Интелектуалните общности на либерали и консерватори в България упорито се презират една друга и отказват да водят дебати помежду си, които са много нужни сега.

Ето и някои от взаимните претенции:

Умнокрасивите се превръщат в “либерасти“ в речите на консерваторите, те от своя страна са описвани като "проклетите националисти ала Путин" в либералните среди.

Либералите са тези, които се занимават единствено със защита на гей общностите. Основната цел на консерваторите е рушенето на ЕС и връщането с поне век назад.

Това са само част от нещата, които "ще разберем", ако следим изказванията в двете общности. Тези твърдения сякаш са базирани на представи, създадени за удобство, а не на реалността.

Няма да описвам разликите между либерализма и консерватизма, тъй като така бих откраднала основното занимание на представителите на двата кръга, а и едва ли ще го направя със същата страст и успех. Това е и непродуктивно. Единственото, до което води, е поляризация на общественото мнение.

Без никаква претенция за изчерпателност ще се пробвам да посоча няколко важни, с оглед на ситуацията в България и ЕС, теми, по които консерваторите и либералите могат да открият сходства и общо поле за действие.

Да се твърди, че консерватизмът просто е мода, е също толкова нелепо, колкото да наричаме либерализма "изветрял"

Да започнем от факта, че двете течения имат своите представители в академичните среди. Не само, те даже имат своите млади последователи. Това е немалко основание да се разбере, че от съперници, трябва да се превърнат в конкуренти, които вместо да се опитват да се заличат помежду си, е добре да действат заедно срещу популизма - който се вихри от "кървавото" ляво до крайния национализъм.

Бележка за либералите: Консерваторите не са националисти, консерватори са си.

Бележка за консерваторите: Либералите не са леваци-левичари, либерали са си.

Отричането на комунизма и идейните му наследници са важни в разбирането на двете идеологически течения

Наличието на опасност от общ враг е сериозна причина за сътрудничество. Както навярно сте забелязали, лидерката на БСП Корнелия Нинова се опита да вкара партията в консервативното течение с изказвания против мигрантите и с позиция срещу Истанбулската конвенция. Опитите ѝ се увенчаха с неуспех, защото консервативните кръгове публично отсякоха, че не желаят да бъдат свързвани с тази партия.

(Наскоро в соцоргана "Дума" имаше статия за легализирането на марихуаната. Доста либерално! Представете си, ако това са първите опити на тази партия да обърне кормилото и да се преориентира в либерална посока.) 

Като оставим шегата настрана, и консерватори, и либерали не трябва да допускат заиграване от страна на БСП с идеите им. Тази партия ще си остане комунистически ретроградна, защото просто иска връщане назад в годините на господството на БКП. За ценности не се говори, но някаква нова опаковка би могла да залъже част от избирателите.

Отношението към ЕС е различно, но отношението към Европа не е

И либерали, и консерватори не поставят под съмнение принадлежността на България към Запада, т. е. изповядват европейските ценности и са за ЕС. Против Европейския съюз са соцносталгиците. Либералите са твърдите привърженици на съюза, които обаче приемат всяка критика като опит за неговата разруха. Консерваторите от друга страна настояват за промяна на ЕС, но са "за" такава европейска общност.

Практическите измерения на тези съвпадащи интереси са изграждането на система за обща европейска отбрана и европейска прокуратура. За да станат те реалност се иска много работа и преки усилия. Това включва и ясни обяснения към широката публика, които представителите на двете общности могат да направят обективно, без излишно политиканстване. Тук е мястото консерваторите да се разграничат ясно от крайните националистите, които с охота се ползват с обществената инерция на интелектуалните консервативни кръгове (стигна се дотам, че  даже Сидеров и Бареков да се самообявят за консерватори, дискредитирайки общността).

Защитата на демокрацията изисква общи усилия

Предвид незабравения опит на България с един друг режим, който все още се харесва на мнозина, и нивото на политическия ни елит, отговорността за защитата на демокрацията се пада на либерали и консерватори. Привържениците на идеята за краха на либералния консенсус трябва да са наясно, че ако той се провали, след това изобщо може да не стигнем до разговор за консенсус, какъвто и да е. Проблем обаче има. Не е случайно, че все по-често се говори за авторитаризъм. Даже се появи терминът "стабилокрация" - управление чрез авторитарни методи, което е облечено в демократично наметало за пред ЕС и света. В този ред на мисли е време, либералите да проявят толерантност към консерваторите, а те от своя страна да спрат да се капсулират.  Отказът за разбиране и предубедеността са всичко друго, но не и признак на интелигентността, която от двете общности претендират да притежават.

Презирането и нелепите изказванията едни за други съвсем не са пример за зачитане на плурализма на мненията.

Какво може да се направи?

Просто е, трябва да има диалог. Със сигурност ще се появят още теми за размисли и страсти, но трябва да се залага на това, което обединява, а не на това, което разединява либерали и консерватори. Все пак няма да е никак добре, ако поляризацията в обществото стигне дотам, че комунисти и националисти да започнат да диктуват дневния му ред.

----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z"