"Небето свъси сиви вежди и следобедът притъмня в полувечерни цветове. От сутринта дъждът не спираше да се излива. В образувалата се пред входа локва с 4-сантиметрова дълбочина спря сив автомобил със синя лампа и затъмнени стъкла, изчака махването на охраната да продължи и влезе в двора. Охранителните камери последователно я проследиха, докато я изгубиха от обхват, в момента, в който се усили и дъждът. Колата спря. След няколко секунди две фигури изскочиха от пристройката на абонатната станция, притичаха приведени през локвите и ловко скочиха на задната седалка. Колата даде газ, зави обратно и след почти минута премина изхода в бавен ход. Свобода."

Така би изглеждала печатната версия на един съвсем български действителен случай. На 30 април следобед двама затворници – 46-годишният Николай Николов-Шатката, изтърпяващ 20-годишна присъда за убийство, и 48-годишният гватемалец Хосе Луис Гевара Мартинез, осъден за грабеж, кражба на превозно средство и притежание на оръжие, напускат полулегално най-строго охранявания затвор у нас през самия му вход с полицейска кола. Охранителят така и не поглежда идентификационната карта на представящия се за полицай. Колата преминава двора и спира на място, лишено от видео наблюдение, от там поема бегълците, неправомерно разпределени да работят във външен обект – парно помещение, и преминава обратно през входа на Централния софийски затвор съвсем необезпокоявано. Дъждът се сочи за причината за неглижирането на служебни задължения. "По вода" им тръгва на "осъдените" на предсрочна свобода.

Ударът по имиджа на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е просто грешка на сюжета, която правосъдното министерство не желае да елиминира като автор. Това не е първото бягство от затвор в България, няма и да е последното, и тази случка е само пример за архаичните механизми в охранителната ни система. Но защо писателят допуска още в първата глава всеки напорист пандизчия безпрепятствено да се сдобие със свобода и да спечели лична победа срещу зандана?

На 1 септември 2014 г. в София пред Министерството на правосъдието се провежда поредният национален протест на служителите на затворите в България. Присъстват стотици протестиращи, подкрепят ги служители от Синдиката на полицията. "Омръзна ни мизерията", "Събуди се вече" са само част от репликите на героите, развявани като плакати.

Правосъдното министерство скоро ще загуби част от персонажите си. Служителите, бдящи над затворниците, са като герои без перспектива в роман, в който злото побеждава – серийни убийци, педофили и всякакви криминални маргинали са просто щрих от общия пейзаж. След първите глави читателят прозира липсата на въображение на автора. Евтино произведение. Защото "пари нема".

Нелепа сюжетна линия катурва надолу към пропастта на безпаричието целия наличен състав на българските затвори. Месечната заплата на служителите е в диапазона от 600 до 700 лева, а издръжката на затворник – 1000 лв. за месец. Излиза, че "лошите момчета" зад решетките ги гледат по-достойно. Според правосъдния министър Христо Иванов увеличаване на работните заплати на надзирателите може да има най-рано от януари 2015 г, НО ако се намерят пари в бюджета.

На фона на факта, че един надзирател отговаря за 50 до над 300 затворници, а броят на лишените от свобода се увеличава всяка година, конфигурацията на служители срещу пандизчии е доста неравностойна. Малко са мераклиите да служат на държавата по време на превъзпитателния период на лишените от свобода. Как да вардиш рецидивисти, когато рецидив е ниското заплащане? Как да наглеждаш всяко кътче на затвора, когато камерите не покриват всяка площ? Като добавим и занемарената поддръжка на затворите, картинката далеч не е привлекателна. Наобиколени от наркотрафиканти, крадци, изнасилвачи и убийци, надзирателите ежедневно рискуват живота си.

И може би е въпрос на време кога ще избягат от затвора.

----

Васко Мавриков е роден на 6 август 1976 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, след което работи като сценарист на „Сладко отмъщение”, водещ на „Фатално привличане”, както и репортер в предаването „Господари на ефира”, където води рубриката „Приятно ми е, Мавриков!” През 2009 г. е ководещ и комик във „Вечерното шоу на Азис”. Същата година става част от екипа на „Денят е прекрасен” по bTV. След това поема „Баркод" по ТВ7 и е продуцент на икономическата рубрика „Защо“ поNews7. За свое най-голямо постижение счита игралния филм „Корпус за бързо реагиране“ и продължението му „Корпус за бързо реагиране 2“, където е сценарист и изпълнява главната роля.

Текстът е написан специално за Клуб Z.