Здравко Райчев е  изпълнителен директор на компанията за бързи кредити "Профи Кредит", която оперира  успешно на българския пазар вече 8 години с повече от 40 офиса и над 600 кредитни експерти в цялата страна. Компанията е част от европейската Profireal Group, основана преди повече от 20 години и представена  на централно- и източноевропейския пазар в страни като Чехия, Словакия, Полша, Русия и България. 

- Г-н Райчев, какво се промени на пазара на бързи кредити след 23 юли, когато влязоха в сила новите изисквания за таван на годишния процент на разходите?

- Промените са в две посоки. Едната е положителна, защото се въведоха някои изисквания за това как да изглеждат общите условия, уведомленията и т.н. - неща, които биха могли да помогнат на потребителя да направи по-информиран избор. Включиха се в обхвата на закона и заемите до 400 лева, които излизаха от регулацията. Увеличи се шрифтът на общите условия, въведоха се и изисквания за минимален капитал на небанковите финансови институции. Това е добрата страна.

От друга страна, се въведе практика, която малко усложни живота на потребителя - бе прието, че таванът на годишния процент на разходите (ГПР), не трябва да надвишава 50% годишно. До преди това компаниите бяха включили в обслужването скъпоструващите екстри на своите кредити – бързо одобрение и усвояване, възможност за безплатно отлагане и управление на кредита, отпускане на кредита без изискване за поръчителство. След 23 юли те излязоха от самия кредит като допълнителни услуги,  за да се постигне съответният ГПР. Компаниите започнаха да изискват допълнителни условия, като осигуряване  на гарант с високи изисквания, или на  клиента се предлага  компания-гарант, за което той плаща допълнително.

Така че, на пазара може да се вземе "бавен" кредит, но ако трябва да се вземе кредит при условията, които се търсят - напр. бързо отпускане, има допълнителни разходи.

Като цяло за хората цената на продукта, който са ползвали преди, е горе-долу същата.

- Има ли спад при търсенето на бързи кредити?

- При нас не се наблюдава спад, поддържаме ниво, като цяло за пазара не мога да говоря, но това е продукт, от който има нужда и е налице търсене от страна на потребителите. Не смятам, че търсенето е спаднало.

- Как сравнявате условията и регулациите в България в сравнение с другите страни, в които е представена компанията?

- В нито една от държавите, в които работим, няма регламентация за таван на ГПР. В някои страни има таван на лихви, в други въобще няма ограничения. Като цяло, пазарът не е толкова сериозно регулиран, особено по отношение на ценообразуването. Дори във Великобритания няма такава регулация, а това е една от най-старите държави с банково дело.

Даже по отношение на размера на шрифта и други мерки, тук сме доста по-рестриктивни. Тук регулациите са доста.

- Защо при нас се получи свръхрегулация? Или беше част от популистките мерки на предишния кабинет?

- Мисля, че като цяло желанието на законодателите беше положително - да облекчи потребителите. Но смятам, че конкретната мярка за таван на ГПР не беше достатъчно добре обмислена. Може би се избърза твърде много, защото самото гласуване протече в рамките на един ден и нямаше достатъчно дискусии на експертно ниво, нито срещи с представители на бранша, така че да се намери най-доброто решение за потребителите.

Не смятам, че можем да говорим само за популизъм. Идеята беше добра, но, от друга страна, за самото изпълнение имаше какво още да се направи.

Просто в България сме малко по-чувствителни на темата пари, защото сме и държавата с най-ниски средни доходи. Затова и всеки, който предлага някакви допълнителни услуги - независимо дали е за отчитане на парно, или предоставяне на бързи кредити, или нещо друго, в един момент може да се превърне в изкупителна жертва на проблемите на държавата.

А проблемите не са в конкретния сектор. Проблемите са в доходите на хората, в това как те живеят и в желанието им да живеят по-добре. Оттам произлиза и съответно по-сериозното внимание върху подобни проблеми.

Ние не сме против по-строгата регулация. Но сме за разумна регулация. Въвеждането на таван за ГПР не върши необходимата работа, защото не е в полза на потребителя. Все пак това е пазар, където  търсенето и предлагането трябва да се срещнат. Ако кажем, че от утре хлябът ще струва 20 стотинки, какво ще стане? Или ще струва 20 стотинки, но ще се продава в опаковка, която ще струва повече от самия хляб, или ще изчезне от супермаркетите. Тогава ще се продава в мазета, но никой няма да знае какво има в него.

- Има ли сиви лихвари в бранша?

- Със сигурност има тук и там, за момента по-големите и сериозните компании, които са на пазара, се адаптираха, и се надявам като цяло да отговорим на търсенето и да не се стига до сиви лихвари, защото тогава проблемът ще е съвсем друг.
По-добре е да имаме регулиран пазар, отколкото нерегулиран. Но на този етап нямам информация да има бум на лихварите.

- Ще лобирате ли пред следващото правителство да отмени тавана на ГПР?

- Вярвам, че следващото правителство ще бъде достатъчно разумно и ще вземе мерки, които да поправят недообмислената добре идея. Надявам се сами да се досетят.

- По време на дебатите покрай приемането на законовите промени вървяха слухове, че фирмите за бързи кредити давали милиони, за да не се приемат.

- Това е смешно. Не знам, участвал съм в дискусии, включително и в парламента, по подготвените промени, но не мога да си представя, че някой е предлагал милиони за това нещо. Нямам такава информация, а не виждам и смисъл в това.

- Как фирмите проверяват кредитоспособността на хората, които взимат бързи кредити? Смята се, че дават кредити с ясно съзнание, че няма да бъдат върнати, а лихвите им ще платят тези, които редовно си плащат вноските.

- Всяка компания си има своите правила. При нас, като компания, която от 8 години сме на българския пазар, а от 20 - на европейския, имаме стриктни системи за оценка на клиента. Правим допълнителни проверки по отношение на доходи, осигуровки и  редица процедури. Затова и едва половината от хората, които кандидатстват, получават заем от нас.
Не може и да става въпрос за предоставяне на кредити с ясното съзнание, че няма да бъдат върнати.

Разбира се, въпреки стриктното спазване на изискванията към кредитополучателите, това не означава, че някой от тях няма да спре да си плаща. Това са неща, които се случват.

- Какъв е процентът на необслужваните кредити при вас?

- В момента с над 30 дни забава са 21% от отпуснатите кредити. Това е и нивото горе-долу на пазара. Има различни показатели, които оценяват т.нар. загуба на кредити - такива, които няма да се върнат. Трябва да включим и случаите на измами, при които не се плаща дори и първата вноска. Използват се фиктивни трудови договори, фирми-фантоми, които по някакъв начин водят до сериозна загуба.

Като цяло, около 8% от отпуснатите заеми са в графата на "платени само първа или втора вноска".

- За какво най-често се взимат бързи кредити?

- За всякакви, нормални, човешки нужди. Особено сега са популярни ремонтите, когато хората се подготвят за зимата. Може да вземат някои неща на изплащане, но, ако им трябват повече пари за подобрения на жилището - нова кухня, дограма, ремонт, тогава се ползват такива кредити. Или за изчистване на стари задължения към приятели или институции. Също за събития - рожден ден, бърз разход, за да се купи нещо на изгодна цена, за ремонт на колата.

Отпускали сме кредит на възрастна жена, за да  може да плати таксите, за да осинови своето внуче. Дъщеря ѝ си е изоставила детето и вместо да отиде в детски дом, майка ѝ го осиновява. Такива случаи ни изпълват с увереност, че помагаме на хората и в трудни за тях моменти.