Докато евроизборите наближават голямата тревога на деня е, че се очаква антиевропейските сили - популистки движения най-вече десни, но и леви - да се представят много добре на изборите през май, предаде "Файненшъл таймс".

Според прогнозата на "Europe Elects", събирана от национални анкети, антисистемните партии (повечето силно критикуват ЕС, докато някои от тях дори са въобще срещу международното сътрудничество) могат да попълнят около една трета от местата в Европейския парламент. 

Изследването на "Europe Elects" показва спада на традиционните партии ЕНП и ПЕС за сметка на подема на популистки формирования като ЕНС (в черно).

Критиките срещу Съюза постепенно нарастват от началото на хилядолетието. Недоволството обаче не е равномерно разпределено, което демонстрира, че скорошните икономически спадове са ключов фактор за нарастването му.

Как ще въздейства това над Европейския съюз е най-същественият въпрос. Но Европа и преди се е сблъсквала с подобни препятствия.

Заплахата от антиевропейска вълна не е от днес - още през 2014 г. анализатори изразяваха притеснения от успеха на антиевропейски партии на изборите преди почти 5 години. Тогава Партията за Независимост на Обединеното кралство (Юкип), Националния фронт на Марин льо Пен и Движението "Пет звезди" се представиха много добре.

Но Николас Верон, в блог за мозъчния тръст "Брюгел", изрази различна, но правилна позиция, че Европейската общност се е изправяла срещу дори по-сериозни антисистемни формирования на изборите в началото на 80-те. 

Верон разлежда резултатите от първите избори за ЕП (през 1979 г.) досега и отчита, че актуалната антиевропейска вълна и преди се е проявявала. Но Европа винаги е успявала да я преодолее.

Въпреки че общият вот за традиционните Европейска народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС) най-вероятно ще постигне антирекорд, "европейският мейнстрийм" (в него участват либералите и "зелените", които са твърди проевропейци) е по-силен от всякога. Антисистемните сили са дори по-слаби от предшествениците си преди 40 години.

Това показва защо не трябва да се гледа само към близкото минало. Данните от 2 000-та година насам, с които често се изчерпват повечето анализи за съвременното положение на Съюза, обхващат възхода на антиевропейските настроения, но не и предхождащия ги упадък.

По-отдалечената перспектива не само показва, че Европа и преди се е сблъсквала с подобни проблеми, но и че обстоятелствата не се различават особено.

В началото на 80-те станахме свидетели на конвулсиите на деиндустриализацията и антисистемните сили се възползваха от това. Така правят и сега след последиците от финансовата криза и лошата реакция на политиците. 

Трябва да обърнем внимание на факта, че когато икономиката бе стабилна през 90-те и в началото на ХХI век, антиевропейската вълна се оттегли. Това, което се е постигнало в миналото, със сигурност може да се постигне отново. Но ще стане само ако се поучим не само от грешките в миналото, но и от успехите.