Article_top

Когато става ясно, че съюзническите сили ще си върнат Париж от бягащата нацистка армия през август 1944 г., един американец си позволява да освободи една от най-известните забележителности на града от германците. Хотел "Риц" не е бил истинска военна цел, но и 45-годишният Ърнест Хемингуей не е бил истински американски войник - в Париж писателят е военен кореспондент на списание "Колиър" (Collier), разказва Ozy.com.

Хемингуей (крайният вдясно) и френски партизани в освободен Париж.

Хотелът обаче е бил едно от любимите места за пиене на писателя и той решава, че би могъл да го направи идеална база за операцията му - да докладва оттук за освобождението на Франция. Така че Хемингуей и малък антураж, наречени от него "откачените", включително частен готвач, фотограф, историк и офицер за връзка, влезли в "Риц" с оръжие и скоч.

И именно в "Риц" Хемингуей и групата му биват открити от по-млад американски писател, истински американски войник, който трябвало да ловува нацистки сътрудници, а не литературни герои. Именно в "Риц", по военно време, започва забележителното приятелство между две американски литературни икони, Ърнест Хемингуей и Джером Селинджър.

Полкът на сержант Джером Селинджър пристига в Париж през август, след като военната част е минала през ада във Франция. След като кацат на Юта Бийч на D-Day*, те се бият за Шербур, който отвоюват от нацистите след дни на трудни и мъчителни сражения по улиците на града. Почти цял месец, както биографът на Селинджър - Кенет Славенски, описва в "Живот", "няма и час почивка от битките, нямаш шанс да се изкъпеш или да се преоблечеш".

От над 3000 мъже в неговия полк, които се приземяват на D-Day*, остават около една трета. Но оцелелите са носени на ръце от ликуващите тълпи в Париж. Трите дни, които Селинджър прекарва там, ще останат за него най-щастливото време от цялата война. Отчасти това се дължи на възможността, която Париж предоставя на младия начинаещ писател - да разговаря с един от творците, на които се възхищава най-много.

И така, когато Селинджър, войник от контраразузнавателния корпус, научава, че Хемингуей, военен кореспондент на списание "Колиър“, е в Париж, той се качва на джип и тръгва към "Риц", където бил сигурен, че ще го намери.

Намира го - и двамата писатели дълго си говорят и пият. В писмо до редактора след срещата, Селинджър описва Хемингуей като "наистина добър човек", който е много по-скромен и щедър, въпреки репутацията си на грубиян. Хемингуей му казва, че е чел някои негови разкази и ги е харесал.

Хемингуей като военен кореспондент по време на Втората световна война.

Селинджър напуска "Риц" окрилен. В първите месеци на войната той отчаяно се стреми да намери време, в което да пише, но след срещата с Хемингуей удвоява усилията си, пише в окопи и къде ли не, когато има възможност. Селинджър "използва писането… като един вид самолечение“, разказва Славенски, "като начин да се справи с ужасите, на които е бил свидетел".

След Париж тези ужаси се възобновяват. Дивизията на Селинджър е първата, която влиза в Германия, където се озовава в една от най-кървавите битки, включително сраженията в гората Хюртген. Това е най-дългата битка на германска територия през войната, и най-дългата битка, която американската армия сама е водила в цялата си история. Сраженията продължават от 14 септември 1944 г. до 10 февруари 1945 г. на повече от 129 квадратни километра, източно от белгийско-германската граница. В сраженията в Хюртген американската армия губи най-малко 33 000 убити и ранени, включително загубите в сражение и не в сражение, германските жертви са 28 000

Зимата в Хюртген е ужасяваща, войниците замръзват до смърт в окопите, а Селинджър се опитва да се разсее от мрачната обстановка. Според приятеля му от армията - Вернер Клеман, писателят го дръпнал една вечер и казал: "Да вървим и да потърсим Хемингуей."

Разбира се, двамата мъже намират Хемингуей на около километър и половина, в малка селска къща. Хемингуей ги посреща и тримата пият шампанско от метални военни чаши и разговарят с часове. Селинджър е особено горд, че е спечелил одобрението на Хемингуей.

След Хюртген обаче полкът на Селинджър влиза в още битки и трагедия - от Арденската офанзива (Battle of the Bulge, както я наричат съюзниците - б.р.) до освобождаването на лагерите в Дахау. До края на войната Селинджър страда от това, което по онова време се нарича "бойна умора", а днес -  боен и посттравматичен стрес, а през юли 1945 г. се озовава в болница в Нюрнберг за лечение.

Този период от следвоенните преживявания на Селинджър е известен благодарение на откровено писмо от две страници, което той пише на Хемингуей от болницата. "Дори от прочитането на това писмо до Хемингуей можем да заключим, че той наистина не е получил много помощ", пише Славенски, "и на Селинджър му бяха необходими години, за да започне да преодолява бойния стрес, от който страдаше".

Селинджър признава пред Хемингуей, че е бил "в почти постоянно състояние на отчаяние“, но се надява, че ще се срещнат отново в Ню Йорк. - "Разговорите, които имахме тук - пише той, - бяха единствените минути надежда..."

*D-Day - Денят 6 юни 1944 г. по време на Втората световна война, в който съюзническите сили нахлуват в Северна Франция, като слизат на бреговете на Нормандия.

