През 2017 г. детската смъртност у нас е била най-ниска, но все още далеч от средната за ЕС. Същото се отнася и за средната продължителност на живота, която се увеличава, но има много да догонва средните показатели за Европейския съюз. Това става ясно от приетия днес от правителството Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2017 г.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и за другите страни членки на ЕС. През 2017 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта (коефициентът на обща раждаемост е 9,0‰ при 9,1‰ за 2016 г.), като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (10,0‰), се казва в прессъобщението на МС.

Средната продължителност на живота се увеличава и през 2017 г. достига 74,76 г. (74,65 г. за 2016 г.), но все още е по-ниска от тази в ЕС – 80,9 г.

Достигнатото през 2017 г. равнище на детската смъртност от 6,4‰ е най-ниското в цялата история на демографската статистика на България. По отношение на този показател се наблюдава дълготрайна тенденция за намаляване - през 2000 г. детската смъртност е 13,3‰, 2010 г. - 9,4‰, а 2015 г. - 6,6‰, но все още нивото е по-високо, отколкото в ЕС (3,6‰).

Въпреки отчетените подобрения България остава страна, в която се комбинират два негативни фактора - ниска за ЕС средна продължителност на живота и все по-застаряващо население.

България все още е с по-висок коефициент на смъртност (15,5‰) в сравнение със страните от ЕС (10,2‰). През 2017 г. намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година, като най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Запазва се структурата на умиранията по причини, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност.

Най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота - във възрастта над 65 г., се отчита в доклада.