Предстоящият избор на нов главен прокурор заради изтичането на мандата на Сотир Цацаров тази година върна добре познатия жанр на епистоларните престрелки. Бившият главен прокурор Никола Филчев беше "поканен" в петък да даде интервю за близкия до властовите кръгове сайт "ПИК". Там той грозно нападна наследилия го на поста и днешен председател на Конституционния съд Борис Велчев.

В интервюто за "официоза" Филчев твърди, че Велчев има амбиции отново да оглави държавното обвинение, макар и по Конституция това да не е възможно.

Малко след това Борис Велчев публикува свой отговор в "24 часа", където пише, че изявите на Филчев приличат на "фрийк шоу" и изпитва към него единствено съжаление.

"Нямам намерение да споря с Никола Филчев. Повече няма да го коментирам. По хигиенни съображения. А и не съм психиатър.", пише Велчев.

Ето и целият отговор на конституционния съдия Борис Велчев:

"Нямах намерение да правя изявления по повод медийни изяви на Никола Филчев, но те твърде зачестиха и изискват реакция. Изобщо, възпитанието пречи. Тези, които го нямат, са значително по-свободни. Доскоро не можех да си представя, как в една цивилизована държава двама бивши главни прокурори се разменят обидни реплики през медиите, но всичко си има граници, дори и моето възпитание.

Видимо медиите много обичат Филчев. Това е особена слабост към жанра „фрийк шоу“.

Никола Филчев се опитва да ме обиди, но може да предизвика у мен само съжаление. Съжаление за това, което говори, за това как говори, за това, че е бил главен прокурор.

„Доблестното“ му сърце беше притихнало през времето на мандата ми на главен прокурор и той не пророни и дума по мой адрес от уюта на своя „плод-зеленчук“. Нищо учудващо – Филчев винаги е бил обсебен от страх. Особен, психопатичен страх, постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости. Постоянната борба с вътрешните бесове сигурно ужасно износва психиката. Както и броенето на дългите дни до изтичането на давност, която продължава да бъде далеч.

Страхът му от тези, които са власт, води до унизително раболепие, видно и от последните му интервюта. Омразата му към тези, от които се е страхувал, но от които вече не го е страх, е патологична. Вероятно психиатрите си имат дума за подобни състояния.

Да бъда обвиняван за разбити човешки съдби точно от Никола Филчев в неговите предходни медийни изяви е цинизъм. Впрочем, макар и след време, аз се извиних на министър Николай Цонев. Чудя се, на колко хора Филчев се е извинил. Искам да кажа, от живите. Нямам предвид нито Николай Колев, нито когото и да било друг от починалите.

Скоро разбрах, че аз нося вина и за промяната в НК през 2001 година за необезпечените кредити. Само дето нямам идея как. Очевидно връзката със здравия разум изтънява съвсем.

Дори и плачът му по комунизма изглежда комичен, когато си спомним, как от трибуната на Народното събрание с плам твърдеше, че „престъпниците са в лявата страна на тази зала“. Разбира се, под одобрителния поглед на своя тогавашен Командир, към когото също впоследствие разви патологична омраза. Естествено, след като последният падна от власт.

Престоят в „плод-зеленчука“ вероятно е имал за цел да забравим Никола Филчев и той сега да се представи като нов човек, който може да ни учи на морал. Трудно ще го забравим. А другото си е работа на медиите – нека му дават трибуна. Както вече казах, обичат си го. Фрийк шоу.

А иначе, поне за едно е прав. Нито един бивш главен прокурор няма конституционното право да повтори мандат. Нито някога подобна мисъл ми е хрумвала.

Нямам намерение да споря с Никола Филчев. Повече няма да го коментирам. По хигиенни съображения. А и не съм психиатър. Е, освен ако някой ден възпитанието ме напусне окончателно и реша да направя коментар по „целия конспект“ на Филчев."