Защо се срива рейтингът на Владимир Путин? На този въпрос е посветено интервю във френското издание “Атлантико” с Жан-Робер Равио, доктор по политически науки и по история на съвременната руска цивилизация в парижкия университет Париж-Нантер-ла Дефанс, съобщава Нюз.ру.

Засягайки темата за причините по спада на доверието към Владимир Путин до 33 на сто, ученият отговаря:

“Подобен спад на рейтинга не приключва в момента на преизбирането на Владимир Путин през март м. г. за президент. За спада има пряка причина. Това е пенсионната реформа и конкретно повишаването на възрастта за пенсиониране, което изцяло се отхвърля от болшинството руснаци. Защо? Да посочим една цифра. Мъжете излизат в пенсия на 63 години и то в страна, където средната продължителност на живота при мъжете е 63 години.”

Събеседникът на изданието подчертава:

“Спадът на популярността на Путин е резултат на далеч по-дълбока тенденция, зародила се през 2014-2015 г. С настъпването на украинската криза и руската интервенция в Сирия президентът изглежда съсредоточи вниманието си предимно върху международни проблеми и загърби вътрешната политика. Нарасна броят на разгневените руснаци от факта, че през последните години телевизията акцентира върху основните международни проблеми в ущърб на многобройните злободневни вътрешни проблеми.”

От самото начало на последната президентска кампания Владимир Путин преориентира политическия си курс по посока на вътрешната политика и по-конкретно върху въпросите за икономическата и социалната политика, отбелязва още д-р Равио и допълва:

“Русия е страна със съществени териториални различия, които все повече стават видими. Много региони в течение на десетки години се намират в състояние на икономическа депресия. Те така и не се съвзеха след разпада на Съветския съюз преди почти тридесет години. Относно тези национални проблеми по време на последната си президентска кампания Путин предпочете да се придържа към социално ориентирания дискурс и се стремеше да е “един от местното население”. При избора на пътуванията си даваше превес на най-бедните региони. На преден план бяха медицинското обслужване и здравеопазването.”

Д-р Равио по принцип не подлага на съмнение доверието към Путин като държавен грава, стремящ се към роля на Русия на международната арена, но уточнява:

“Очевидно е обаче, че е крайно време да отговори на очакванията на руската общественост да положи основите на по-справедлива и ефективна икономическа система с по-малко корупция и по-динамична. Вън от съмнение е, че Путин го осъзнава, но той не е всемогъщ, както често се твърди в западната преса. Той е арбитър между конкурираща се и враждебно настроена помежду си върхушка с разнобой по икономически и стратегически приоритети. Понастоящем Путин действа в обстановка в контекста на санкциите, наложени на Русия от САЩ и Европа, които още повече ограничават финансовата гъвкавост и свободата при икономическата политика.”

Според френския учен при липса на организирана, мощна и единна опозиция начело с лидери, заслужаващи доверие, които да са в състояние да се явят като сериозна алтернатива на Путин, то от политическа гледна точка той няма от какво да се бои.

“Подготовката на маневрите във връзка със сдаването на властта от Путин ще е сложна. Възможно е още повече да се усложни и без това лошата икономическа ситуация и това ще е неизбежно, ако през следващите  години популярността на Владимир Путин отново спадне”, предупреждава Жан-Робер Равио.