МВФ предупреждава повече от година за нарастващите нива на дълга в страните с ниски доходи. Сега разговорите за спасителни операции с Пакистан и исканията за помощ от Ангола, Замбия и други държави принуждават международната финансова институция да се изправи срещу належащия въпрос: до каква степен задлъжнялостта в развиващия се свят е поради кредитирането от страна на Китай?, пише Financial Times.

Проблемът е, че никой не разполага с необходимата информация, за да отговори на този въпрос - и така да гарантира, че Пекин играе роля във всякакви отписвания на дълг към официални кредитори.

През последното десетилетие Китай навлезе в голямата ниша, оставена от западните донори, предлагайки безвъзмездно финансиране на политически съюзници и проекти, които развиват търговските и геополитически интереси на Пекин.

При липсата на официални данни е трудно да се оцени дори мащабът на отпускането на заеми. Изследователи от университета "Джон Хопкинс", които казват, че тяхната задача е "по-близка до разузнавателна работа, отколкото до счетоводство", смятат, че китайското правителство, банки и изпълнители са отпуснали заеми за около 143 млрд. долара на африканските правителства и държавните предприятия между 2000 и 2017 г. Липсва каквато и да е информация за матуритета и разходите по обслужването им.

Това е огромно предизвикателство за МВФ.

"Оценката на устойчивостта на дълга е в основата на компетентността на МВФ. Ако сгреши или направи нещо без тази информация, това ще навреди на доверието към фонда", казва пред FT бивш високопоставен служител във фонда.

Първият голям тест за решимостта на МВФ да се справи с проблема е искането на Пакистан за спасителен заем: преговорите ще бъдат възобновени през януари, след като срещата тази седмица приключи без споразумение.

Трудно е да се обясни защо клиент, чиято последна спасителна програма е приключила през 2016 г., вече е в затруднение. Но непрозрачният характер на китайското кредитиране прави трудна преценката доколко устойчив е дългът на страната.

Държавният дълг на Пакистан е висок за развиващия се пазар -  около 70% от БВП. Около половината може би се дължи на Китай, който обеща да финансира проекти на стойност около $60 милиарда и превърна Пакистан в крайъгълен камък на инициативата "Един пояс, един път", чиято основна цел е да се изгради инфраструктура в повече от 80 страни.

На въпрос за Пакистан миналия месец, Кристин Лагард, управляващ директор на фонда, бе категорична, че МВФ ще изисква "абсолютна прозрачност" относно естеството, размера и условията на дълга. 

Но разликата в подхода между Китай и МВФ разкрива все по-голямо несъответствие между две конкурентни визии за глобално развитие.

МВФ представлява Вашингтонския консенсус, който е за многостранните инициативи, открити обществени поръчки и финансова прозрачност. Подходът на Китай е до голяма степен двустранен, като подробностите за проектите се скриват и договорите се възлагат предимно на китайски държавни фирми.

През октомври МВФ предупреди, че над 45% от страните с ниски доходи са изложени на висок риск - или вече са в затруднение заради дълговете си, в сравнение с една трета през 2016 г. и една четвърт през 2014 г. Няколко правителства от Субсахарска Африка поискаха помощ от Фонда - китайските заеми са сред препятствията пред напредъка на Ангола, която се обърна към МВФ през август, и Замбия, която беше блокирана в преговорите за месец.

Китай понякога демонстрира готовност да отпусне нови заеми или да отложи изплащането, когато заемополучателите изпитват затруднения. Сега пък може да прояви гъвкавост - отчасти за да се избегне по-нататъшен конфликт със САЩ, отчасти защото се опасява, че толкова много заеми няма да могат да бъдат изплатени.