"България подкрепя Споразумението от Париж от 2015 г. и споделя решението, че мерките за борба с климатичните промени са необходими и неотложни. В същото време тези мерки следва да се запазят в рамките на постигнатите вече договорености без допълнително повишаване на изискванията и при отчитане на състоянието и перспективите за развитие на националните енергийни системи", написа в профила си във фейсбук президентът Румен Радев.

Радев реши да огласи в четвъртък в социалната мрежа позицията, която ще застъпва в Катовице по време на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.

Събитието ще се състои в полския град на 3 и 4 декември т.г.

"България не може да допусне загуба на конкурентоспособност в енергетиката и ще работи за запазването на социалните права на работещите в сектора", продължава той.

"Отстоявам тази позиция от встъпването си в длъжност като президент и я представих на заседанията на Европейския съвет в началото на 2017 г. още преди сформирането на настоящото правителство.

По мое указание служебният министър Костова я постави на заседанието на Съвета на министрите по околна среда на ЕС, на което страната ни призова за постигане на укрепена схема за търговия с емисии, с ясни и предвидими правила и защита на конкурентоспособността на индустрията.

Още тогава България не прие възможността за ревизия на вече определената цел за намаляване на емисиите", пише още Радев.

Подобна позиция той обяви и по време на пресконференцията след срещата му с президента на Полша Анджей Дуда преди няколко дни.

Утре, 30 ноември, предстои Радев да приеме представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“ по тяхна молба, "за да чуя мнението на синдикатите, което, убеден съм, ще бъде в съзвучие с вече изразената от мен позиция".

 

Позицията му е по повод риска отрасълът да бъде засегнат от въвеждането от ЕС на по-ниски нива на вредни емисии от индустрията. Протести имаше в "Марица-изток 2" вчера на работещите, притеснени какво ще бъде бъдещето им. 

Енергийният министър Теменужка Петкова обяви пред протестиращите в Раднево, че централата ще продължи да работи, че няма да има съкращения на работници и че държавата работи замърсяващата централа да продължи да действа въпреки рестрикциите на Европейския съюз.

Пак вчера Европейската комисия представи стратегия за Европа, с чиято помощ до 2050 г. тя ще се превърне в първата в света голяма икономика, която е неутрална към климата.

Тя предвижда до 2050 година ЕС да произвежда толкова парникови газове, колкото и поглъща, т.е. да бъде "климатично неутрален”. Сегашните цели на ЕС са до 2030 година да намали с 40 на сто въглеродните си емисии в сравнение с 1990 година, а до средата на века да ги намали с 80 на сто спрямо 1990 година. Те включват междинна цел за 60-процентно намаление на емисиите до 2040 година. Това обаче не е достатъчно, за да бъдат изпълнени ангажиментите на Европа по Парижкото споразумение за климата от 2015 година. Неговата цел е светът да спре глобалното затопляне под 2 градуса Целзий, за предпочитане до 1,5 градуса. За да бъде реализирана, ЕС трябва за същия период да постигне нулеви нетни емисии, което изисква допълнителни усилия. Те ще се изразят в увеличаване на инвестициите в сектора от 2 на сто от БВП днес на 2,9 на сто от БВП или €290 милиарда годишно.

Първото обсъждане на стратегията ще бъде Катовице в рамките на 24-та конференция на страните, подписали Парижкото споразумение. България попада в групата на държавите от ЕС, които твърдо не са съгласни съюзът да  повишава сегашната си амбиция, особено що се отнася до целите до 2030 година. В тази група попадат още Полша, Унгария, Чехия, Литва, Латвия, Малта, Естония и Словакия. За повишаване на европейските ангажименти за климата са Швеция, Франция, Финландия, Холандия, Дания, Испания, Португалия, Люксембург, Словения, Италия и Обединеното кралство.

"ЕС изпълнява най-амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно е отговорен едва за 9,6 на сто от дела на глобалните емисии", гласеше българската национална позиция за конференцията в Катовице. "Не може и не трябва да се очаква, че сам Съюзът може да се справи с глобалния проблем изменение на климата, дори ако намали емисиите си до нулеви нива. Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г."