На 25 ноември т.г. британският парламент използва рядко прилагани пълномощия и иззе документи на американската компания Facebook, криещи разкрития за скандала с изтичане на данни от Cambridge Analytica. По принцип един законодател или дори регулатор да посегне на личната кореспонденция на частна (при това чужда) фирма би било скандал. Но никой не тръгна да защитава Facebook.

Дори самият Facebook едва-едва се защити. Ако през следващите месеци на някого му хрумне да ползва тези документи в съда, може да сте сигурни – адвокатите на Марк Зукърбърг ще го съсипят. Но засега от Facebook просто тихо възразяват.

Причината е, че Зукърбърг така и не отговори на въпросите на британските депутати от Комисията по дигитална култура, медии и спорт. Затова Деймиън Колинс, шеф на комисията, използва необичайното право да отнеме документи от друга софтуерна компания – Six4Three, която се е сдобила с тях по време на опита си да съди Facebook.

От Six4Three твърдят, че във Facebook не са сбъркали, допускайки дупки в системите си за сигурност, а активно са ги употребявали. Тоест възползвали са се от факта, че компании искат данните на потребители, за да влияят чрез тях на различни вотове – в САЩ и във Великобритания, за президент и за „Брекзит“.

Разбира се, от Facebook отричат. Напоследък това се случва почти всекидневно.

След скандала Cambridge Analytica

Планът е класически пример за най-добрите постижения на американския crisis management – пращаш главния изпълнителен директор навсякъде, той е добре подготвен. Говори търпеливо, смирено, изразява съжаление, заявява, че „искаме да си върнем доверието на хората“. Навсякъде се изтъква невинността му. Тя е ключова.

А управлението на една социална мрежа се изкарва непосилно сложна задача за когото и да е. Но Марк Зукърбърг все пак се е хванал с нея.

Тази тактика проработи през първите месеци след разкритието на скандала с Cambridge Analytica. Зукърбърг прекара два дни пред Конгреса, за малко бе в британския парламент и в Европарламента и сякаш всичко бе наред. В крайна сметка какво, няма да спрем да ползваме Facebook, я!

Според Си Ен Би Си, ако Зукърбърг жертва Сандбърг, това ще вдигне акциите на Facebbok.

Животът си тече, дори хората от самата Cambridge Analytica продължават напред. През юни тази година „Асошиейтед прес“ съобщи, че част от екипа на британската компания – поне трима души, сред които и главният анализатор на данни, сега работят в Data Propria. Компанията е създадена през тази година и вече работи за предизборната кампания на Доналд Тръмп за 2020 г.

Ако беше само това, кризисният мениджмънт на Зукърбърг вероятно щеше да е по-ефективен. Но скандалът с данните отключи няколко други – за руската намеса в американски и други избори, за запазване на изтритите видеа на потребителите, за фалшивите новини... В крайна сметка всичко това предизвика вълнения в компанията и началото на вътрешни борби.

Наскоро стана ясно, че от Facebook са наели фирма Definers, която да отрича грешките им и да атакува критиците на социалната мрежа, като ги сравнява с... Джордж Сорос.

Точно така. Това явно работи навсякъде по света. Ако някой не ви харесва, обявете го за соросоид.

Разбира се, Facebook отново отрече всичко. После скъса съществуващия договор с Definers и се направи, че не знае за него. Всъщност за кого говорим, като говорим за Facebook? Може ли да говорим само за Зукърбърг?

Ще бъде ли жертвана Шерил Сандбърг?

Допреди няколко години Шерил Сандбърг бе легенда в технологичния свят.

През 2008 г., в първите години на Facebook, Зукърбърг я „открадна“ от Google, за да я направи първия главен оперативен директор на компанията си.

През 2012 г. Шерил става първата жена шеф на борда на директорите. Оттогава насам списание „Форчън“ я мести с по едно-две места годишно в списъка с „50-те най-влиятелни жени в бизнеса“. Сега е 6-а. От 2015 г. Сандбърг е и милиардер.

Според последните разкрития на „Ню Йорк таймс“ именно Сандбърг се е заела с пиар кампанията, която да изчисти репутацията на Facebook след последните скандали. Тя наела и фирмата, атакувала критиците, сравнявайки ги със соросоиди.

Главната оперативна директорка на Facebook Шерил Сандбърг по време на изслушването в Сената.

„Уолстрийт джърнал“ пише, че тази пролет Зукърбърг е заявил на Сандбърг, че държи отговорни нея и екипите ѝ за скандала с изтичане на данни. Според изданието пред приятели Сандбърг споделила, че за пръв път се притеснява за работата си.