 

Когато става ясно, че съюзническите сили ще си върнат Париж от бягащата нацистка армия през август 1944 г., един американец си позволява да освободи една от най-известните забележителности на града от германците. Хотел "Риц" не е бил истинска военна цел, но и 45-годишният Ърнест Хемингуей не е бил истински американски войник - в Париж писателят е военен кореспондент на списание "Колиър" (Collier), разказва Ozy.com.

Хемингуей (крайният вдясно) и френски партизани в освободен Париж.

Хотелът обаче е бил едно от любимите места за пиене на писателя и той решава, че би могъл да го направи идеална база за операцията му - да докладва оттук за освобождението на Франция. Така че Хемингуей и малък антураж, наречени от него "откачените", включително частен готвач, фотограф, историк и офицер за връзка, влезли в "Риц" с оръжие и скоч.

И именно в "Риц" Хемингуей и групата му биват открити от по-млад американски писател, истински американски войник, който трябвало да ловува нацистки сътрудници, а не литературни герои. Именно в "Риц", по военно време, започва забележителното приятелство между две американски литературни икони, Ърнест Хемингуей и Джером Селинджър.

Полкът на сержант Джером Селинджър пристига в Париж през август, след като военната част е минала през ада във Франция. След като кацат на Юта Бийч на D-Day*, те се бият за Шербур, който отвоюват от нацистите след дни на трудни и мъчителни сражения по улиците на града. Почти цял месец, както биографът на Селинджър - Кенет Славенски, описва в "Живот", "няма и час почивка от битките, нямаш шанс да се изкъпеш или да се преоблечеш".

От над 3000 мъже в неговия полк, които се приземяват на D-Day*, остават около една трета. Но оцелелите са носени на ръце от ликуващите тълпи в Париж. Трите дни, които Селинджър прекарва там, ще останат за него най-щастливото време от цялата война. Отчасти това се дължи на възможността, която Париж предоставя на младия начинаещ писател - да разговаря с един от творците, на които се възхищава най-много.

И така, когато Селинджър, войник от контраразузнавателния корпус, научава, че Хемингуей, военен кореспондент на списание "Колиър“, е в Париж, той се качва на джип и тръгва към "Риц", където бил сигурен, че ще го намери.

Намира го - и двамата писатели дълго си говорят и пият. В писмо до редактора след срещата, Селинджър описва Хемингуей като "наистина добър човек", който е много по-скромен и щедър, въпреки репутацията си на грубиян. Хемингуей му казва, че е чел някои негови разкази и ги е харесал.

Хемингуей като военен кореспондент по време на Втората световна война.

Селинджър напуска "Риц" окрилен. В първите месеци на войната той отчаяно се стреми да намери време, в което да пише, но след срещата с Хемингуей удвоява усилията си, пише в окопи и къде ли не, когато има възможност. Селинджър "използва писането… като един вид самолечение“, разказва Славенски, "като начин да се справи с ужасите, на които е бил свидетел".

След Париж тези ужаси се възобновяват. Дивизията на Селинджър е първата, която влиза в Германия, където се озовава в една от най-кървавите битки, включително сраженията в гората Хюртген. Това е най-дългата битка на германска територия през войната, и най-дългата битка, която американската армия сама е водила в цялата си история. Сраженията продължават от 14 септември 1944 г. до 10 февруари 1945 г. на повече от 129 квадратни километра, източно от белгийско-германската граница. В сраженията в Хюртген американската армия губи най-малко 33 000 убити и ранени, включително загубите в сражение и не в сражение, германските жертви са 28 000

Зимата в Хюртген е ужасяваща, войниците замръзват до смърт в окопите, а Селинджър се опитва да се разсее от мрачната обстановка. Според приятеля му от армията - Вернер Клеман, писателят го дръпнал една вечер и казал: "Да вървим и да потърсим Хемингуей."

Разбира се, двамата мъже намират Хемингуей на около километър и половина, в малка селска къща. Хемингуей ги посреща и тримата пият шампанско от метални военни чаши и разговарят с часове. Селинджър е особено горд, че е спечелил одобрението на Хемингуей.

След Хюртген обаче полкът на Селинджър влиза в още битки и трагедия - от Арденската офанзива (Battle of the Bulge, както я наричат съюзниците - б.р.) до освобождаването на лагерите в Дахау. До края на войната Селинджър страда от това, което по онова време се нарича "бойна умора", а днес -  боен и посттравматичен стрес, а през юли 1945 г. се озовава в болница в Нюрнберг за лечение.

Този период от следвоенните преживявания на Селинджър е известен благодарение на откровено писмо от две страници, което той пише на Хемингуей от болницата. "Дори от прочитането на това писмо до Хемингуей можем да заключим, че той наистина не е получил много помощ", пише Славенски, "и на Селинджър му бяха необходими години, за да започне да преодолява бойния стрес, от който страдаше".

Селинджър признава пред Хемингуей, че е бил "в почти постоянно състояние на отчаяние“, но се надява, че ще се срещнат отново в Ню Йорк. - "Разговорите, които имахме тук - пише той, - бяха единствените минути надежда..."

*D-Day - Денят 6 юни 1944 г. по време на Втората световна война, в който съюзническите сили нахлуват в Северна Франция, като слизат на бреговете на Нормандия.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?