От известно време социологията ни представя света в избора между ГЕРБ и БСП. Процентите разлика между двете формации се прескачат като бълхи – ту едните водят, ту другите, накрая печели партията на Бойко Борисов. Единственото изключение – победата на президента Румен Радев, потвърждава тенденцията. Но продължава да е изумително как при всички гафове на управляващите БСП не успява да разшири електоралното си влияние и да бъде припозната за политическа алтернатива. И вероятно причините са няколко – липсата на лидерство, неспирните вътрешнополитически борби и отказът левицата да види себе си като част от проблемите на родния ни демокрасион. 

Борбата между червените барони

Партията, която с гордост нарича себе си „Столетницата“, хвали се с вътрешния си политически живот, неспирно занимава публиката с боричканията между „червените барони“. Още от времето, когато левицата летеше на крилата на Лилов и Луканов, а Жан Виденов балансираше между тях. През институционалната криза, в която влезе държавата при кабинета на Тройната коалиция (2005-2009 г.), обострила се заради конфликта на бившия премиер и соцлидер Сергей Станишев с Румен Овчаров и Румен Петков (тогава министри на енергетиката и вътрешните работи). Забравихме за „гейтовете“ около инициалите „Р.Овч.“, „Запалката“, „Дъбката“, „Сови“ и „Лиана“, които тогава ни изглеждаха като епизод от политически трилър.

БСП изпадна в политическа безтегловност след провалилата се коалиция с ДПС, скандалната номинация на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срамното отстъпление на Сергей Станишев през 2014 г., когато стана евродепутат и замина за Брюксел.

Тънка червена линия

Малко повече от три месеца преди евровота, разривът в отношенията между лидера на БСП Корнелия Нинова и Сергей Станишев върви към своя връх. Защото е вероятно той да не бъде водач на листата на партията за евроизборите. Независимо, че за трети път стана президент на Партията на европейските социалисти (ПЕС), какъвто е от 2011 г., всяко подгласничество за него ще е унизително. 

„Ако ГЕРБ имаха президент на ЕНП, до Луната щяха да прогласят за този свой успех“, заяви Станишев в края на миналата година. 

Борбата да се оглави листата за евровота усилва вътрешното напрежение в партията. Нинова е длъжна пред заместничката си Деница Златева, която отказа на Бойко Борисов министерско място в третия му кабинет. В същото време говорителят на БСП Елена Йончева също се спряга за водач, а атаките срещу нея от страна на прокуратурата и управляващите могат да донесат неочакван заряд за листата на левицата. 

Последите висини на саморазправата между Нинова и Станишев ще мине по разделителната линия „за“ и „против“ Инстанбулската конвенция. А цялата олелия ще приключи под мотото: „Отречи “джендър”, стани евродепутат!“

Със своите решения и поведение Корнелия Нинова успя много бързо да мобилизира вътрешната опозиция. Решението й да смени силово главния редактор на в. "Дума" Таня Джаджева събра в един отбор Михаил Миков, Георги Гергов, Румен Овчаров, Красимир Янков.

Личната инициатива на Корнелия Нинова да създаде първата партийна телевизия на БСП - Българска свободна телевизия, може и да се приеме в редиците на левицата като голям успех, но едва ли ще заглуши напълно гласа на опозицията. Затова е толкова важно и за нейното политическо бъдеще - как партията ще се справи на изборите през май и колко свои представители ще вкара в Европейския парламент.    

Алтернатива или част от системата

В същото време нестабилните отношения в управляващата коалиция ГЕРБ-ОП, боричканията между самите "патриоти", подлагат на тест и доверието в самия кабинет на Бойко Борисов. Колкото по-добре се представи левицата, толкова по-легитимни стават претенцията й да управлява. Кръгът около Корнелия Нинова извади програмен документ за промяна на системата, опакован като „Визия за България“

“Когато една група с интереси държи твърде много икономическа власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя се облагодетелства, вместо да се облагодетелства обществото като цяло”, се казва в документа, все едно е писан от партия, която никога не е била в управлението и за първи път влиза в политическия живот на страната. 

Там се громят „олигархията“ „неолибералният модел“, говори се за „политическа мощ за прекомерни облаги за корпорациите”, а приходите отиват в “джобовете на една малка част, вместо да се използват за обществото.” 

„Да се раздвижи българският капитал, който в момента стои в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции. На първо място да се смени концепцията и да се постави българският и чуждестранен инвеститор на равна основа. Нека първо стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал”, предлага още "визията" на БСП. 

Иска се още одържавяване на предприятия, говори се за промяна на данъчната политика, отмяна на „плоския данък“, приет точно от БСП в кабинета на Тройната коалиция. 

“Нека погледнем първо на държавата като инвеститор номер едно. Нека погледнем на държавата като партньор и едва тогава да привличаме външен капитал. Държавата да участва с дялово финансиране в проекти”, призовават оттам, без обаче да бъде написан и ред откъде ще се вземат пари за всяко едно обещание и заявка.  

В документа няма да прочетете и за отговорността на левицата при вземането на управленски решения в годините на „прехода“, за това как бордовете на държавните фирми станаха хранилка на партийните централи, как БСП създаде свои „предприемачи“ като Георги Гергов и Бенчо Бенчев и Румен Овчаров, който до скоро беше представител на държавата в надзорния съвет на „Лукойл“. И причината е, че БСП няма как да бъде алтернатива, защото е част от системата, срещу която твърди, че се бори. 

Липсата на лидерство

Председателката на БСП Корнелия Нинова е изпаднала в силно противоречие с това какъв лидер иска да бъде. Тя хем иска да върне БСП към корените на социалната политика и автентичното ляво, хем я тика към откровен национализъм, подгряван от кухи популистки фрази. Нинова "спасява" страната от "джендър идеологията", снима се със самодейни състави и мъжкото калоферско хоро, играе си със страховете на хората - чумата беше сравнена с масово убийство. Но и тези драматизации не са достатъчни, за да станеш първи. Така БСП може да отскочи от ГЕРБ, само и единствено, ако партията на Борисов падне сама под нея.