Човечеството е изправено пред огромен проблем. Начинът ни на хранене вреди не само на Земята, а и на здравето. Около три милиарда души се хранят погрешно, което представлява 40 на сто от населението. А ножицата е голяма. Докато 820 милиона не си дояждат, далеч повече – 2,2 милиарда са с наднормено тегло, пише “Шпигел” в своя публикация, посветена на проблемите при храненето.

Като следствие от свръхтеглото нарства рискът от сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак. Според научно изследване свърхтеглото е  причина за 4 милиона смъртни случаи през 2015 г.

Към това трябва да се прибави и факта, че в световен мащаб производството на хранителни продукти обхваща 40 на сто от обработваемата земя и поглъща 70 на сто от питейната вода. Наред с това на производството на хранителни продукти се падат 30 на сто от парниковия ефект, е мнението на международен екип от учени, изразено в публикация в специализираното издание “The Lancet”. Екипът се състои от 37 експерти в областта на храненето и икономиката от 16 държави, работили върху научния проект в продължение на три години.

Тяхното послание е:

«В световен мащаб селското стопанство и прехраната трябва радикално да се променят, за да може да се подобри  човешкото здраве и да се избегнат катастрофални щети за Земята.»

Добрата новина е, че би било възможно населението, което през 2050 година се очаква да достигне 10 милиарда души, да се храни здравословно и то без да нанася щети на природата. Човечеството обаче трябва да напрегне сили и то преди всичко, когато става въпрос за хранене.

Месото като проблем

«Храненето на населението в световен мащаб трябва драстично да се промени», казва Уолтър Уилет от университета в Харвард и един от двамата научни ръководители на екипа, извършил изследването.

През изминалите 50 години е имало голям напредък при борбата срещу глада и бедността. Започнало е обаче приемане на прекалено много калории, захар и други нездравословни хранителни продукти.

Според учените трябва да се намали наполовина консумацията на говеждо месо и захар. Обратното – трябва двойно да се увеличи приемът на здравословна храна, като плодове и зеленчуци.

Учените са разработили дневен план за хранене, който щади едновременно здравето и природата:

- 7 грама свинско месо и 7 грама говеждо или агнешко (колкото топче за супа)

- 29 грама пилешко (бялото месо тежи 10 пъти повече)

- 28 грама риба

- 13 грама яйце (това означава яйце и половина на седмица)

- 30 грама захар

- 550 грама плодове и зеленчуци, от които само 50 грама картофи

- 230 грама пълнозърнести продукти, като ориз, жито или царевица и 125 грама леща, ядки и грах

- 250 грама млечни продукти, което съответства на чаша прясно мляко

- 50 грама масла и мазнини

Естествено, че никой не може да яде точно по 7 грама говеждо месо. Де факто целта е да се каже, че шницел на обед и филийка хляб с парче салам за вечеря са прекалено много.

Според Германското сдружение по хранене прием на двойно количество месо е здравословно. Препорчват се между 300 и 600 грама седмично. Понастоящем всеки германец консумира седмично повече  – 1,15 кг.

Но как да наложиш вижданията си в световен мащаб? Изследователите представят пет стратегии:

1. Драстично да се намали рекламата на нездравословни хранителни продукти, а цените на храните да съответстват на възникналите разходи за природни ресурси. «Животновъд от ЕС трябва да отглежда толкова животни, колкото може да изхрани от собствена земя», казва Симоне Велте от фондацията «Помощ срещу глада», която не е участвала в научното изследване. Само така можело да се намали производството на прекалено много и евтино месо.

2. Да се намали наполовина количеството на хранителни стоки, които се изхвърлят. Според германското Министерство на земеделието и прехраната всеки гражданин на Германия изхвърля средно по 55 кг хранителни стоки годишно. Ако към това се добави промишлеността и крупните предприятия, то това прави 11 милиона тона хранителни отпадъци годишно. Ако се избегне, в Германия биха се спестили 30 милиарда евро на година.

3. Увеличаване на реколтата, примерно чрез устойчиви на суша растения или напояване.

4. Природата да не се превръща в обработваема земя. Наред с това при 10 на сто от крайморските региони да се забрани риболова, за да може животинският морски свят да се регенерира.

5. По-голяма подкрепа за средни земеделски фирми. За това природозащитници отдавна настояват. Близката до Зелената партия фондация «Хайнрих Бьол» и природозащитната организация «Съюз» в наскоро издадения от тях «Аграрен атлас» подлагат на остра критика факта, че близо 80 на сто от европейските субсидии за земеделска дейност отиват само до 20 на сто от земеделските фирми, ерго до крупните производители.

Разумни ли са предлаганите стратегии?

«Като цяло научното изследване е обхватно с оглед на прехрана, климат и биологично многообразие», казва Франциска Шюнеман от

Института по световна икономика в Кил, която не е участвала в научното изследване. Според нея научният екип не предлагал кой знае какви новости, но е обобщил редица аспекти по темата, като ги е представил разбираемо.

Шюнеман обаче се съмнява, че хората ще допуснат да ги превъзпитават и да променят начина си на хранене:

«Храненето е нещо много, много емоционално.»

Същевременно Шюнеман е убедена в правотата на предложението на учените драстично да се намали рекламата на нездравословни хранителни продукти, както и предлагането им на пазара. Най-вероятно това щяло да доведе до масирана съпротива от страна на хранителната индустрия. Така например идеята в германските закусвални да се въведе един ден от седмицата като вегетариански, била наречена «опекунство».