Камък... Къде ти! Направо 2 камъка ми паднаха от сърцето, като прочетох в един вестник, че до дни София ще се обзаведе с поредните 2 мола. Таман имах две приятелки, които още си нямаха персонален мол – почти всички други столичани вече си имат по един. Много е фешън – бръмчиш си сам из магазините, гледаш топлите очи на продавачката, която единственото, което е продала през последните 2 месеца, е себе си след една вечер в Студентски град.

С вид на замислен ядеш пуканки по 5 лв., докато чакаш киното за още 25 лв., колкото да кажеш после, че си водил духовен живот снощи. А всъщност си си дал всичките (на майка ти) пари, за да гледаш 9-и епизод от сагата как едни защищават вселената, правена по компютърна игра от допотопната Нинтендо ера.

Не, не съм стиснат – не е в това въпросът.

Наскоро бях в Сърбия. Тия пък, знаете ли що работят след коскоджами ти война кажи-речи срещу целия свят?! Едни пред очите ми строяха магистралата Белград-Скопие, защото другите вече ги построиха. Чувам, че пак те достроили „Застава“ и сега всички сърби от старите „Юго“ правят мирен преход към техен си, роден „Фиат“. Два модела! Трети направили в завода за гуми „Тигар“ поточна линия, огромна табела и директорски кабинети за новите собственици - „Мишлен“. Гумите са на световно ниво. Четвърти произвеждат най-големите марки цигари, а нашия „Булгартабак“ само Таня Дончева се осмелява да каже на кого е реално.

И това е само повърхността – една гола икономика.

Когато мегамоловете плачат, от огромните им слънцезащитни очи се отронват сълзи с големината на замрели читалища.
Когато всички (аут)летни гащи, чакащи на склад своя задник, се натрупат, камарата ще зарине Народната библиотека, Софийския университет и „Св. Ал. Невски“.

Когато всички безмозъчни зомбита – жертви на консуме-културата, наложена ни от Запад, изпоядат всичкия наличен ресурс, нали знаете какво ще направят? Ще изплюскат и създателите си.