Първият полски президент Габриел Нарутович, избран, когато Полша след 130 г. възвръща независимостта си, изкарва на поста си пет дни. Застрелват го публично в една изложбена зала. Това става на 16 декември 1922 г. Убийството, извършено от душевно неуравновесен художник, е предшествано от кампания на омраза във вестниците на националистичната десница.

Кметът на Гданск Павел Адамович изкара на поста си 20 години, но публичното му убийство в неделя вечер огледално напомня съдбата на пълния полски президент. Кампания на омраза, като 97 години по-късно възможностите ѝ са несравнимо по-всеобхватни.

„Събираме жътвата на разделението. Страшното разделение, пропито от идеологическа, политическа и религиозна агресия. В някаква степен това е резултат от присъствието на тази агресия в медиите” , коментира в първите минути сред атаката социалният психолог Януш Чаписки пред „Газета виборча”.

53-годишният Адамович беше ранен на  концерт на благотворителната организация WOSP (Голям оркестър за празнична помощ), която събира средства за медицинска апаратура. „Оркестърът” събира по няколко десетки милиона годишно, но от години е трън в очите на управляващата партия "Право и справедливост" и преди всичко на католическата църква. Донякъде заради нестандартната ориентация на основателя ѝ Йежи Овшак, но и заради светската конкуренция в благотворителността. Опитите да го дискредитират досега не успяха, провалиха се обвиненията в злоупотреби. Този път успяха, след убийството той се оттегли.

При управлението на Гражданска платформа (2007-2015) начело с тогавашния министър-председател Доналд Туск, днес председател на Европейския съвет, мероприятията на „Оркестъра” бяха почти официализирано мероприятие. По-късно „Оркестърът” бе стигматизиран, имаше забрани държавни служители да даряват. Така или иначе това беше една жизнена организация до 13 януари, когато от сцената на концерта прозвучаха думите, че кметът Павел Адамович бива екзекутиран по политически причини – заради управлението на Гражданска платформа, несправедливо обвинила  и осъдила 27-годишен бивш затворник. Извършителят е лежал в затвора за банков обир.

Речта на омразата стига по-лесно до нестабилните хора, а в Гданск срещу кмета Адамович, както и в Полша през последните години тази реч е може би най-характерната част от политическия пейзаж. Противопоставянето, най-обобщено казано, е между европейско-либералната линия,  асоциирана от Гражданска платформа, и националистично-клерикалните среди, групирани около  управляващата партия "Право и справедливост", в която влиянието на католическата църва е много силно, и крайни дясно-националистични групировки. Една от тях, "Общополска младеж",  бе издала некролог на Павел Адамович още преди няколко години. Думи на омраза звучат и от амвоните на църквите. Реториката на католическата църква е далеч от благочестива благост. Фактът, че Адамович открито се застъпваше за правата  на ЛГБТ общността и се противопоставяше  на официалната политика срещу миграцията, го превръщаше във враг номер едно в района. Срещу него се сипеха всякакви обвинения, но шест спечелени дела показаха несъстоятелността им.

Но резултатът от противопоставянето – един протест срещу друг, сблъсъци по улиците, яростна пропаганда по медиите - експлодира. Полските власти започнаха да осъзнават докъде са стигнали нещата вероятно още докато  сирените на линейката, откарвала Адамович към болницата, са звучали по гданските улици.

Първата реакция на президента Анджей Дуда беше да подчертае, че макар най-често да не е бил съгласен с кмета на Гданск,  в този момент той е с него. Последваха призиви за толерантност. Може би леко лицемерни, защото в същото време правителствен говорител побърза да заяви, че нападението срещу Адамович има „неполитически характер”.

Президентът опита помирителна стъпка – да събере политическите партии за организиране на шествие срещу насилието и омразата. Центърът и левицата не се отзоваха.  Според един от поканените, който  не отиде, тя е трябвало да бъде свикана много по-рано, когато обществото беше разединявано, а  обществените медии са насъсквали срещу хората, които не одобряват сегашното управление.  

Широк отзвук имаше обаче призивът на варшавския кмет за бдение в памет на Адамович. Десетки хиляди хора със свещи се събраха  също в Гданск и в редица големи градове, много от които спечелени на последните местни избори миналата есен от либералната опозиция.

Погребението на Адамович ще се състои в събота. Туск, чието завръщане в родината всеки път се превръща в сензация, обяви, че ще присъства. Въпреки декларациите на Гражданска платформа, че не желае да политизира събитието, вероятно е оттук да тръгне походът на либералите към  Европейския парламент и той да се окаже успешен.