Ad Config - Website header

 

Article_top

Когато бъдещите историци се опитват да си обяснят как така Великобритания бе заставена да избира между хаоса и превръщането в сателитна държава на Европейския съюз, един въпрос ще ги изуми. Дали тези хора са разпространявали откровени лъжи, или са били изумително глупави? Къде свършва лъжливостта и започва идиотизмът?

Историците обикновено предполагат, че управляващите разполагат с поне бегла представа за това какво вършат и следователно действията им са определяни като преднамерени. Може да използват илюзията като стратегия, както е възможно да се заблуждават и в това, което са способни да постигнат. Но те трябва изначално да имат някакъв досег с реалността - иначе как биха се докопали до властта? Уви, за бъдещите историци, които ще се опитват да обяснят Брекзит, всички тези логически връзки ще бъдат погрешни.

Изказано бе, разбира се, изобилно количество лъжи. Цялата журналистическа и политическа кариера на Борис Джонсън бе движена от таланта му да представя най-дребните регулации на ЕС като безмилостно потисничество на еврократи. Това не става случайно. Например, не може без да искаш да вземеш, както направи Джонсън, Конвенцията на Съвета на Европа (институция, която няма нищо общо с ЕС) за връщане на труповете в родината им и да повтаряш многократно, че са "наложени Европейски стандарти за теглото, размерите и структурата на ковчезите". Няма такова нещо. Това не е глупост - това е умишлено изопачаване на истината. Така че - нека оставим това настрана. Историците ще го отсеят, като го забележат.

Наръчник на наблюдателя

Проблемите ще се появят, когато започне да настъпва сянката на забравата. Тук нашите бъдещи учени ще трябва да се опитат да разграничат трите вида заблуди: "преднамерено непознаване", "тъпа самозаблуда" и "просташка глуповатост". Ето един кратък наръчник.

"Преднамерено непознаване" е когато ти си напълно наясно с нещо, но въпреки това се опитваш да потиснеш съзнанието си. Добър пример е Тереза Мей, когато в реч за Ирландската граница на 21 юни 2016 г., два дни преди референдума, тя заяви: 

"Само помислете. Ако напуснем ЕС, ще се въведат тарифи за износа на стоки към Европейския съюз. Тогава ще трябва да се създаде някакъв механизъм, който да разпознава границата между Северна Ирландия и Ейре. Ако излезеш от ЕС и се откажеш от свободното движение, тогава как ще имаш отворена граница с държава, която е част от Съюза и има достъп до свободното движение?"

Тя знаеше много добре, че Брекзит, който включва напускането на митническия съюз, ще създаде твърда граница. Но по-късно, вече в качеството си на премиерка, тя настояваше за противното: че "твърд Брекзит" по никакъв начин не означава "твърда граница". Тя забрави онова, което вече знаеше.

"Тъпата самозаблуда" настъпва, когато започваш с идеологически презумпции, които смяташ за верни - дори и да не са, и след това изваждаш заключения на тяхна основа.

Дейвид Дейвис искрено вярваше, че ЕС е просто фасада на доминацията на Германия над Европа. Следователно, той също смяташе, че преговорите за Брекзит няма да бъдат водени с Брюксел, а на задружно похапване на шницели в Берлин и че незасегнатата търговия ще продължи необезпокоявано, тъй като германските производители на коли желаят това: искрена, но погрешна самозаблуда. 

Селският идиот

И най-накрая идва "просташката глуповатост" - искрената, неподправена и бъбрива разновидност на селския идиот, чиито представители управляват Великобритания и не знаят неща, които всеки ползвател на "Гугъл" може да им сподели.

Министърката Надин Дорис, която подкрепи Брекзит, призна, че не знае какво е "митнически съюз". Нейният другар Андрю Бриджън заяви следното миналия месец:

"В качеството си на англичанин, аз разполагам с правото да посетя Ирландия и вярвам, че мога да поискам паспорт. Нали така?"

Карън Брадли, държавният секретар на Северна Ирландия, каза:

"Аз нямам проблем да призная, че като започнах тази работа, не разбирах добре някои от по-съществените проблеми тук в Северна Ирландия. Не знаех неща, като това, че по време на избори например в Северна Ирландия - хората, които са националисти, не гласуват за юнионистките партии, както и обратното".

А миналата седмица министърът за Брекзит (вече в оставка) Доминик Рааб сподели следната промисъл:

"Не бях напълно осъзнал до каква степен това се отнася, но ако погледнете Великобритания и начина, по който обменяме стоки, ние сме зависими от пресичането на Дувър и Кале".

"Тъпа самозаблуда"

Чаровното в случая е, че глупостта в коментарите на Брадли и Рааб е публично оповестена. Притеснителното не е, че те не знаят основни неща, а че не виждат нищо срамно в собственото си незнание. Това е най-чистата форма на глуповатост: не само не знаеш нещо, но дори не осъзнаваш, че от теб се очаква да го знаеш.

В течение на времето историците ще стигнат до сърцевината на "преднамереното непознаване" и "тъпата самозаблуда". Те могат да бъдат проследени. Но тази чиста "просташка глуповатост", невинна и неподправена, е недостижима. Ще бъде невъзможно да не се стигне до заключението, че всичко случило се е било част от мащабен стратегически план, на който, ако можехме да изследваме дълбините, щяхме да разкрием истината за Брекзит. Как биха повярвали, че истината е толкова глуповата.

-----

* Материалът е публикуван в Irish Times.

 

Когато бъдещите историци се опитват да си обяснят как така Великобритания бе заставена да избира между хаоса и превръщането в сателитна държава на Европейския съюз, един въпрос ще ги изуми. Дали тези хора са разпространявали откровени лъжи, или са били изумително глупави? Къде свършва лъжливостта и започва идиотизмът?

Историците обикновено предполагат, че управляващите разполагат с поне бегла представа за това какво вършат и следователно действията им са определяни като преднамерени. Може да използват илюзията като стратегия, както е възможно да се заблуждават и в това, което са способни да постигнат. Но те трябва изначално да имат някакъв досег с реалността - иначе как биха се докопали до властта? Уви, за бъдещите историци, които ще се опитват да обяснят Брекзит, всички тези логически връзки ще бъдат погрешни.

Изказано бе, разбира се, изобилно количество лъжи. Цялата журналистическа и политическа кариера на Борис Джонсън бе движена от таланта му да представя най-дребните регулации на ЕС като безмилостно потисничество на еврократи. Това не става случайно. Например, не може без да искаш да вземеш, както направи Джонсън, Конвенцията на Съвета на Европа (институция, която няма нищо общо с ЕС) за връщане на труповете в родината им и да повтаряш многократно, че са "наложени Европейски стандарти за теглото, размерите и структурата на ковчезите". Няма такова нещо. Това не е глупост - това е умишлено изопачаване на истината. Така че - нека оставим това настрана. Историците ще го отсеят, като го забележат.

Наръчник на наблюдателя

Проблемите ще се появят, когато започне да настъпва сянката на забравата. Тук нашите бъдещи учени ще трябва да се опитат да разграничат трите вида заблуди: "преднамерено непознаване", "тъпа самозаблуда" и "просташка глуповатост". Ето един кратък наръчник.

"Преднамерено непознаване" е когато ти си напълно наясно с нещо, но въпреки това се опитваш да потиснеш съзнанието си. Добър пример е Тереза Мей, когато в реч за Ирландската граница на 21 юни 2016 г., два дни преди референдума, тя заяви: 

"Само помислете. Ако напуснем ЕС, ще се въведат тарифи за износа на стоки към Европейския съюз. Тогава ще трябва да се създаде някакъв механизъм, който да разпознава границата между Северна Ирландия и Ейре. Ако излезеш от ЕС и се откажеш от свободното движение, тогава как ще имаш отворена граница с държава, която е част от Съюза и има достъп до свободното движение?"

Тя знаеше много добре, че Брекзит, който включва напускането на митническия съюз, ще създаде твърда граница. Но по-късно, вече в качеството си на премиерка, тя настояваше за противното: че "твърд Брекзит" по никакъв начин не означава "твърда граница". Тя забрави онова, което вече знаеше.

"Тъпата самозаблуда" настъпва, когато започваш с идеологически презумпции, които смяташ за верни - дори и да не са, и след това изваждаш заключения на тяхна основа.

Дейвид Дейвис искрено вярваше, че ЕС е просто фасада на доминацията на Германия над Европа. Следователно, той също смяташе, че преговорите за Брекзит няма да бъдат водени с Брюксел, а на задружно похапване на шницели в Берлин и че незасегнатата търговия ще продължи необезпокоявано, тъй като германските производители на коли желаят това: искрена, но погрешна самозаблуда. 

Селският идиот

И най-накрая идва "просташката глуповатост" - искрената, неподправена и бъбрива разновидност на селския идиот, чиито представители управляват Великобритания и не знаят неща, които всеки ползвател на "Гугъл" може да им сподели.

Министърката Надин Дорис, която подкрепи Брекзит, призна, че не знае какво е "митнически съюз". Нейният другар Андрю Бриджън заяви следното миналия месец:

"В качеството си на англичанин, аз разполагам с правото да посетя Ирландия и вярвам, че мога да поискам паспорт. Нали така?"

Карън Брадли, държавният секретар на Северна Ирландия, каза:

"Аз нямам проблем да призная, че като започнах тази работа, не разбирах добре някои от по-съществените проблеми тук в Северна Ирландия. Не знаех неща, като това, че по време на избори например в Северна Ирландия - хората, които са националисти, не гласуват за юнионистките партии, както и обратното".

А миналата седмица министърът за Брекзит (вече в оставка) Доминик Рааб сподели следната промисъл:

"Не бях напълно осъзнал до каква степен това се отнася, но ако погледнете Великобритания и начина, по който обменяме стоки, ние сме зависими от пресичането на Дувър и Кале".

"Тъпа самозаблуда"

Чаровното в случая е, че глупостта в коментарите на Брадли и Рааб е публично оповестена. Притеснителното не е, че те не знаят основни неща, а че не виждат нищо срамно в собственото си незнание. Това е най-чистата форма на глуповатост: не само не знаеш нещо, но дори не осъзнаваш, че от теб се очаква да го знаеш.

В течение на времето историците ще стигнат до сърцевината на "преднамереното непознаване" и "тъпата самозаблуда". Те могат да бъдат проследени. Но тази чиста "просташка глуповатост", невинна и неподправена, е недостижима. Ще бъде невъзможно да не се стигне до заключението, че всичко случило се е било част от мащабен стратегически план, на който, ако можехме да изследваме дълбините, щяхме да разкрием истината за Брекзит. Как биха повярвали, че истината е толкова глуповата.

-----

* Материалът е публикуван в Irish Times.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията