Article_top

Навикът на някои художници да облизват върха на четката помогна на двама учени да разкрият детайли около живота на илюстраторка, живяла преди повече от 900 години. Благодарение на малките сини петънца, наслоени върху зъбите ѝ, експертите установяват, че това е челюстта на германска монахиня от Средновековието, съобщава Би Би Си.

Частици от редкия пигмент лапис лазули са се насъбирали върху зъбите ѝ, когато докосвала четката с език. Според изследователите, това показва, че жените са играли много по-голяма роля в илюстрирането на библейски текстове, отколкото се смяташе досега.

Първоначално задачата на учените била да проучат здравни и диетични проблеми на хората от Средновековието. За целта избират манастир в Далхайм, Германия, и анализират зъбен камък, фосилизиран с времето върху зъбите. Когато стигат до челюстта на обект В78, те откриват много повече от това с какво се е хранил покойникът.

Челюстите, където ясно се вижда голямо парче от ценния пигмент. Снимка: Кристина Варинер

След радиовъглеродно датиране установяват, че останките принадлежат на жена, живяла между 997 и 1162 г. и починала на възраст между 45-60 години. В останките ѝ нямало нищо забележително, с изключение на наслоената плака по зъбите ѝ.

„Зъбният камък е наистина супер, това е единствената част от нашите тела, която се фосилизира, докато сме още живи – коментира авторът на проучването доктор Кристина Варинер от Института по наука за човешката история „Макс Планк“ в Йена, Германия. – По време на този процес той поглъща всякакви остатъци от живота ти, късчета храна се заклещват и зъбният камък става като капсула на времето. По зъбите на жената открихме още гранули нишесте и полен, но също така и тези светло-сини пръски минерал, стотици частици. Никога преди не сме виждали нещо подобно.“

На учените им отнема известно време да установят произхода на необичайните частици. В крайна сметка разбират, че това е лапис лазули – рядък и ценен пигмент, който се добива от планина в Афганистан. Лапис лазули се използвал за основа, смесвал се с ултрамарин – ярко син и толкова скъп, че дори художници като Микеланджело не са можели да си го позволят. Смесицата се използвала за илюстриране на най-ценните религиозни ръкописи.

Микроскопско увеличение на частиците лапис лазули в зъбния камък на монахинята. Снимка: Моника Тромп

Профилът на жената отговаря на Гуда, монахиня от XII в., илюстраторка на свещени ръкописи и първата жена, подписала се под автопортрет. В една от книгите, по които работила, тя създава свое малко изображение, а на латински край него пише:

„Грешната Гуда написа и нарисува тази книга“.

Но как един от най-редките материали за художници попада в зъбния камък на тази жена?

„Съдейки по разпространението на пигмента в устата ѝ, заключихме, че най-вероятно тя самата е илюстрирала с пигмента и е имала навика да облизва върха на четката“, казва Моника Тромп, съавтор на изследването и колежка на Варинер от Института „Макс Планк“.

Експерти по средновековна история изтъкват, че скъпият пигмент се е поверявал само на най-изкусните майстори. Откритието предполага и още нещо – жените са имали много по-значима роля при писането и илюстрирането на религиозни текстове, отколкото се допускаше до днес. По това време вече е имало женски манастири, но по-малко от 1% книги са приписвани на тях преди XII в. Честа е била практиката жените да не се подписват с имената си, като знак на смирение, но авторите на изследването смятат, че по-скоро е имало силно мъжко надмощие в манастирите тогава и жените са смятани за почти невидими.

Монахинята е живяла в Данхайм, все още могат да се видят останките от женското съсловие, но няма изкуство, няма книги, само част от гребен. Остават единствено препратките в различни текстове – разяснява Варинер. – Това не е споменато в историята, но ние сега открихме още едно място, където жените са се занимавали с изкуства и за което не сме имали представа.“

Варинер и Тромп ще използват техниката на изследване на зъбен камък, за да опитат да идентифицират и други художници, боравили с пигменти.

„Мисля, че това ще е невероятна възможност да открием самоличността на тези хора“, допълва Варинер.

