Според американския жаргон “Mahogany Row” е облицованият с балогородна дървесина седми етаж на иначе непривлекателната сграда на Държавния департамент (външно министерство на САЩ – б. р.), който до неотдавна направляваше американската политика от Сеул до Щутгарт.

Но отмина времето на ясни компетенции и съотношение на силите и то за дълъг период напред. Дали ще се докаже нелегално сътрудничество с руснаците или не, Доналд Тръмп се държи така, като че ли действа по сценарий на чужда вражеска сила. Той уволнява по образ и подобие на феодали или пък така, както глезено дете чупи играчките си.

Две години след встъпването на Тръмп в длъжност все още много постове не са заети, а някои неподходящи кандидати на Белия дом почти нямат шанс да бъдат одобрени от Сената. Много дипломати, все едно дали са от кариерата или са избор на президента, все още гадаят какво ще се случи с тях и по-важното – как световната сила иска отново да формира световна политика, когато липсват средства, специалисти, световен опит, познаване на съответните държави и други особености на външната политика и политиката на сигурност в глобален мащаб. Американските дипломати едва сега разбират какво в крайна сметка означава да служат на “at the President,s pleasure” (както е угодно на президента). След две години Тръмп в “Mahogany Row”, както и във Вашингтон, цари дълбоко отчаяние. Често се цитира Хамлет: «There is method in the madness» (“Лудост ли е, има метод”).

Съюзниците на Америка в Европа и Азия трябва да прозрат, че световната сила все повече гледа като на бреме световния ред Pax Americana, на който години наред те базираха сигурността си. Още по-лошото е, че Америка загуби големия компас и е на път окончателно да разгроми остатъците от световния ориентир. Съюзниците, преди всичко Германия, трябва да се запитат, дали при по-добри времена са сторили достатъчно, за да може въпреки всичко при по-лоши времена като днешните думата им да има тежест.

През май на 1989 г. президентът Джордж Буш старши предложи на германците “Partnership in Leadership” («Партньорство в лидерството»). Споменът доказва колко много междувременно е проиграно относно световния ред, сигурност и предвиди и мост. Мизерията в американското външно министерство е само един от многото симптоми, че дните на Pax Americana са преброени и че започва нова игра: по правилата, които тепърва трябва да бъдат намерени, да се извади поука от исторически събития, които доведоха до злини, както и че не може да се поеме световна отговорност с персонал с липса на опит.

Америка зад два океана и ледените пустини на Северния полюс може да си позволи повече грешки, отколкото която и да било друга страна, включително Европа, преди да се стигне до противодействие и обрат.

Би било чудо и противно на законите на физиката, на историята и властта, ако Кремъл, и то не отсега, не се стремеше да използва хаоса, за да си възвърне изгубената мощ. Не става дума за фалшиви обещания, жажда за власт и свръхапарата на Съветския съюз. По-скоро е ветото по отношение на всички европейски въпроси, наложено от царете по време на Виенския конгрес и под друга форма беше цел след Октомврийската революция. Или пък лоялността на онези 25 милиона етнически руснаци, които след мразовитите постсъветски дни в Санкт Петербург Путин непрестанно искаше да закриля, все едно дали хората го желаеха или не. Става дума преди всичко за Украйна, но както се казва, апетитът идва с яденето. Руското пространство, наричано от Путин “руски свят”, от гледна точка на границите не може да се определи. От Америка и конкретно от Белия дом се отправя странно искане, наложено преди няколко години от клуба “Валдаи” в Сочи:

“Нов ред или никакъв.”

Растат шансовете от това да се роди неоруски диктат над Европа, колкото повече Вашингтон се затваря в себе си.

Природата и властта не търпят вакуум. Геополитическите размествания на пластовете и трансформациите, които бяха задвижени през 80-те години на миналия век, далеч не са постигнали целта си, нито им се вижда края. Напротив. Със своеобразния си стил Доналд Тръмп непрестанно провокира непредвидимост на бившата глобална сила САЩ. Путин няма да пропусне да трупа позитиви в световен мащаб, преди всичко с поглед към Европа. Сега е мислимо да се случи онова, което благодарение на САЩ по времето на студената война Съветският съюз не успя да постигне – да влияе върху Европа.

Сергей Караганов, декан на факултет към елитния Университет по икономика в Москва и главен съветник по геополитика на Борис Елцин, а днес и на Путин, наскоро представи пред “Ди Велт” виждането си относно руските амбиции за създаване на пространство от Шанхай до Лисабон. За европейците нещо като обединени щати в Далечния Запад с Русия като решаваща сила в евразийския център. Според учения западният период на руската история клонял към своя заник. В културно отношение Русия все още се чувствала европейска страна, но не и политически. А и без това по отношение на технологиите Азия вече била с лидерски позиции.

Но не всичко в голямата игра за равновесие или хегемония е приключило. Колкото повече Вашингтон сам се демонтира, толкова повече Русия иска отново да е световна сила. Но рано или късно цената на този обрат включва и обвързаност с Китай, което от стратегическа и културна гледна точка не е по вкуса на руснаците. Наред с това рано или късно трябва отново да се дефинират съдбата и богатстава на Сибир. Според европейците тогава руснаците ще прозрат, че редът Pax Americana, който сега е в развалини, не е бил толкова лоша идея.