На север от Сирия, по границата с Източна Европа и около Арктика на изток - Русия е построила множество защитни постове, които отправят предизвикателство към недосегаемата до скоро американската армия.

Това принуждава Вашингтон да преосмисли своето място в света като неоспорим въздушен военен хегемон.

Руската система за противоракетна защита С-400 променя сметките на Америка и нейните съюзници в ключови за тях региони като Сирия.

Според Москва радарът, който използва С-400, може да долови и последния модел самолети с шпионската технология "стелт". Той е използван в Западна Сирия – сензорното му поле се простира от Турция, през Средиземно море, до Израел.

Въпреки че все още не е влизал в битка, радарът на С-400 е отблъснал самолет на водената от Америка коалиция в Сирия „веднага след като видят на електрическите си индикатори, че са наблюдавани”, заяви пред репортер генерал лейтенант Виктор Гумьонъй, командир на руските Войски за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Руските хибридни военни тактики срещу Запада, включително намесата в чужди избори и кампаниите за дезинформация, привлякоха вниманието най-вече на американските законодатели и правителство.

Разпространяването на системата С-400 показва, че Русия също инвестира много и в традиционните оръжия.

„Трябва да разберем, че ерата на американската въздушна доминация е в миналото”, сподели Елбридж Колби, директорът на програмата по отбрана в мозъчния тръст „Център за нова американска отбрана”.

Пентагонът призна, че С-400 е принудила американската коалиция да направи промени във въздушните операции в Сирия, но настоя, че като цяло Америка все още притежава свобода на действие във въздушното пространство.

Новото предизвикателство убеди Белия дом да преработи „Националната отбранителна стратегия” в края на 2017 г.

Двупартийна комисия, създадена от Конгреса, за да оцени отбранителната стратегия на Тръмп, установи в доклад през ноември, че Русия развива възможностите си в посока подкопаване свободните действия на американската армия.

Според нея действията на Москва „ограничават предимствата на армията на САЩ и заплашват значимите интереси на Щатите”.

Кремъл отдавна се опитва да се противопостави на това, което нарича „ръководения от САЩ световен ред”. Чрез все по-агресивната си външна политика Русия търси мястото си в свят, който ще бъде разделен в сфери на влияние между Москва, Вашингтон и Пекин.

Москва не е готова да се изправи срещу американската армия фронтално: бюджетът на Пентагона е десет пъти по-голям от този на Русия. Въпреки намесата на Кремъл в Сирия и нахлуването в Крим, въздушната мощ и морските възможности изостават в сравнение със тези на САЩ и Китай.

В Сирия, според официалните статистики, повече представители на руската армия са били убити от самолетни катастрофи, от колкото от вражески огън.

Единственият самолетоносач на Русия „Адмирал Кузнецов” в момента е ремонтиран. Кран се стовари върху летателния апарат през октомври, който нанесе потенциално непоправими щети.

От системата С-400 се очаква да предостави на Путин смъртоносен отговор срещу военна намеса на Запада, ако възникне криза по европейската граница на Русия, в Близкия изток или в Северна Корея.

Присъствието ѝ в Сирия привлече вниманието на множество купувачи. Тя бе закупена от Китай и Индия, дискутират се и потенциалните сделки с Турция и Саудитска Арабия. Това притеснява Вашингтон и НАТО.

С продажбите на С-400 на други държави Русия още повече нарушава до скоро неоспоримото надмощие на Америка по въздуха.

„Русия не иска да доминира военно, но тя вече успешно прекрати превъзходството на Запада и САЩ”, заяви Сергей Караганов, съветник по външната политика на Путин. „Сега Западът няма да може да упражнява безразборно мощта си”.  

Според Пентагона руските мерки все още не са в състояние да променят позицията на Америка.

„Америка остава първата военна сила в света и продължава да укрепва отношенията си със съюзниците в НАТО, за да поддържа стратегическо предимство”, каза говорител на Пентагона.

Възходът на Русия

След разпада на СССР през 1991 г. Америка се превърна в световната "суперсила".

След терористичните атентати от 11-ти септември Щатите използваха военното си превъзходство срещу чуждестранните правителства, които определи за заплаха. Афганистан, Ирак и Либия бяха атакувани.

През 2010 г. Путин обяви план за модернизиране на руската армия, като поясни, че държавата ще инвестира еквивалента на 650 милиарда долара през следващото десетилетие.

Планът включваше замяна и подобряване на застаряващите съветски противовъздушни и противоморски отбранителни системи.

„Руската армия е конфигурирана по много различен начин от експедиционни сили като Съединените щати”, заяви Майкъл Кофман, учен от СНА, неправителствена изследователска група в Арлингтън, Вирджиния.

Според него Москва организира войските си съобразно силните и слабите страни на американската армия – търси се успешното противопоставяне.

Срещу купувачите на С-400 могат да бъдат наложени санкции от САЩ. Това се дължи на закон от 2017 г., който засяга всеки съюзник, търгуващ с руската военна индустрия.

Китай получи С-400 миналата година и „Департаментът по развитие на оборудването”, който съблюдаваше сделката, бе санкциониран през септември.

Индия даде съгласието си да закупи С-400 на стойност повече от 5 милиона долара през октомври. Делхи се зарече в партньорство с Америка и обеща, че ще служи като баланс срещу нарастващата мощ на Китай. С това се надява да избегне санкциите на Вашингтон.

Не се знае дали Саудитска Арабия ще сключи сделка с Русия поради натиска на САЩ над Рияд.

Пентагонът се възпротиви срещу Турция и нейното планирано закупуване на С-400, като обяви, че това ще даде на Русия твърде близък изглед към операциите на НАТО.

Противоракетните системи обикновено получават информация от сателитите, както и от летящите апарати, за да установят потенциалните атаки. Въвеждането на С-400 в турските бази ще даде на Москва поглед върху неуловимите от радар бойни самолети Ф-35, според американските власти.

Те предупреждават, че сделка между Турция и Русия за С-400 ще развали споразумението между Вашингтон и Анкара за Ф-35.

Турските власти заявиха, че се нуждаят от противоракетната система, за да защитят южната си граница от Сирия. Вашингтон инсталира ракети „Пейтриът” в Южна Турция през 2013 г., след като сирийските власти събориха турски изтребител, убивайки двама.

С намаляването на сирийската заплаха, САЩ изтеглиха ракетите през 2015 г.

След това Америка предложи на Турция да продаде противоракетната система „Пейтриът”. Американска делегация посети Анкара преди две седмици, за да уточнят условията по сделката. Въпреки това Турция не се е отказала от закупуването на С-400.

С-400 срещу „Пейтриът”

На хартия С-400 се представя по-добре от „Пейтриът”:

Зенитно-ракетната система на Щатите "Пейтриът". Снимка архив Клуб Z

С-400 – може да проследи 300 потенциални цели (ракети или летателни апарата), в радиус от 250 мили и движещи се със скорост до 3 мили в секунда.

„Пейтриът” – може да проследи 100 потенциални цели (ракети или летателни апарата), движещи се със скорост малко под миля.

По-голямата част от противоракетната система на Русия е поставена на западната граница на страната. Москва се е погрижила радарът да покрива и Кримския полуостров, който анексира през 2014 г. от Украйна.

Други противоракетни дивизиони са поставени на четири от руските арктически територии. С разтапянето на леда заради глобалното затопляне, Вашингтон и Москва смятат, че може да се отвори морски коридор, който да свързва Азия и Европа и искат да го посигурят.

В Далечния изток системата С-400 покрива северните Курилски острови, територия, която СССР завзема в края на Втората световна война от Япония. Токио отправя претенции за 4 от островите в южния край на архипелага. 

Според руския министър на отбраната Кремъл разполага с повече от 300 системи за противоракетна отбрана, разположени в страната. Точният им брой и местоположението им остават тайна.

Вашингтон обвинява Москва, че нарушава Договорът за ликвидаране на ракетите със среден и малък обсег от края на Студената война, като твърди, че руската ракета "9М729" може да лети в обсег, който нарушава клаузите по споразумението.

Русия е използвала и други оръжия, за да обезкуражи желаещите да нарушат морските или сухопътните ѝ граници. Противокорабни ракети подпомагат защитата на Курилските острови, докато в Калининград са поставени ракети с малък обхват „Искандър”.

Въпреки неуспехите в икономиката през последните няколко години, провокирани от понижаването на цената на петрола и санкциите на Запада, Кремъл отдели нови 19 трилиона рубли (повече от 300 милиарда долара) за търсене, разработване и създаване на оръжие за следващото десетилетие.

Нещо повече, „Алмаз-Антей”, руска компания, която създава оръжия, включително и противоракетни системи, в момента работи по С-500. Развитият модел ще бъде насочен срещу новото поколение междуконтинентални балистични ракети.

Компанията е избрала два завода, в които смята да започне масово производство на С-500 през 2020 г.