"Демократична България" ще отправи питане към Европейската комисия, за да разбере "кой е виновен" за налагането на глоба от 150 млн. лв. на Българския енергиен холдинг заради злоупотреба с монополно положение, съобщи съпредседателят на обединението и лидер на ДСБ Атанас Атанасов. 

Питането ще бъде изпратено от евродепутата Светослав Малинов, а причината за това е, че версиите на премиера Бойко Борисов и министъра на енергетиката Теменужка Петкова и на самата Европейска комисия по темата сериозно се разминават. Първоначалната реакция на Борисов бе, че глобата е наложена, защото България не искала да приватизира енергетиката си, а страната ни продължава да твърди, че проблем с достъпа до газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" не е имало. От Брюксел обаче отрекоха да са искали приватизация на каквото и да е, а настоявали само за гаранции за прекратяване на възможностите за злоупотреба с монопол.

Владислав Пенев от обединението стигна по-далеч - прогнозира фалит на държавната енергетика в рамките на около 2 години. И това не е само заради глобата от ЕК. По думите му държавните енергийни дружества за 2018 г. са със загуба от около 500 млн. лв. Очакват се и решения по делата срещу България, заведени от електроразпределителни дружества у нас, които текат от години. Той припомни и проблемите с ТЕЦ "Марица изток 2". 

Според Атанасов и през 2019 г. основен проблем ще бъде начинът, по който се харчат парите на данъкоплатците. Причината - в законите за бюджет за 2018 и 2019 г., приети от Народното събрание, няма записан разход от 1,3 млрд. лева за инфраструктурни проекти. В края на 2018 г. обаче само с решение на Министерския съвет парите бяха отпуснати с мотива "строеж на автомагистрала "Тракия", а точно преди коледните празници харченето им бе възложено на държавното дружество "Автомагистрали" ЕАД. 

Позицията на "Демократична България" е, че заобикаляне на правовия ред и конституцията, в която се казва, че Народното събрание е институцията, която одобрява начина, по който се харчат парите на данъкоплатците чрез годишния бюджет. 

Съпредседателят на обединението и председател на "Да, България" Христо Иванов обяви:

"За нас 2019-а ще е година на избор за нашето общество - повече Европа или повече от неототалитарните тенденции, които виждаме да се консолидират у нас."

Първият пример, който даде, бе с начина, по който се реализира намерението на България да стане част от Европейския банков съюз, което присъединяване нарече "правилно", но не и стъпките, които се предприемат. На практика единият от органите, който трябваше да оздрави финансовата система - Комисията за финансов надзор, остана почти без членове, и то в момент, в който излиза новината, че БНБ е наложила надзор на 4 български банки, без да се уточнява какви. По същия начин стои въпросът и в застрахователния сектор, в "който излизат скелети, за които се знае от години". 

Големият провал според Иванов е с въвеждането на т.нар. електронно управление.

"Майката на всички реформи и на модернизацията на управлението във всички сфери е електронното управление. Тук управляващите търпят монументален провал и историята с електронните винетки от последните дни е само последният пример", заяви Иванов.

Той припомни предишния голям скандал - с Търговския регистър, за който нищо не се разбра по същество, но не стана ясно и каква отговорност бе поета извън изгърмяването на няколко бушона в администрацията. Сривове на системи имаше и при Гранична полиция, и в други институции, а част от провала е в постоянното отлагане на въвеждането на системата за електронна идентификация. 

"Кога вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за електронното управление, ще излезе да признае провал", попита Иванов.

Темата за върховенството на закона също е част от избора между повече Европа и ситуацията в момента.

От "Демократична България" ще сезират Европейската комисия за старт на процедура за проверка за нарушаване на европейските принципи в законодателството и практиките на т.нар. специализирано правосъдие и превръщането на КПКОНПИ в репресивен орган. По думите на Иванов в рамките на тази процедура ще се направи опит Европейската комисия "да си отвори очите за реалностите". Сезирането е част от процедурата срещу България, свързана с проверката от страна на ЕК как България спазва евродирективата за гражданската конфискация. На 8 декември България е получила искане да обясни как спазва европейското законодателство в тази му част и за това е даден срок от 1 месец, който изтича утре, съобщи още Иванов.

От "Демократична България" обявиха, че и президентът Румен Радев говори едно, а върши друго. Причината - отказът му да наложи вето над последните промени в антикорупционния закон, който засяга именно конфискацията на незаконно придобито имущество.

Последният тест за държавния глава ще е поведението му при предстоящия избор на нов главен прокурор, защото мандатът на Сотир Цацаров изтича в края на 2019 г.