„Ястребите“ от ЕС призоваха за нови санкции срещу Русия заради поредното покачване на напрежението между нея и Украйна, предаде Ройтерс.

Разделеният по въпроса блок обаче изобщо няма да действа бързо по въпроса, споделиха дипломатически източници.

Три дни трябваха на 28-те страни членки, за да се разберат за съвместно изявление, след като в неделя Русия задържа украински бойни кораби и моряци. Това е знак на отдавнашното разделение по въпроса за подхода към руския президент Владимир Путин, отбелязва Ройтерс.

В крайна сметка ЕС излезе с декларация на своя първи дипломат Федерика Могерини късно в сряда. В нея се изразява „крайно безпокойство заради опасното покачване на напрежението“ и тревога заради „неприемливото“ използване на сила от Русия.

Трите балтийски бивши съветски републики (Литва, Латвия и Естония), подкрепени от Полша и Великобритания, са искали по-твърд език или нови санкции.

Няколко висши европейски политици повдигнаха въпроса във вторник, а американският президент Доналд Тръмп заяви, че може да отмени срещата си с Путин по-късно тази седмица заради морския сблъсък, който той окачестви като „агресия“.

Но най-влиятелните сили в ЕС – Франция и Германия, наблягат на усилията за спадане на напрежението. В изявлението на Могерини не бяха споменати санкции, а само, че Съюзът „продължава да следи отблизо“ и да „действа адекватно“.

Страни като България, Италия, Гърция и Кипър отдавна призовават за по-мека позиция и казват, че действащите в момента икономически санкции срещу Русия заради Украйна нанасят щети и на европейския бизнес.

„Няма да стигнем бързо до каквито и да било нови  санкции. Може да има някакви санкции по-късно, не е изключено. Но засега ключово е единството на 28-те. И фокусът върху деескалацията“, сподели дипломат от ЕС.

Друг дипломатически източник допълни:

„Има редица контакти (между ЕС и Русия – б.р.). Нека да видим докъде ще доведе. Съмнявам се, че ще бързаме особено за санкции.“

Очаква се лидерите на ЕС да решат дали да продължат сегашните икономически санкции с още една година на Европейския съвет на 13 и 14 декември в Брюксел. Те могат да потърсят и нови наказателни мерки след среща на външните министри от Съюза на 10 декември.

„За да обсъдим санкциите, имаме нужда от по-ясна картина на случилото се“, каза друг източник от ЕС.

Той изтъкна безпокойството в някои среди в Съюза, че украинският президент Петро Порошенко може също да се опита да спечели от ситуацията.

Изявлението на ЕС призовава Русия да освободи украинските кораби и моряци, а също така да гарантира и неограничен достъп до морските води. Двете страни се призовават да демонстрират сдържане. Изразена е подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на Украйна.

Според европейски дипломати последната ескалация отслабва позицията на „гълъбите“ към Русия в блока. Макар да е малко вероятно ЕС да наложи нови икономически санкции, той може да включи нови имена в черния си списък. Сред тях може да фигурират висши руски военни, твърди дипломатически източник пред Ройтерс.

Въпреки че налагането на санкции изисква единодушието на 28-те страни членки, ЕС понякога има проблеми с прилагането им. Типичен пример е продажбата на турбини „Сименс“ на Крим.

Прилагането и контролирането на санкциите на ЕС е работа на всяка държава поотделно. Но неведнъж те бездействат поради липса на политическа воля или клякане под натиска на бизнеса.