ВМА ще поеме функциите на Правителствена болница, след като миналата седмица кабинетът реши да превърне „Лозенец“ в първата у нас изцяло детска клиника. Така властта вече ще се лекува във Военномедицинска академия, съобщава Скенер.нюз.

При големи международни  форуми, на които страната ни е домакин, Правителствена болница беше тази структура, която поемаше медицинското обслужване. Освен това в делегациите на първите мъже и жени в държавата задължително присъства лекар от „Лозенец“ при пътуванията им. В Правителствена болница съществуваше специална клиника, известна като Първо вътрешно, където бяха настанявани министри, политици, висши духовници и т. н., а отделението се охраняваше от НСО. Такова звено във ВМА засега не се предвижда да съществува.

Преди „Лозенец“ да стане детска болница, властта ще трябва да реши още един въпрос. В момента лечебното заведение е база на Медицинския факултет на СУ. От МЗ обмислят дали да не прехвърлят и тази отговорност на ВМА.

От стенограмата на последното заседание на кабинета става ясно, че няма да се строи ново крило към „Лозенец“ за децата, както съобщиха от ръководството на лечебното заведение, а цялата болница ще бъде преструктурирана.

Ще се строят други сгради, само ако съществуващите отделения не могат да поемат всички детски звена в столицата, които ще бъдат преместени. Здравният министър Кирил Ананиев е категоричен, че новата болница трябва да е към МЗ и така да се дотира допълнително дейността ѝ.

Това означава, всички лекари и вероятно голяма част от сестрите ще трябва да напуснат „Лозенец“, тъй като там ще работят само педиатри. В момента персоналът на Правителствена е в неведение, медиците са притеснени за бъдещето си, а едва вчера са получили забавените си от два месеца заплати, твърди още Скенер.нюз.

Плановете за изграждането там на център за белодробни трансплантации отпадат, като почти сигурно ще бъде преместен и центърът за присаждане на черен дроб и бъбреци. Дали изградената база ще се ползва за трансплантации на деца все още не е ясно.

[[nid:76141]]

Според запознати новата многопрофилна детска болница няма да се казва „Лозенец“, но името тепърва ще се обмисля. Управляващите засега нямат и фаворит за поста директор, макар претенденти отсега да не липсват. Отговорите на всички въпроси ще са ясни най-късно до лятото на 2019 г., когато детската болница трябва да заработи, пише още медицинският сайт.

В момента директор на Университетска болница "Лозенец" е проф. д-р Любомир Спасов. Той е на този пост от 20 години - от 1998 г. 

ВМА се оглавява от бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски. Той беше назначен като и.д. на болницата през май 2017 г., а от началото на 2018 г. я оглави за постоянно. 

Решението на кабинета за "Лозенец"

На заседанието си миналата сряда правителството одобри промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждат отмяна на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона - съгласно който болница "Лозенец" е лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона и е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на МС.

Болница "Лозенец" е единственото лечебно заведение по чл. 5, ал. 1, по отношение на което статутът е определен на законово ниво. Отмяната на параграфа ще създаде възможност за правителството да вземе решение по отношение на статута на болницата, превръщайки я в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца, се казваше в съобщение от МС.

Реакцията на "Лозенец"

"Ръководството на Университетска болница „Лозенец“ приветства решението на българското правителството за разширяване на профила на болницата с изграждането на допълнително лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца. Убедени сме, че това ще допълни широкия спектър от високопрофесионални здравни услуги, предлагани в болницата, както и ще даде възможност на студентите да обогатят знанията си по още една изключително важна за страната специалност – педиатрията. Сигурни сме, че идеята на премиера Бойко Борисов ще намери добро професионално развитие и тя несъмнено ще повиши авторитета на болница „Лозенец“ като едно от най-професионалните лечебни заведения в България", се казваше в официално изявление на Университетска болница "Лозенец".