Означава ли това, че всичката вина може да бъде стоварена върху Шерил, като Зукърбърг си измие ръцете с нея и продължи нататък? Всъщност главните оперативни директори често служат именно за това.

Анализатори и вътрешни източници твърдят, че Сандбърг е играла ключова роля в създаването на условията, позволили Cambridge Analytica и руската намеса да се случат – по-точно тя и Зукърбърг са влагали основно усилия в разширяване на компанията и странични проекти и не са обръщали достатъчно внимание на сигурността. Според последните разкрития двамата са знаели както за опасността от изтичане на данни, така и за огромните количества руска реклама. Така че Сандбърг в никакъв случай не е невинна.

А и според Джим Креймър от Си Ен Би Си акциите на Facebook ще се качат, ако Сандбърг бъде уволнена. Тя е перфектната изкупителна жертва. Ами Зукърбърг?

Защо Марк Зукърбърг е несменяем?

Утре Марк Зукърбърг може да реши да уволни Сандбърг и това ще му отнеме буквално секунди. Може да влезе във вашия Messenger и да ви изтрие съобщенията (да, според Digital Times това е напълно възможно). Може и просто да изключи Facebook, ако реши.

Без значение е фактът, че Facebook е публична компания и има акционери. Те не могат да спрат решенията на Зукърбърг, нито да го сменят. Същото важи и за борда на директорите. Той е абсолютен монарх.

Марк Зукърбърг по време на изслушването в Конгреса на САЩ за използването на данни от Facebook за манипулиране на изборите през 2016 г.

Как става това технически? Макар да притежава или контролира едва 15% от акциите на компанията, Зукърбърг притежава основно акции от Клас Б. Останалите акционери притежават основно акции от Клас А. Всяка акция от Клас Б има 10 пъти повече гласове от всяка акция от Клас А.

Тоест Зукърбърг държи 15% от компанията, но над 60% от гласовете като акционер.

Той не е единствен – тази схема на акции с различна стойност се прилага в много от големите технологични компании. Освен че държи цялата власт, 60% от гласовете, това означава, че Зукърбърг носи цялата отговорност.

И какво, да направим социалната мрежа комунална услуга?

По закон държавата е длъжна да осигурява достъп до вода за гражданите си. Също така достъп до съдилища, публичен транспорт, публични сгради, администрация, електричество, комуникации.

Всичко това са специфични видове дейности – публични или комунални услуги.

За тях важат различни правила – макар да може частни фирми да се занимават с част от дейността по разпределение на водата например, те работят в строго фиксирани от държавния регулатор рамки.

Публичните услуги съществуват, защото определени неща трябва да бъдат достъпни за всички и да бъдат с едно качество.

Покрай всички скандали и невъзможността дори богати акционери да притискат Зукърбърг, както обикновени потребители, така и анализатори и коментатори все по-често започват да призовават Конгреса „да вземе нещата в свои ръце“.

Обявяването на социалните мрежи за публични услуги е една от възможните стъпки в тази посока. Ключовото за една услуга, за да придобие подобен статут, е тя да е от първа необходимост. Според много хора това вече важи за социалните мрежи и без тях много хора няма да имат възможност да развиват бизнес, да комуникират свободно и лесно, да споделят информация и мнения.

Макар Facebook да е публична компания и да има акционери, те не могат да спрат решенията на Зукърбърг.

Ако Facebook стане оператор на публична услуга обаче, това ще доведе до много сериозни промени. Марк Зукърбърг ще бъде сменен в първите 15 минути, но това няма да е единствената сериозна промяна.

В момента Facebook е естествен монополист поради естеството на пазара. Ако социалната мрежа бе публична услуга, никога нямаше да се допусне Зукърбърг да купи Instagram и WhatsApp. Всъщност напълно е възможно те да бъдат продадени именно за да се разбие този монопол допълнително.

Друг недостатък не само за Зукърбърг и акционерите, но и за нас е, че най-сигурният начин да убиеш иновацията е да я подложиш на правителствена регулация. Промените, новите функции, оправянето на бъгове автоматично ще стане много по-бавен и муден процес.

А по отношение на тезата, че държавните регулации могат да ни спасят от изтичане на данни, ще припомня, че преди Cambridge Analytica и „Досиетата Панама“ най-много течове на данни идваха от държавни агенции – в САЩ и по света. Най-много скандали за корупция отново има в държавните органи – управленски и регулаторни.

Най-важният елемент, който не позволява Facebook ей така да стане публична услуга, е фактът, че интернет все още не е. Би било абсурдно фундаменталната услуга да не бъде призната за общодостъпна като топлата вода и електричеството, а друга, изградена върху нея (социалната мрежа), да бъде.

И това, разбира се, Зукърбърг го знае.

-----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.