Държавният секретар Майк Помпео изнесе реч в Кайро  на 10 януари, която сякаш бе предназначена за аудитория от само един човек - президента Доналд Тръмп. Основният мотив бе познат - външната политика на САЩ преди Тръмп била обективно лоша, докато сегашната администрация била обърнала монетата.

Друга повтаряна идея е, че всяко външнополитическо решение на Америка трябва да бъде насочено срещу интересите на Иран.

Както и да се възприеме симфонията на Помпео у дома, едно е ясно - за слушателите в Близкия изток тя определено бе "разстроена".

Речта напомня на изказване на Барак Обама в същия град по време на първата си година като президент на САЩ и която бе насочена конкретно към Близкия изток. Основното послание на Обама бе - мюсюлманският свят и Западът могат да поддържат много по-добри отношения, но ще трябва и двете страни да разпознаят както положителните си страни, така и недостатъците. 

Въпреки че изрази уважение към исляма, Обама, както журналистът на "Ал-Арабия" Хишам Мелхем отбеляза,"смело обсъди някои остри, тежки и чуствителни проблеми, които мюсюлмански и арабски лидери не желаят да чуват".

Обама подчерта и посочи положителните ценности, които Америка е култивирала в Близкия изток, докато искрено припозна някои от основните грешки като Кръстоносните походи или съвременната ислямофобия. 

Той също предложи изчерпателен план за подобряване на отношенията и отдели внимание на теми като разработването на ядреното оръжие, разпространяването на демокрацията, религиозната свобода, правата на жените и икономическото развитие. Речта на Обама бе универсално приветствана.

Помпео повтори много от мотивите на Обама, като същевременно изрично се дистанцира от бившия президент.

Според Държавния секретар Обама заявил, че "радикалният ислямизъм не произлиза от идеология". Но, Обама не е казвал това. Въпреки че коментира въздействието на политическото потисничество и икономическите последствия от глобализацията, един от важните аспекти на речта на Обама бе откритата атака срещу идеите на Ал Кайда.

Помпео заяви, че преди настоящата администрация да поеме властта Щатите "са подценявали решителността и жестокостта на радикалния ислямизъм". В същото време Обама изрази готовността “безспирно да се бори с екстремистите, които представляват смъртоносна опасност за нашата сигурност".

Погрешни твърдения

По модела на речите от времето на президентските кампании Помпео прие за успех освобождаването на "99% от територията на Ислямска държава", което се е било случило "само през последната година", въпреки че по-голямата част от въпросното "освобождаване" стана при предишната администрация.

Продължителното осъждане на Иран в речта на Помпео остави впечатлението, че Щатите са постигнали огромен успех, въпреки че нищо не е постигнато през последните две години. Тръмп притиска Техеран, но все още няма знак за "по-добра сделка" за ядреното въоръжаване, която да замени споразумението от 2015 г., от което президентът на САЩ се отказа.

Нещо повече, според скорошно изследване няма последователност между налагането на нови санкции и неуспехите на Иран в регионалните ѝ дейности.

Имаше и пасажи от речта, в които се описваха миналите политики на САЩ в региона, които ще бъдат посрещнати единствено от безмълвно клатене на глава. Например:

"Нашата готовност да се обръщаме единствено към мюсюлманите, а не към нациите игнориращи богатото разнообразие на Близкия изток. То подкопава концепцията за нацията-страна, основата на международната стабилност".

С други думи... предишните администрации "не са се обръщали към нациите"?

Подобна ще бъде реакцията на арабите и мюсюлманите. Те със сигурност ще забележат мрачния тон на речта, в която се отдели внимание основно за конфликтите и конфронтациите в региона, особено с военен характер.

Значими прoпуски

Повечето внимателни наблюдатели ще обърнат внимание най-вече на това, което не се спомена в речта на Държавния секретар. Най-крещящият пример е конфликта в Йемен. Помпео го спомена мимоходом като преполагаем фронт срещу Иран без да осъди действията на коалицията на Саудитска Арабия, която доведе до избухването на хуманитарна криза в региона.

 

Друг пропуск в изказването на Помпео бе конфликта между Израел и Палестина, особено ако съпоставим отразяването на темата с речта на Обама. Бившият президент нарече връзката между САЩ и Израел "нечуплива", като същевременно посочи, че палестинците "са страдали в борбата си за родина"

Единственият коментар по темата на Държавния секретар бе абстрактното обещание да “настоява за истински и дълготраен мир между Израел и палестинците". Вместо това, той отдели няколко изречения, за да защити преместването на посолството на САЩ в Йерусалим, като се похвали, че администрацията е спазила "20-годишна резолюция", без да обясни защо предишните президенти са отказали да я изпълнят.

Помпео също отдели необяснимо дълго време, за да разкаже как един израелски джудист е спечелил състезание в Обединените арабски емирства и как израелският министър на спорта и културата е плакал от радост след участието на Израел на състезанието. Не очаквайте обикновеният гражданин от Близкия изток да се разчувства както израелския министър.

Помпео спомена "истината" в началото и в края на речта си, което е учудващо за член на кабинета на Тръмп - президент, който има доста проблеми с истината.

Има огромен дефицит на доверие в тази администрация по проблемите, които бяха посочени в речта, но самата реч не направи нищо, за да го ограничи.

 
Анализът на Пол Пилар е публикуван в "The National interest", откъдето го препечатваме.