2018 година започна с протест на медици от общински болници, борещи се за оцеляване и с натрупаните от 31 общински лечебни заведения общо 24 милиона неразплатени задължения. Годината приключва с превръщането на т.нар. правителствена болница “Лозенец” в учебна база към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с решението на правителството с един подпис да плати дълговете ѝ за 23 милиона лева.

“Погасяваме ги, за да не кажете, че ви я дадохме с дългове”, обяви премиерът Бойко Борисов, който огласи и друго решение на кабинета: до 2020 г. София ще се сдобие с още едно лечебно заведение. За бъдещата национална педиатрична болница в недостроената 13-етажна сграда на терена на Александровска болница ще бъдат заделени 20 милиона лева - за дограми, фаянс, врати и довършителни дейности. 

Втори шанс за проекта

Активното лобиране даде резултат, въпреки фалстарта през 2004 г. по времето на кабинета на НДСВ и ДПС на премиера Симеон Сакскобургготски. Тогава за болницата беше осигурен кредит, имаше и изпълнител, за което тогава усилено лобираше италианският бизнесмен Пиерпаоло Черани, близък на италианския престолонаследник Виктор Емануил, братовчед на Сакскобургготски. През 2006 г. Черани беше обвинен в Италия в ходатайстване с цел получаване на държавни поръчки в здравеопазването и телекомуникациите в България. Именно провалилият се проект за педиатрична болница в София бе “поръчката” в здравеопазването, дала основание на бившия депутат от ДСБ Стойчо Кацаров да нарече вбесяващ цинизъм това, че "под маската на грижа за децата беше изготвена класическа корупционна схема".

За необходимостта от национална педиатрична болница настояват от години 31 неправителствени организации, Педиатричната асоциация, медици. Най-силният им аргумент е, че в една такава болница всички специалисти за лечението на деца ще бъдат на едно място, което би било голямо улеснение за родителите.

Огромен дисбаланс между София и провинцията  

Но извън София и още няколко по-големи градове достъпът до навременна специализирана медицинска помощ е критичен. Детски отделения в областни и общински болници, като тези в Смолян, Сандански или Враца, дори затвориха за известно време тази година поради недостиг на лекари и медицински сестри. Представете си какво означава това за родители с болно дете, което се нуждае от хоспитализация - те трябва да пътуват до друг град, да търсят възможност за престой там, това води след себе си по-високи разходи, а детето не получава своевременно лечение. 

Свръхконцентрацията на специалисти и болнични легла на няколко места в България и пълната им липса в цели други райони си е дискриминация. Най-много излишни болнични легла има в София, Пловдив и Пазарджик - според Националната здравна карта, в чието изготвяне участва и екипът на здравния министър Кирил Ананиев. Макар в управленската програма да е записано, че правителството ще осигури прилагането на Националната здравна карта като инструмент за преодоляване на регионалните дисбаланси, приложението не просто се отлага - на практика то е неосъществимо днес. 

В София са струпани близо една пета от всичките 345 болници в България - държавни, частни, общински и десетки диагностично-консултативни центрове (ДКЦ). Но повече болници не означава повече здраве, иначе българите щяха да са от най-здравите европейски нации. По брой хоспитализации спрямо броя на населението България заема първо място в ЕС по данни на Световната банка и на ЕК; страната е първенец по смъртност, като детската е два пъти по-висока от средната за ЕС; България е сред първите 3 страни в ЕС с най-ниска средна продължителност на живота; пациентите в България доплащат най-много и т.н. За лечение на деца до 18 години отиват не повече от 10% от годишните разходи на НЗОК, която през 2019 ще разполага с рекорден бюджет - 4,3 милиарда лева, но лъвският пай отново е за лекарства и болнично лечение, а за профилактика и ранна диагностика са предвидени под 8% от всички средства. Защо, например, държавата да не поеме пренатални кръвни тестове на бременните жени, за да бъдат избегнати ражданията на деца с малформации? Те струват между хиляда и 5 хиляди лева и са непосилни за повечето български жени. Но в сравнение с издръжката на социални домове за деца с увреждания и подкрепата за родители на такива деца те изглеждат по-доброто решение. 

Остър дефицит на специалисти 

Педиатрите, но и много други специалисти, намаляват. В момента практикуват не повече от 1400, от които поне 1/5 са на пенсионна възраст, вкл. над 70-годишни. Най-остро се усеща липсата им в доболничната помощ. Но нито дефицитът на специалисти, нито системата за получаване на медицинска специалност кара управляващите да обмислят мерки в тази посока.

По време на онлайн дискусията за националната педиатрична болница, проф. Владимир Пилософ призна, че дефицитът от кадри е проблем, който още няма решение. Което означава, че сградата първо ще се достроява, а после ще се мисли как тя да бъде напълнена със специалисти.

Дойче веле.