Далеч съм от контекста на дебатите в Обединеното кралство, което вече може да се нарича Разединеното кралство.

Но Тереза Мей е на светлинни години далеч от Маргарет Тачър (от която да се похваля, имам лично взет автограф върху нейната книга, която ѝ поднесох, а тя погледна корицата и каза: „Ах, тогава бях млада и хубава!”!).

Маргарет Тачър спечели едно ключово гласуване, но подаде оставка, защото го прецени като недостатъчно.

Тереза Мей загуби катастрофално едно ключово гласуване, но не подаде оставка, макар че трябваше да го направи още в същия миг, когато бе безпрецедентно унизена.

Наистина - каква деградация на политиката в Разединеното кралство - от Маргарет Тачър да паднеш до Тереза Мей.

Защото проблемът е именно стратегически, системен, структурен, същностен. И Тереза Мей наистина е само следствие от този проблем.

Но пък какво трагично и безобразно, какво страшно и унизително следствие! 

Човек да го заболи сърцето като гледа какви дребни и ситни като камилчета са подобни лидери, налазили света, Запада, Европа и България. И даже страшното е не, че са дребни и ситни като камилчета, а че изповядват съмнителни ценности и не се свенят да прибягват до нагъл и безпринципен популизъм, цената на който ще бъде плащана от народите на демократичния свят, започващи толкова трагично да стават благоприятната почва, на която да покълва и пуска отровни филизи този нагъл и безпринципен популизъм.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията