълнител), параметрите на договора са някак съмнителни.

„Макар че по документи е с национален обхват по кабел и сателит, програмата й (на телевизия „Алма матер“ – б.р.) всъщност се разпространява крайно ограничено - съвсем малко количество продукция се излъчва през ефира на държавната БНТ-2, пише през лятото в писмото си до ректора и Академичния съвет доц. д-р Милена Стефанова. - На практика телевизията отсъства от рекламния пазар. Затова очакваните минимум 2 млн. рекламни приходи годишно звучат в сферата на фантастиката.“

Ако следваме чисто пазарната логика – вие бихте ли инвестирали десет милиона с ясното съзнание, че няма да си ги върнете? Вероятно не. Освен ако нямате някакъв друг интерес освен печалба…

Беше повдигнат и въпросът кой ще носи отговорност за продукцията на телевизията, при положение че става дума за името на Софийския университет, не само на потенциалния инвеститор. Според бившата директорка на телевизията Светлана Божилова спечеленото от „Алма матер“ финансиране за над 1 милион лева по междууниверситетския проект „Наследство БГ“ също е под въпрос, ако се промени програмната схема.

През лятото проф. Герджиков заяви, че опитите да бъде намерен инвеститор са били неуспешни до този момент, но търсенето продължава.

И досега няма официална информация дали се е появил инвеститор, който да отговаря на изброените условия. В протестното си писмо относно скандалния рекламен клип преподаватели от Софийския университет също отбелязват, че не знаят кой всъщност стои зад него. Въобще този клип продукция на новия инвеститор ли е, или такъв все още се търси? Ако такъв не е открит, дали скандалът около телевизията няма да отблъсне потенциални инвеститори?

Управителният и програмният съвет на телевизия „Алма матер“ излязоха с позиция, в която рекламата се определя за „несъответстваща на академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната“. Единственото име, посочено в позицията, е това на Башар Рахал. Клипът беше свален от фейсбук страницата на медията.

Повече въпроси, отколкото отговори

Случаят със студентската телевизия е показателен за състоянието на Софийския университет. Съмнителни назначения, грандиозни обещания, информационно затъмнение и накрая катастрофален резултат.

Като студентка във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и като начинаещ журналист бих отбелязала, че този рекламен клип е обида както за студентите, така и за журналистите, които се опитват да вършат работата си, без да имат аспирации "да стават известни“. Също както би следвало да е обидно не само за нас, но и за всички, които с данъците си издържат Софийския университет, че под носовете ни се разиграва гореописания сюжет, а ние нищо не знаем.

Сътвореното от Башар Рахал (и още от кого – не е ясно) някак се намърда в общественото съзнание като асоциация със студентската телевизия, Факултета по журналистика и въобще студентите (не само по журналистика). Всъщност на мен и на колегите ми не ни е известно в телевизията да работят настоящи студенти, а преподавателите не знаят кой стои зад нея.

Телевизия „Алма матер“ стана печално известна за няколко дни. Обаче скандалите в нея текат от месеци. Въпросите са повече от отговорите. А резултатът стана ясен на всички.

-----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"

 

„Искаш да станеш известен? Ела на кастинг в най-младата българска медия!“

Така започваше 40-секундният клип, с който студентската телевизия „Алма матер“ търси кадри. И продължаваше с „Деси“, която носи „кафенце и сметанка“ на „шефа“, докато той оглежда задните ѝ части на фона на Евлоги и Христо Георгиеви и сградата на Ректората на Софийския университет.

Клета картинка, помислиха си мнозина и се възмутиха.

Обяснението на програмния директор Башар Рахал, че клипът е „сатира“, не е никак убедително.

Академична институция се рекламира от "девойче" в къса кожена пола и „шефа“, който обстойно оглежда задните му части. Не изглежда като обещание за адекватно образование сякаш.

Търсят „водещи, оператори, продуценти“ единствено с обещание за известност. Което може би отговаря до известна степен на очакванията на някои първокурсници в специалност „Журналистика“ (за огромно съжаление). Но е съвсем противно на това, на което университетът трябва да ги научи, за да могат да вършат работата си качествено.

Някак гротескно изглежда звено на академична институция да показва на студент(к)ите си, че най-добрата реализация за тях е поднасяне на „кафенце и сметанка“ на началника. За такава "кариера", простете ми, не е нужно да си губите времето с висше образование.

Какво всъщност става със студентската телевизия?

Дълбоко "философското" обяснение на програмния директор на „Алма матер“, че лоша реклама няма, трудно може да се приложи към пошъл клип, рекламиращ висше учебно заведение. Още повече университет с претенции за академичен авторитет.

До миналата седмица немалка част от студентите на Софийския университет не подозираха за съществуването на тази телевизия. Да не говорим за несвързани с учебното заведение хора. Във факултета по журналистика има една врата, на която е залепен стикер с надпис „Алма матер“. Оттам я знам аз. Нито знаем какво прави, нито къде излъчва, нито кой работи в нея.

