Искането на 13 британски граждани за отмяна на решението за започването на преговорите за „Брекзит“, не е допустимо.

Това постанови базираният в Люксембург Общ съд на Европейския съюз – съставна част от Съда на Европейския съюз (СЕС).

Той постановява също така, че обжалваното решение не поражда последици за правното положение на британските граждани, подали жалбата.

Жалбоподателите са британски граждани, живеещи в страни от ЕС, но извън Обединеното кралство. Те изтъкват, че са били лишени от правото им да гласуват на референдума през юни 2016 г. поради пребиваването им в чужбина. Те смятат, че обжалваното решение има преки последици за правата, предоставени им от Договорите на ЕС. Според тях то представлява акт, с който Съветът на ЕС е приел нотифицирането на намерението на Обединеното кралство за оттегляне от Европейския съюз. Ищците посочват също, че решението няма за цел да запази качеството им на граждани на Съюза и че процесът на „Брекзит“ е нищожен поради липсата на конституционно разрешение.

Групата британски граждани подчертават, че подадената през юли 2017 г. пред Общия съд жалба е единственото ефективно средство за защита преди неизбежната загуба на качеството им на граждани на Съюза, която ще настъпи на 29 март 2019 г.

Съветът на ЕС обаче иска Общият съд да постанови, че жалбата не е допустима и че в такъв случай делото не може да бъде разгледано. Аргументите са, че обжалваното решение не може да бъде атакувано от физическо или юридическо лице и че жалбоподателите нямат нито правен интерес, нито правна легитимация да го обжалват.

Според Съвета решението не поражда никакви последици за правното положение на жалбоподателите. То представлява само подготвителен акт и последица от нотифицирането от Обединеното кралство на намерението му за оттегляне.

Следователно правата на жалбоподателите биха могли да бъдат засегнати едва след приключването на процедурата по член 50 Договора на Европейския съюз (ДЕС).

Общият съд изтъква, че макар решението на Съвета за разрешаване на преговорите за „Брекзит“ да поражда правно действие между ЕС, неговите държави членки и европейските институции, то не поражда преки последици за правното положение на жалбоподателите. Решението не изменя правното положение на британските граждани, живеещи в друга държава членка, независимо дали става въпрос за положението им към датата на обжалваното решение или след датата на оттеглянето.

Така според Общия съд жалбоподателите погрешно изтъкват, че са пряко засегнати, що се отнася по-специално до качеството им на граждани на Съюза, правото им да гласуват на европейски парламентарни и местни избори, правото им на зачитане на личния и семеен живот, правото им на свободно движение, пребиваване и работа, правото им на собственост и правото им на социални помощи. Макар да е вярно, че правното положение на жалбоподателите, по-специално качеството им на граждани на ЕС, може да бъде засегнато при „Брекзит“, споразумение за напускане на Съюза може да бъде или да не бъде сключено. От обжалваното решение не произтичат нито това евентуално засягане на правата им, което не може да бъде преценено към настоящия момент, нито съдържанието или обхватът му.

Освен това Общият съд уточнява, че обжалваното решение нито включва, нито утвърждава, нито приема нотифицирането на намерението за оттегляне от 29 март 2017 г. По тази причина жалбоподателите нямат основание да поддържат, че решението е осъществило излизането на Великобритания от ЕС.

Колкото до запазването на качеството на жалбоподателите на граждани на ЕС, решението е само подготвителен акт, който не може да предопредели съдържанието на евентуалното окончателно споразумение, по-специално относно приложното поле на евентуалните разпоредби във връзка със запазването на статута и правата на британските граждани в Съюза в 27 държави членки. Още повече, обжалваното решение няма за цел да уреди тези права в случай, че не бъде постигнато споразумение

(Това споразумение бе одобрено от лидерите на ЕС на извънредния Европейски съвет на 25 ноември в Брюксел. То обаче трябва да бъде одобрено и от Европарламента, и от британския парламент – б.р.)

Следователно жалбоподателите не могат да претендират, че обжалваното решение не внася никаква сигурност относно правата на британските граждани, пребиваващи в чужбина.

Относно претендираната липса на безспорно конституционно разрешение, основано на гласа на всички британски граждани, Общият съд изтъква, че тези доводи целят да оспорят законосъобразността на обжалваното решение. Според Съда съд обаче тези доводи не поставят под въпрос липсата на преки правни последици на решението върху правното положение на жалбоподателите и произтичащата от това допустимост на жалбата.

За доводите, основани на липсата на друго ефективно средство за правна защита пред съд на Съюза, Общият съд отбелязва, че обхватът на обжалваното решение не включва евентуалната загуба на качеството на гражданин на ЕС. Причината е, че по отношение на жалбоподателите то има стойността на подготвителен акт.

Същевременно съдебният контрол за спазването на правния ред на ЕС се осигурява не само от Съда и Общия съд на Европейския съюз, но и от юрисдикциите на държавите членки. Актът, с който Великобритания нотифицира Съвета за намерението си да излезе от ЕС, и фактът, че някои британски граждани не са могли да гласуват, би могъл да бъде обжалван пред юрисдикция на Обединеното кралство.

Не са основателни и доводите, че жалбата пред Общия съд е единственото средство за гарантиране на правото на ищците на ефективна съдебна защита в случай на съдебен спор относно евентуалното споразумение за „Брекзит“, тъй като Лондон може да счете, че не е обвързан от решение на съда на Съюза. Допустимостта на жалбата не зависи от това, а от условието, че обжалваното решение трябва да поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателите.

Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, тъй като решението на Съвета за разрешаване на започването на преговорите за „Брекзит“ не поражда задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателите, изменяйки съществено правното им положение.

• Решението на Общия съд може да се обжалва само по правните въпроси пред Съда в срок от два месеца след съобщаването му.

• Жалбата за отмяна цели да бъдат отменени актове на институциите на ЕС, които противоречат на неговото право. При определени условия държавите членки, европейските институции и частно-правните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.