Преди два месеца, на 12 септември, Европейският парламент гласува с голямо мнозинство проектодирективата, която позволява на печатните медии и на агенциите да се надяват най-после да получават възнаграждения от интернет-гигантите. От години GAFA (Google, Apple, Facebook, and Amazon) всекидневно използват медийно съдържание, без да плащат и стотинка на тези, които са го създали.

Това историческо гласуване на „сродните права“ стана възможно благодарение на безпрецедентната мобилизация на журналистите и на смелостта на европейските депутати, въпреки интензивния и безпрецедентен натиск на GAFA.

Този текст сега трябва да стане обект на консенсус между Парламента, Съвета на министрите и Европейската комисия.

Но чрез нова мащабна кампания на лобиране GAFA са на път да постигнат изпразването на текста от съдържание: те се стремят да изключат така наречените „кратки откъси“ или „информации за поднасяне на факти“, като по този начин отстранят информационните агенции и съкратят срока на защита на сродните права.

Фактите - основата на журналистиката

Фактите принадлежат на всички. Всеки може да ги разпространява, да ги анализира. Но когато търсачка или агрегатор възпроизвежда буквално съдържанието, произведено от вестник или от агенция, нормално е да плати сродни права, дори когато се касае за кратък откъс.

Може ли да си представим дори за секунда, под претекст, че се отнася за „кратък откъс“, да не се плати за информация за "Брекзит"? Или за драма с бежанци, погълнати от морето край Гърция?

Представяте ли си колко работата изисква разследването и написването на следното заглавие: „Самоубийствен атентат в шиитски квартал в Багдад: 32 загинали – източник полиция, болници“. За да се напише само този ред, журналистът се е обаждал в полицията, за да изясни характера на експлозията, в болниците, за да узнае броя на загиналите, отишъл е на място, за да опише обстановката и да потърси свидетели на събитието. Понякога с риск на живота си, защото нерядко нов атентат избухва малко по-късно на същото място. Както се случи неотдавна в Кабул: 9 убити журналисти и фотографи, между които фотографът на АФП, Шах Марай.

Да се установят фактите, това значи също да се разграничиш от слуховете,  които възникват при всяка важна новина: слух за взимане на заложници при атентата в Ница, при който загинаха 86 души през 2016 г., слух за нов атентат при Айфеловата кула през трагиччната нощ на 13 ноември 2015 г. в Париж... Толкова фалшиви новини нахлуват в социалните мрежи и изчезват само след щателна проверка от медиите.

Тази работа представлява ежедневието на всички журрналисти, фотографи, видеооператори, както и моята работа в Багдад, Техеран, Кайро, Дамаск, Бейрут. Ако използването на текстовете на редакциите и на агенциите се изплъзне от сродните права под претекст, че се отнася за „кратки откъси“, директивата ще бъде изпразнена от съдържание. Ще се създаде впечатление, че най-съществената част от нашата професия – издирването и написването на проверени факти - няма никаква стойност. И че отиват на халос всички  инвестиции, направени от  редакциите и от информационните агенции, за да предоставят на обществеността тази информация. И че фактите не правят Историята. И най-после това би означавало да се даде поле за действие на разпространителите на фалшиви новини.

Изключването на „кратките откъси“ ще накара редакциите и информационните агенции да наемат по-малко журрналисти, да затворят кореспондентските си бюра в Афганистан, Ирак, Иран, Северна Корея... Кои ще са тогава информационните източници? Държвните медии ли? Кампаниите за дезинформация, водени от тоталитарни режими?

Нека не оставяме онези роботи, програмирани за водене на кампании за влияние, нито други „ферми за тролове“ да вземат превес над репортерите. Нека не позволяваме разпространявани в мрежата измислици да заменят проверените факти.

Ако „кратките откъси“ бъдат извън полето на сродните права, кражбите на съдържание ще продължат. Причината е много проста: това, което масово четат хората в интернет, това което генерира милиони влизания на сайтовете и съответно ззначителни приходи за платформите, това са именно кратките откъси. Извадете ги от директивата и ще получите само една празна черупка.

Новини срещу фалшиви новини

Друга важна цел на интернет-гигантите е да се елиминарат информационните агенции от сродните права. А те са в авангарда на новините. Всеки ден, всеки час, всяка минута те произвеждат текстове, снимки, видеа благодарение на гъстата мрежа, която са изградили от години по целия свят, дори на най-недостъпните територрии. Те остават необходимият коммпас, който позволява на всички, благодарение на проверена и пълна информация от различни иззпочници, да знаят какво се случва - от Сирия до Русия, от най-отдалечените провинции до столиците.

Ако не бяха агенциите, то телевизиите, радиата, вестниците, сайтовете биха се лишили от голяма част от информацията, с която разполагат сега. Без агенциите би имало по-малко снимки. Фалшивите новини биха процъфтявали. А съдържанието, произвеждано от агенциите се краде. В интерес на демокрацията е необходимо агенциите да продължат да съществуват, а за това е необходимо те да бъдат изцяло включени, наравно с издателите, в полето на действие на директивата.

Продължителността на правата

Продължителността на защитата на сродните права е важен залог. Някои искат да я сведат до една година. Нима не е абсурдно трагичните снимки от атентатите в Париж от 2015 година да се използват безплатно от интернет-гигантите дванадесет месеца по-късно? Очевидно жизнеспособността на една снимка не се ограничава до една година и  тя се използзва отново и отново. Здравият разум и справедливостта изискват да се върнем към първоначално предвидената продължителност от 20 години.

Нима Европейският съюз  би могъл да поеме риска да изпразни от съдържание сродните права в момент, когато опасностите и фалшивите новини се роят?

Обясняват ни с основание колко важни за демокрацията са европейските избори година. Нека тогава да не унищожим текста, приет след двегодишен труд на 12 септември от 438 депутати, представляващи огромно мнозинство.

Залогът в Брюксел е защитата на европейската преса и култура: бъдещето на пресата, но и на музиката, литературата, киното, театъра, поезията. И то без да се навреди на ползвателите,  чийто безплатен достъп до тези творби остава гарантиран.

Дами и господа министри, депутати, членове на Европейската комисия, ние журналистите, издателите, както и агенциите  искаме да  се гарантира справедливо възнаграждение за труда ни  и за имвестициите,  които правим, с цел да информираме обществеността. Ето защо установяването на неизопачени сродни права е залог от жизнена важност за  нашата демокрация.

Сами Кец е старши репортер на агенция Франс-Прес за Близкия изток, носител на наградите за военни кореспонденти Albert Londres ; Bayeux