Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган празнуват новия газопровод под Черно море. Но това е гостоприемство с потенциален ефект на взрива. Отношенията между Русия и Турция са помрачени, след като Анкара отново се сближава със Запада.

Това пише Андре Балин в свой репортаж от Москва, публикуван в германския в. “Ханделсблат”.

С продължително и сърдечно ръкостискане руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган отбелязаха в Истанбул построяването на подводната част на газопровода “Турски поток”. Строежът е нещо далеч повече, отколкото двустранен енергиен проект. Той обединява двете страни при амбициите им да играят ключова роля на международната сцена.

В началото вместо проваления “Южен поток”, “Турски поток” трябваше да пренася газ към Европа. Така Русия искаше да доизгради газопроводната си мрежа по посока на Европа. Турция искаше да се наложи като важна транзитираща страна.

Потенциално би могло да се осъществи продължение към Южна Европа при увеличаване на капацитета от сегашните 15,75 милиарда кубически метра газ годишно. Но дали и кога това ще стане, засега е въпрос без отговор. Така в случая става въпрос за двустранен проект.

И двете страни подчертават важността и двустранната полза от газопровода. Същевременно празнуват възникналото ново приятелство помежду им.

“При двустранните ни отношения никога не сме се поддавали на натиска на трети държави”, обяви Ердоган по време на церемонията. От това прозира вричането, че и в бъдеще Турция ще води подобен курс.

Точно това в момента е една от двете конфликтни теми редом с демонстрираното приятелство.  Наред с церемонията по откриването на газопровода пред Путин и Ердоган стоят две конкретни теми за обсъждане: договорът за доставка на руски противовъздушни ракети от тип С-400 и напрегнатото положение в сирийската провинция Идлиб.

Първоначално съобщения в Русия доведоха до объркване. Ердоган правел опити за сближаване със САЩ и подобряване на отношенията с Вашингтон за сметка на Русия. Така на ръба на провала била сключената през миналата година сделка за 2,5 милиарда долара с Русия за доставката на противоздушни ракети С-400.

Според турската Анадолска агенция правителството в Анкара очаквало още през декември Пентагонът да получи зелена светлина от Сената за доставката на ракети “Пейтриът” за Турция.

Вашингтон обаче обвърза оръжейни доставки за партньорката си от НАТО Турция с нейния отказ от сделката с Русия. В апогея на кризата при отношенията между Запада и Ердоган това за турския президент беше абсолютно безразлично.

С почти престъпна злорадост турският държавен глава представи на вечно критикуващия Запад новия си оръжеен партньор и демонстративно забрани всякаква намеса във вътрешните работи на Турция.

Въпреки това Анкара се опитва да свали напрежението в отношенията си със Запада. Така наскоро турското ръководство освободи от домашен арест евангелисткия пастор Андрю Брънсън, задържан преди близо две години по обвинение в шпионаж и терористична дейност. Постепенно се разхлабват двустранните санкции и наказателните мита, съпровождали конфликта. Така се отваря пътят за американско-турска оръжейна сделка.

За Москва провалът на оръжейната сделка с Русия би бил болезнен удар, дори и Анкара да трябва да плати обезщетение.

Кремъл гледа на оръжейните сделки не единствено от финансова гледна точка, а като на знак за политически съюз. Той би получил чувствителен удар, ако се провали празнуваната преди година в Москва доставка на С-400 за Турция.

Не по-малко важни са и преговорите при решаването на проблема в Идлиб. Сирийската провинция е под контрола на бунтовници, в по-голямата си част ислямисти, които се финансират и подкрепят от Турция.

Обратното – Русия е закрилница на сирийския президент Башар Асад, който още през септември искаше с военна офанзива да си възвърне контрола над региона. Тогава Путин и Ердоган се споразумяха за създаването на демилитизирана зона. Но и до днес примирието е фикция.

Турция измоли отсрочка, но крайната цел на Путин е възстановяването на пълния контрол на Асад над страната. Москва няма вечно да търпи снабдяването за бойците в Идлиб, доставяно от Турция.

Разговорите са сложни, но въпреки това двете страни искат да внушат както “стратегическо партньорство”, така и лично достойнство.