Площад Славейков

 

Навикът на някои художници да облизват върха на четката помогна на двама учени да разкрият детайли около живота на илюстраторка, живяла преди повече от 900 години. Благодарение на малките сини петънца, наслоени върху зъбите ѝ, експертите установяват, че това е челюстта на германска монахиня от Средновековието, съобщава Би Би Си.

Частици от редкия пигмент лапис лазули са се насъбирали върху зъбите ѝ, когато докосвала четката с език. Според изследователите, това показва, че жените са играли много по-голяма роля в илюстрирането на библейски текстове, отколкото се смяташе досега.

Първоначално задачата на учените била да проучат здравни и диетични проблеми на хората от Средновековието. За целта избират манастир в Далхайм, Германия, и анализират зъбен камък, фосилизиран с времето върху зъбите. Когато стигат до челюстта на обект В78, те откриват много повече от това с какво се е хранил покойникът.

Челюстите, където ясно се вижда голямо парче от ценния пигмент. Снимка: Кристина Варинер

След радиовъглеродно датиране установяват, че останките принадлежат на жена, живяла между 997 и 1162 г. и починала на възраст между 45-60 години. В останките ѝ нямало нищо забележително, с изключение на наслоената плака по зъбите ѝ.

„Зъбният камък е наистина супер, това е единствената част от нашите тела, която се фосилизира, докато сме още живи – коментира авторът на проучването доктор Кристина Варинер от Института по наука за човешката история „Макс Планк“ в Йена, Германия. – По време на този процес той поглъща всякакви остатъци от живота ти, късчета храна се заклещват и зъбният камък става като капсула на времето. По зъбите на жената открихме още гранули нишесте и полен, но също така и тези светло-сини пръски минерал, стотици частици. Никога преди не сме виждали нещо подобно.“

На учените им отнема известно време да установят произхода на необичайните частици. В крайна сметка разбират, че това е лапис лазули – рядък и ценен пигмент, който се добива от планина в Афганистан. Лапис лазули се използвал за основа, смесвал се с ултрамарин – ярко син и толкова скъп, че дори художници като Микеланджело не са можели да си го позволят. Смесицата се използвала за илюстриране на най-ценните религиозни ръкописи.

Микроскопско увеличение на частиците лапис лазули в зъбния камък на монахинята. Снимка: Моника Тромп

Профилът на жената отговаря на Гуда, монахиня от XII в., илюстраторка на свещени ръкописи и първата жена, подписала се под автопортрет. В една от книгите, по които работила, тя създава свое малко изображение, а на латински край него пише:

„Грешната Гуда написа и нарисува тази книга“.

Но как един от най-редките материали за художници попада в зъбния камък на тази жена?

„Съдейки по разпространението на пигмента в устата ѝ, заключихме, че най-вероятно тя самата е илюстрирала с пигмента и е имала навика да облизва върха на четката“, казва Моника Тромп, съавтор на изследването и колежка на Варинер от Института „Макс Планк“.

Експерти по средновековна история изтъкват, че скъпият пигмент се е поверявал само на най-изкусните майстори. Откритието предполага и още нещо – жените са имали много по-значима роля при писането и илюстрирането на религиозни текстове, отколкото се допускаше до днес. По това време вече е имало женски манастири, но по-малко от 1% книги са приписвани на тях преди XII в. Честа е била практиката жените да не се подписват с имената си, като знак на смирение, но авторите на изследването смятат, че по-скоро е имало силно мъжко надмощие в манастирите тогава и жените са смятани за почти невидими.

Монахинята е живяла в Данхайм, все още могат да се видят останките от женското съсловие, но няма изкуство, няма книги, само част от гребен. Остават единствено препратките в различни текстове – разяснява Варинер. – Това не е споменато в историята, но ние сега открихме още едно място, където жените са се занимавали с изкуства и за което не сме имали представа.“

Варинер и Тромп ще използват техниката на изследване на зъбен камък, за да опитат да идентифицират и други художници, боравили с пигменти.

„Мисля, че това ще е невероятна възможност да открием самоличността на тези хора“, допълва Варинер.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Туристическият сезон е слаб. Как да привлечем повече туристи по родното Черноморие?