Инициативата

Преди седмица беше съобщено за среща на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев с инициативен комитет за създавеното на детска болница. Ананиев приветствал тази идея. Двигател на предложението е Българската педиатрична асоциация. 

Идеята е всички специалисти за лечението на деца да бъдат обединени на едно място. В подкрепа на строителството на такова лечебно заведение преди дни се изказа и сестрата на премиера Бойко Борисов - д-р Красимира Иванова, която пък е шеф на неонатологията в най-голямата общинска болница в столицата "Света София". Тя е заявявала подкрепата си за нея през последните години.

Близо 300 000 деца годишно се приемат за болнично лечение по данни на НЗОК. На срещата на Инициативния комитет за изграждане на Национална детска болница с министъра на здравеопазването е станало ясно, че създаването ѝ не търпи отлагане.

"Министерството на здравеопазването е готово да съдейства - каза тогава проф. Владимир Пилософ, председател на Педиатричната асоциация. - В близко време тези намерения на Министерството на здравеопаването ще бъдат официално обявени. Ние се надяваме, че до Коледа това може би ще стане. Второто нещо, за което сме единодушни, това трябва да бъде един проект, който ще бъде финансиран от държавна субсидия. Едно дете в София, особено когато трябва да бъде разрешен някакъв по-сериозен проблем от медицинска гледна точка, рискува да обиколи поне пет-шест лечебни заведения."

Проф. Пилософ закратко бе и шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина, а управлението му се запомни с поредица от скандали. 

"Практическите стъпки по повод идеята направихме на 12 декември 2012 г., когато на Управителен съвет на Българската педиатрична асоциация изработихме една декларация, което внесохме до всички инстанции. Парадоксът е, че на такава идея никой не казва "не", всички казват "да, трябва". Проблемът е, че не става", припомни тогава още Пилософ. 

В болницата трябва да има не само педиатрия, а и детска хирургия, детска урология, детска офталмология. Освен това да има възможност за обучение на кадри, както на студенти, така и на специализанти в най-различни направления. 

Проектът за детска болница тръгна преди 13 г. зле, със съмнения за голяма корупция

Идеята за построяване на голяма детска болница е още от 70-те години на миналия век, когато е направена първата копка - и резултатът е един скелет в двора на Александровска болница.

През 2004 г., по време на кабинета НДСВ-ДПС, ръководен от Симеон Сакскобургготски, идеята се съживи. Обявената преди 13 години стойност на проекта беше 100 милиона лева.

Проектът за строеж на болницата с австрийски заем беше сочен за отявлен лобизъм на италианеца Пиерпаоло Черани и предизвика скандал и обвинения в корупция от страна на опозицията - и отдясно, и отляво. Черани бе приближен на италианския престолонаследник Виктор Емануил, братовчед на Сакскобургготски.

Сред обвиненията, повдигнати преди години срещу Виктор Емануил в Италия, бе "ходатайстване с цел получаване на държавни поръчки в сектора на здравеопазването и телекомуникациите в Република България".

Поръчката в здравеопазването беше именно провалилият се проект за педиатрична болница в София. Малко по-късно бившият депутат от ДСБ Стойчо Кацаров заяви, че е вбесяващ "цинизмът, защото под маската на грижа за деца, беше изготвена една класическа корупционна схема".

Макар кабинетът "Сакскобургготски" да се опита на два пъти да прокара проекта през Народното събрание, вкарвайки го в списъка на гарантираните от бюджета разходи, единственият резултат беше скандал и създаване на анкетна комисия, която заключи, че заемът е неизгоден и документите за сделката бяха предадени на прокуратурата.

Тогавашният финансов министър Милен Велчев и здравният Славчо Богоев са нарушили конституцията и закона за международните договори, сключвайки споразумение за кредит с банка "Аустрия Кредитанщалт” и договор за строеж с “Вамед Инженеринг”, без съгласието на парламента, беше заключението на парламентарната комисия.