Сред всеобщата световна еуфория от наближаването на финалния осми сезон на „Игра на тронове“ паралелно нараства и страхът, че сериалът няма да удовлетвори дори малка част от милионната си публика по целия свят. Предвид факта колко противоречия предизвика седмият сезон с нелогичното поведение на някои персонажи и невъобразимо бързото им придвижване през континенти и океани, Люк Холанд от „Гардиън“ разсъждава какво е нужно на осмия сезон, за да приключи в истинския дух на „Троновете“.

Последните сезони по принцип трудно се харесват на мнозинството зрители и вариантите са два – последното сбогом ще бъде или грациозна лебедова песен („В обувките на Сатаната”, „Семейство Сопрано”), или неясна каша от сюжетни линии без ясно послание („Бойна звезда Галактика”). За да не отиде през май „Игра на тронове” в колоната със злополучни финали, просто трябва да се върне към същината си, смята журналистът на свободна практика Холанд. Няколко са съставките му за перфектния последен сезон и те със сигурност биха намерили отражение и сред феновете на сериала.

Върнете логиката

Седми сезон предложи добри моменти, но като цяло остави чувството, че сценарият е претупан – изискваше се много въображение, докато Варис, Денерис и Аря пътуваха като светкавици и въздаваха личното си правосъдие. Холанд отбелязва и нетипичното поведение на героите, най-вече на Джон, който не просто лесно подви коляно пред Денерис, но дори разви любовна авантюра с нея, въпреки че седем сезона наблюдавахме „суровото му северняшко поведение”.

„Героите и светът оставяха чувство, че са истински, ограничени от рационалност и разум. Трябва отново да е така”, пише авторът в „Гардиън”.

По-малко битки

Наслагването на напрежението, преди да избухне епична битка, е нещо, в което хитът на НВО се е специализирал през годините. „Битката на копелетата” ще остане в историята (не само телевизионната) като кулминационната, хаотична и клаустрофобична битка, срещнала Рамзи Болтън и Старките. Неравната битка между армията на Ланистър и дотраките на Денерис уреди визуалното пиршество на предишния сезон. Но прекалено многото битки засищат апетита на зрителя – колкото по-зрелищни, толкова повече време трябва да мине между тях, смята Холанд. Безспорно обаче най-големия сблъсък тепърва предстои да видим – в осмия сезон има батална сцена, снимана 55 дни и нощи.

Връщане към стария „Игра на тронове”

Ако се върнем в първия сезон, ще си спомним, че там нямаше нито една зрелищна битка. Разбира се, тук роля играе и бюджетът, но работата с ограничени ресурси предполагаше изобретателност в сюжета – емоциите на зрителя бяха предизвиквани от човешката драма, заплетените отношения между персонажите, предателствата и набиването на черепи на колове. За пример: най-впечатляващата сцена през миналия сезон се състоеше само от костелива стара жена, чашата ѝ с вино и едно признание. Именно политиката и интригите събраха феновете на „Троновете“ в огромната маса, която са сега.

Но не съвсем като стария „Игра на тронове”…

Ако се върнем отново към ниския начален бюджет на първия сезон, ще си припомним, че почти не минаваше разговор, без камерата да покаже женска (или мъжка) плът. Един от най-важните монолози на Кутрето протече на фона на стенанията на Рос и Армека в бордея му. Оттогава сериалът се разви и описанието „плът и дракони” вече не е единственото, което привлича възрастните зрители.

Конфронтациите

Джон срещу Нощния крал. Церсей срещу Денерис. Теон срещу Юрон. Леден зомби дракон срещу жив не-зомби дракон. Вълчище срещу каквото и да било. И, разбира се, Хрътката срещу Планината! Тази среща чакаме от 2011 г.

Елементът на шока

Последните два-три сезона получиха сериозна критика, че като че ли вече не умеят да убиват любимите главни персонажи така лекомислено като през първите сезони. На екрана отдавна не е имало смърт като на Нед Старк или момент като Червената сватба. Смъртта на Кутрето подейства като залъгалка, но според някои теории дори тя не е окончателна и Петир Белиш предстои да се завърне.

Сериалът определено трябва да се върне към установяването на атмосфера, в която никой не се чувства сигурен, че ще доживее финалните надписи. Какво ще стане, ако добрите не победят? А какво ще се случи, ако светът просто свърши? Ами ако Брон убие всички и се възкачи на Железния трон?

„Дайте ни неочакваното”, завършва Холанд и ние се присъединяваме към неговия призив.

 

 

"Площад Славейков"