Покрай коледните и новогодишните празници имаме навика да осмисляме отиващата си година и да мечтаем за следващата. Съвсем нормално e да се надяваме, че най-доброто предстои. Проблемът идва, когато започнем да разчитаме предимно на „чудеса“.

От най-ранна възраст ни набиват в главата, че „на Коледа стават чудеса“. В резултат на това набиване постепенно приемаме, че единственото, което можем да направим, за да подобрим живота си, е да се надяваме, че онази вълшебна сила, наречена „чудо“, ще озари живота ни и мигом ще превърне болестта в здраве, нищетата в богатство и неуспехите в постижения. Колкото повече приемаме този вариант като единствения възможен, толкова по-склонни сме да опитваме да получаваме нещо срещу нищо.

Най-яркият пример за това са милионите мъже и жени, които търкат лотарийни билетчета с надеждата да оправят живота си като с вълшебна пръчица. Вместо да инвестират времето и енергията си в самоусъвършенстване и други смислени начинания, те хвърлят и последните си пари на вятъра. Няма значение, че историята предлага изобилие от доказателства, че единствените хора, които отчитат дългосрочно подобрение на живота си благодарение на лотарията, са не тези, които търкат билетчета, а онези, които ги печатат и продават.

За чудесата и личната отговорност

Популярната погрешна представа за естеството на „чудесата“ е свързана със също толкова популярното и също толкова погрешно разбиране за онова, което наричаме „късмет“. Погрешната интерпретация на тези елементи на живота произтича от убеждението, че едни хора учат в най-престижните университети, намират работа, която им носи добри пари и удовлетворение, изграждат компании за милиарди и печелят купи и медали само защото някаква неведома сила е избрала да ги дари със спокоен и щастлив живот за сметка на милиони други човешки същества. Това убеждение се разпространява със скоростта на вирус, защото дава основание на човек да се възприема като жертва. А когато се възприема така, той се освобождава от личната си отговорност, тъй като „знае“, че каквото и да прави, не може да промени живота си.

В този контекст никак не е чудно, че Коледа и изобщо последните дни на годината са се превърнали в състезание по произвеждане на пожелания. Не по желания, а по пожелания! Разликата между двете е много повече от две букви: при пожеланията е нужно единствено да се надяваме да получим обекта на нашите мечти, докато желанията, ако са искрени и ясно формулирани, изискват конкретен план за действие и всекидневни усилия, които увеличават вероятността да превърнем желанията си в техния материален еквивалент. В първия случай на практика не носим никаква отговрност (и съответно вина при негативен развой на събитията), докато във втория сме единствените, които носят отговорност (и съответно вина).

Истината е много проста и същевременно много болезненена: чудесата не идват свише, а се създават с усилия, воля и търпение. Тази истина е проста, защото ни показва посоката, в която трябва да поемем (посоката на съзиданието), както и средствата, с чиято помощ да се придвижваме напред (труд и постоянство). Тя обаче е и болезненена заради сериозната инвестиция, която изисква от нас под формата на енергия, време и психическа устойчивост.

Чудото идва стъпка по стъпка

Вместо да се осланяме на безбройните пожелания, които по Коледа се продават със значително намаление, ще си помогнем далеч повече, като си поставим значими цели и планираме какво, как и кога трябва да правим, за да ги осъществим. Вместо да очакваме „чудото“ да дойде с гръм и трясък, далеч по-добре е да възприемаме същото това „чудо“ като пътуване, което трябва да изминем стъпка по стъпка. Както наскоро ми сподели един здраво стъпил на земята български бизнесмен и филантроп, няма как човек да реши днес, че иска да има 20-годишна дъщеря, и утре вече да я има.

Най-успелите хора обикновено създават впечатлението, че постигат всичко с лекота. В действителност обаче успехът, независимо как го разбираме и независимо за коя област на живота говорим, е продукт на дългогодишни наслагвания на усилия, знания, житейски опит и контакти.

Това правило е валидно не само на индивидуално, а и на колективно ниво. Мащабната политическа, икономическа и социална промяна, за която в България мечтаем и говорим от десетилетия, няма да стане реалност с пожелания. Тя ще бъде възможна чак когато всеки от нас осъзнае своята отговрност, започне да изисква повече от себе си и допринася за благото на общността. Защото, ако перифразирам една популярна мисъл, приписвана на различни хора, колкото по-здраво работим, толкова по-голям късмет ще имаме.

Ние имаме далеч по-голям контрол над живота си, отколкото сме склонни да смятаме. Колкото по-скоро го проумеем, толкова по-вероятно е да ни се случват чудеса.

Весела Коледа и здрава и успешна 2019 година!

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".