Всъщност телевизия „Алма матер“ има лиценз за обществен оператор. Като БНТ и БНР, но не точно. Защото в Закона за радиото и телевизията пише как се избират директорите и управителните съвети на БНТ и БНР. А „Алма матер“, въпреки че е обществен оператор, не е задължена да провежда конкурси за ръководни длъжности.

В средата на лятото тихо и тайно ректорът проф. Анастас Герджиков назначи без конкурс за програмен директор с четиригодишен мандат Башар Рахал на мястото на преподавателката във Факултета по журналистика и масова комуникация доц. Светлана Божилова. Той бе на изпитателен срок и трябваше да представи концепция за развитието на телевизията. Предложението му и досега не е станало обществено достояние. Реализацията обаче я видяхме всички.

Освен това ректорът проф. Герджиков поиска Академичният съвет да го упълномощи да сключи договор с потенциален инвеститор с конкретни параметри – инвестиции в размер на десет милиона лева за пет години (около 2 млн. годишно) под формата на външна продукция. Положителната разлика между приходите и разходите на частния инвеститор следва да се разделя в съотношение 50:50 между фирмата и университета.

Като се имат предвид популярността на телевизия „Алма матер“ и очакваните рекламни приходи в размер на минимум 2 милиона лева годишно (само за да си възвърне инвестицията външният изпълнител), параметрите на договора са някак съмнителни.

„Макар че по документи е с национален обхват по кабел и сателит, програмата й (на телевизия „Алма матер“ – б.р.) всъщност се разпространява крайно ограничено - съвсем малко количество продукция се излъчва през ефира на държавната БНТ-2, пише през лятото в писмото си до ректора и Академичния съвет доц. д-р Милена Стефанова. - На практика телевизията отсъства от рекламния пазар. Затова очакваните минимум 2 млн. рекламни приходи годишно звучат в сферата на фантастиката.“

Ако следваме чисто пазарната логика – вие бихте ли инвестирали десет милиона с ясното съзнание, че няма да си ги върнете? Вероятно не. Освен ако нямате някакъв друг интерес освен печалба…

Беше повдигнат и въпросът кой ще носи отговорност за продукцията на телевизията, при положение че става дума за името на Софийския университет, не само на потенциалния инвеститор. Според бившата директорка на телевизията Светлана Божилова спечеленото от „Алма матер“ финансиране за над 1 милион лева по междууниверситетския проект „Наследство БГ“ също е под въпрос, ако се промени програмната схема.

През лятото проф. Герджиков заяви, че опитите да бъде намерен инвеститор са били неуспешни до този момент, но търсенето продължава.

И досега няма официална информация дали се е появил инвеститор, който да отговаря на изброените условия. В протестното си писмо относно скандалния рекламен клип преподаватели от Софийския университет също отбелязват, че не знаят кой всъщност стои зад него. Въобще този клип продукция на новия инвеститор ли е, или такъв все още се търси? Ако такъв не е открит, дали скандалът около телевизията няма да отблъсне потенциални инвеститори?

Управителният и програмният съвет на телевизия „Алма матер“ излязоха с позиция, в която рекламата се определя за „несъответстваща на академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната“. Единственото име, посочено в позицията, е това на Башар Рахал. Клипът беше свален от фейсбук страницата на медията.

Повече въпроси, отколкото отговори

Случаят със студентската телевизия е показателен за състоянието на Софийския университет. Съмнителни назначения, грандиозни обещания, информационно затъмнение и накрая катастрофален резултат.

Като студентка във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и като начинаещ журналист бих отбелязала, че този рекламен клип е обида както за студентите, така и за журналистите, които се опитват да вършат работата си, без да имат аспирации "да стават известни“. Също както би следвало да е обидно не само за нас, но и за всички, които с данъците си издържат Софийския университет, че под носовете ни се разиграва гореописания сюжет, а ние нищо не знаем.

Сътвореното от Башар Рахал (и още от кого – не е ясно) някак се намърда в общественото съзнание като асоциация със студентската телевизия, Факултета по журналистика и въобще студентите (не само по журналистика). Всъщност на мен и на колегите ми не ни е известно в телевизията да работят настоящи студенти, а преподавателите не знаят кой стои зад нея.

Телевизия „Алма матер“ стана печално известна за няколко дни. Обаче скандалите в нея текат от месеци. Въпросите са повече от отговорите. А резултатът стана ясен на всички.

-----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"

Коментари

....

Аз съм гледал разни техни материали по БНТ2, така че академичната телевизия ми беше известна от по-рано. Цялата мистерия обаче около нейното управление и създаване на съдържание е доста любопитна. И на този фон - посоченият грандиозен скандал. Не знам какво ще е бъдещето й, но дано младите студенти по журналистика и начинаещите практици в тази област да се отърсят от пошлото реноме, което се създаде за тях, и да продължат съвестно задълженията си към себе си и обществото.
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Поздравления за Елица Симеонова

По-рано казах из форумите в интернет, че проблемът не е само, че клипът е сексистки. Още по-голям е проблемът, че журналистиката е слугинско занимание. А се оказа, както и подозирах, че около телевизията на СУ смърди.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията