Глеб Павловский е смятан за един от архитектите на режима на Владимир Путин и за съавтор на концепцията за суверенна демокрация. Работил е в Кремъл от президентските избори през 1996 до 2011, когато внезапно остана извън администрацията на президента. С него разговаря Жана Немцова:

През 2008 Путин подписа указ за награждаването Ви с ордена "За заслуги към отечеството" втора степен. За какви заслуги ставаше дума?

За незначителни заслуги. Аз не зная какво точно е имал предвид. От 1999 година започна доброто ми сътрудничество с него. Аз не бях очаквал, че приемникът на поста (на президента Елцин - б.ред.) ще бъде именно Путин. Но това и не беше особено важно за мен. Аз просто подготвях кампанията (на президентските избори през 2000 г. - б.ред.) - за който и да е следващ президент. А после на власт дойде Путин. Той се оказа силен в тази игра, а и в политиката. А на мен той много ми хареса. И изобщо е приятно, когато се печели една кампания, а не се губи. А после, аз чисто и просто се влюбих политически. Станах човек, който постоянно иска да подсили позициите на обожавания от мен президент.

Тоест получихте медал за любов към президента?

Е, получих го за работата си, разбира се - а тя наистина беше добра.

Вие наистина ли вярвахте в такава странна концепция, каквато е тази за суверенната демокрация?

Суверенната демокрация е идеология или даже дискурс. Това всъщност беше путинизмът, а аз бях ултра-путинист. През 2008 година, например, аз бях против това Путин да си тръгне от властта. Но когато това се случи, аз разбрах, че подобно нещо е възможно. Разбрах също, че съм грешал, смятайки, че няма проблем в това Путин да държи практически цялата власт в страната. За Путин и до днес си остава травма, че за неговата оставка (на президентските избори през 2008 г. - б. ред.) дойдоха да гласуват повече избиратели, отколкото бяха участвали на предходните избори.

Вие твърдите, че Путин има огромни заслуги към страната. Бихте ли се конкретизирали?

Има такива заслуги, които обаче намаляха или се изгубиха. Но основната му заслуга си остана. Путин накара хората да повярват, че живеят именно в днешна Русия. Социологическите проучвания потвърждават, че до 2000 година хората смятаха, че живеят в някакво промеждутъчно образувание и чакаха, също както и през 1991, нещо да започне или свърши и да се появи още някаква нова държавност и още един нов живот.

Втората му заслуга е, че възстанови армията. Мисля, че тази заслуга Путин си поделя със Сердюков (Анатолий Сердюков - министър на отбраната от 2007 до 2012 г. - б.ред). Сега страната има армия. Вярно е, че тя може би се управлява и използва неправилно, но все пак я има.

Галеристът Марат Гелман, който дълго си сътрудничеше с администрацията на президента, публикува постинг, в който се твърдеше, че след Путин всички ще бъдат наказани, а всъщност трябвало да бъдат наказани само 200 души в Москва и още около 15 000 из цялата страна. Но в никакъв случай - всички. Защо има толкова страхове какво ще се случи след Путин?

Не мисля, че става дума за страх. Тук се съдържа някакво рационално зрънце. Придворните на Путин - а това са няколко десетки души, са онези, които парализират целия конституционен строй на Руската федерация. Това не е някаква диктатура, а просто един телефон. Ние така и не усещаме, че не е Путин онзи, който в действителност управлява страната. Путин делегира президентските пълномощия на малка група хора. Това, между другото, може и да е длъжностно престъпление, не съм съвсем сигурен. Той делегира дори пълномощията си на върховен главнокомандващ, а това, с извинение, си е вече истинско военно престъпление.

Когато говорим, че "Путин е направил нещо", ние всъщност говорим за действията на Сечин, на двамата братя Ковалчук (Юрий Ковалчук, съпритежател и председател на съвета на директорите на банка "Россия", и Михаил Ковалчук, директор на Научния институт "Курчатовский" - б.ред.), а още и за Ротенберг (бизнесмена Аркадий Ротенберг - б.ред.) и за готвача Пригожин (бизнесмена Евгений Пригожин - б.ред.). Естествено става дума и за ръководителите на президентската администрация Вайно и Кириенко.

Тези хора разрушават моята държава. Фактът, че тя още издържа на тяхната политика, говори за качеството на нашата работа в миналото. Но тя вече трудно удържа положението. Не изключвам възможността тя да бъде разрушена - но не от народно въстание под ръководството на Навални, а от кремълския двор. И това положение не може да се промени, докато тези хора не си тръгнат от властта и не бъдат изправени пред някой относително честен съд. Аз съм готов да ида на съд. В крайна сметка тези хора днес постоянно се кълнат в православието. Но Библията е книга за праведния съд, а днешна Русия е страната на несправедливия съд.

Дойче веле.